От теорията на музиката е известно, че музикалното произведение има свой замисъл и идейна насоченост. Така музикалната форма на дадено произведение е изградена от музикално-изразни средства, чието предназначение е да оформят определена идея, положена от композитора в основата на даденото произведение. Най-малките структурни елементи на музикалното произведение са мотив, фраза, предложение, период[1]. Така фразирането е „логичното разчленяване на различните по големина и значение музикални мисли [2]”. То е осмисляне и изпълнение по подходящ начин на конкретен авторов замисъл.
Думата тезис (гр. θέσις) означава поставяне, установяване, одобрение. Думата се използва за означаване на теза, тема, основна мисъл, сентенция, резюме.
За християнските творци канонът има съществена функция. Той е в основата на изграждането на определени композиционни закономерности. „Канонът никога не е бил художествена пречка и трудните канонични форми във всички видове изкуства винаги са били само пробен камък, в който нищожествата са се срутвали, а истинските дарования са се изостряли”[3]. Тези думи на отец Павел Флоренски са показателни за изграждането на облика на църковните изкуства.