Мобилно меню

4.8875 1 1 1 1 1 Rating 4.89 (80 Votes)

Ivan Kaikov and his familyВърху страниците на църковно-певческата летопис откриваме имената на мнозина верни творци и изпълнители на източно-църковното пеене. Разбира се, без техния труд и отдаденост на благодатното дело на църковната музика последната би спряла да се развива и разпространява, би застинала в своите форми като музеен експонат. Но Творецът промишлява и за църковно-певческото изкуство. И изпраща „верни човеци, които ще са способни и други да научат“ (2 Тим. 2:2) как успешно да следват многовековната певческа традиция. Един от тези „апостоли“ е нашият сънародник Иван Каиков.

Иван Каиков е роден на 10 февруари 1876 г.[1] в гр. Бунар Хисар, Одринско. Учил е в певческото училище на Атанас Долапчиев. След завършване на образованието си става народен учител. Иван Каиков става член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. През февруари 1898 г. Каиков се венчава[2]. Заради революционната му дейност турската власт го обвинява в противодържавие, вследствие на което в 1900 г. е изпратен на заточение в Мала Азия. След седем години затворнически престой в крепостта Паяс кале той се връща в Лозенград. Притесняван от властта по-късно емигрира в София. Тук e назначен за певец в храма „Св. Седмочисленици“, а след това и в „Св. Софѝя“[3]. През 1910 г. Иван Каиков ръководи в София курс по източно църковно пеене и църковен ред, открит от взаимноспомагателното дружество на църковните служители с разрешението на Софийската митрополия[4]. През 1918 г. става учител в Константинопол и певец в екзархийския параклис. През 1932 г. е архивар в тамошната българска легация и певец в желязната църква „Св. Стефан“. През 1938 г. се пенсионира и се връща в София. Тук продължава да пее в различни храмове: „Св. Седмочисленици“, „Св. Софѝя“, „Св. Неделя“, „Св. Георги“ и др.[5] Иван Каиков почива на 15 феврури 1965 г.

4.1875 1 1 1 1 1 Rating 4.19 (32 Votes)

12.04 sv damaskin zino     До св. Йоан Дамаскин
„Първия източник на музиката”

Скъпи наш отец Йоане,

Изказвам благодарността си към теб затова, че наред с богатата ти богословска дейност в областта на догматиката, екзегетиката и аскетиката, ти се отличи и като най-забележителен  песнописец и пръв по чест музикант на Св. Православна Църква. Без твоите химнографски и музикални трудове нашата Църква би се лишила от своето благодатно достояние – църковната музика. Благодарение на труда ти осмогласната музикална система[1] придоби своя оформен вид. Така ти предпази бъдещите творчески музикални изяви и изпълнения от профанизиране. Повече от дванадесет столетия мнозина надарени църковно-музикални творци се ползват от твоето достижение и музикална красота, въплътена в мелодии. Историята ни показва, че макар осмогласните форми да са канонични и узаконени във времето, те не са „застинали вкаменелости”, които сковават църковните музиканти и творческия им потенциал. Както Църквата е жив организъм, така и нейните изкуства са живи.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (12 Votes)

63 dionisiat„Музиката някога е съставяла част или страна на религиозен култ, на трудов живот, на народен бит... Произходът на тази предхудожествена музика завинаги ще остане отвъд границите на историческото изследване, понеже се губи в родовото начало на човека – в неговото психофизиологично първоустройване и социално първоизявяване”.[1] Думите на покойния музиколог Стоян Брашованов са закономерни в опредено отношение. Закономерността им се изразява в това, че първите прояви на музика в човека са извън контекста на историческите изследвания и че тези прояви са свързани с неговото психофизическо устройство, с насъщната му нужда  да възхвалява Създателя си,  т. е. историята, и в частност историята на музиката, не може, тя е безсилна да отговори на въпроса – как се заражда музиката, какви са първоначалните ѝ форми и т. н. Тук на помощ би могла да дойде богословската наука с нейните постулати, че човекът е сътворен по Божи образ, че освен тяло носи и жива душа, насъщна нужда за която е да търси и възпява своя Творец. Още през 2 век църковният учител Тертулиан († сл. 220) утвърждава, че човешката природа по природа е християнка.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (14 Votes)

24 04 15 09Преди да отворим дума за църковния стил на пеене, би следвало първо да си зададем въпроса за мястото и ролята на пеенето в богослужението изобщо, т.е. защо съществува пеенето в православния храм, каква е целта на музика в богослужението?

Според мен, целта, предназначението на музиката в храма е основно това – да изрази чрез подходяща мелодия всички тези боговдъхновени слова на църковните отци, които се произнасят по време на служба, да ги „облече“ в мелодия, подпомагайки по този начин християните в молитвеното им общуване с Бога, да въздигне молитвата им като кадило пред Бога. Тази максима трябва да имаме предвид винаги и трябва да се ръководим от нея всеки път, когато заставаме на клироса или се качваме на хоровия балкон, било като певци, било като диригенти.

Това, разбира се, звучи добре на теория, но понякога се сблъскваме с огромни трудности в практиката.

 

И рече старецът...

Само чрез сражение душата постига напредък.

Авва Йоан Ниски
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.