Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (32 Votes)

egersisХиляди икони, фрески и мозайки са посветени на възкресението на Лазар. През вековете православните иконографи са предали тази забележителна сцена с много детайли и персонажи. Със средствата на православната иконография е предадена широката гама от настроения на участниците в едно от най-емоционалните евангелски събития. В Евангелието пише, че „Иисус се просълзи“, отивайки при гроба на починалия си приятел Лазар. Сестрите на Лазар – Марта и Мария – са изобразени в нозете на Христос, а израженията им показват едновременно скръб и преклонение пред явното чудо; юдеите закриват лицата си, някой запушва носа си заради тежкия мирис на четиридневното мъртво тяло. В същото време те са изобразени с гръб към мъртвия Лазар и с лице към Христос, като централна фигура в сцената. Той държи в ръката си свитък с благовестието за Възкресението. Учениците стоят зад Него, лицата им са развълнувани. Двама работници свалят надгробния камък... В ранните изображения на сцената обаче детайлите са малко: централните фигури са две: Христос и Лазар, Творецът и Неговото творение. Господ, Който отива към Своята Голгота, и човекът, който се връща към живота. Най-ранните изображения на евангелското събитие са от 4-6 в. и произхождат от релефи на християнските саркофази или стенописите в катакомбите.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (18 Votes)

Прости ми, Боже, този грях,

че блудно дълго аз живях.

Далеч от Теб, далеч аз бях

и своя грях не осъзнах.

Къде ли, Боже, днес скитах…

В локали нощни аз гулях…

Таланта, що ми бе Ти дал

захвърлил бях го в мръсна кал.

Но Ти възвърна ме с любов,

нанасяйки ми люти рани.

Целта Ти бе да стана нов

чрез Твойте тежки свети длани.

Какво ли аз не преживях -

и болести, и гладен бях,

но с твърдост всичко изтърпях,

по Твойта милост оздравях.

И днес във залеза на дните,

които Ти ми подари,

за Твойта обич, добрините

сърцето ми благодари.

Не ме оставяй сам да бродя

из този свят тъй покварен,

дари ми сили, за да водя

живот достоен, отрезвен.

На път към моята Голгота

да не отстъпя нито йота,

да спазвам святата Ти воля

и в дни добри и във неволя.

О, дай ми, Боже, с Теб начело

да зидам Твойто свято дело.

Нали затуй ме отреди?

Затуй и мама ме роди!

йером. Павел Бачковски, 1 март 2014 г., събота

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (18 Votes)

178„И тази нощ на Изток небосклона
от чиста светлина ще засияй…” –
така мълвеше мама пред иконата
на Бъдни вечер в моя роден край.

Аз виждах как добрата Богородица
усмихва се и кима й дори,
а мама шепнеше: „На вси народи
любов и мир в сърцата ще гори…

И Божието слово ще се сбъдне:
Земята, като рай ще разцъфти…” –
и весело отвръщаше й бъдника,
окъпал в искри нейните мечти.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (8 Votes)

Света ВарвараДиоскор на Варвара говори,
на щерка си дума, нарежда:

- Варваро, дъще Варваро,
рабите ми крепост ще строят.

До самия бряг на морето
крепост за твоето девство.

Рабите ми крепост ще дигнат
на господаря по негова воля.

4.6 1 1 1 1 1 Rating 4.60 (15 Votes)

il.8.sv. AtanasiiПовечето икони с житийни сцени на Йоаникий поп Витанов, които са запазени до днес, имат надпис от автора: “Рука Йоаникия папа Витановича от Трявна”. Освен  “подписа” на зографа в тези икони се откриват ктиторски надписи, които по правило са с по-едри букви, по-четливи. Ктиторските надписи привличат вниманието повече от дребния, трудно забележим подпис на зографа. Този специфичен за възрожденските зографи начин на “подписване” на иконата, показва верността им към Преданието на Православната църква. Ръката на зографа участва в изписването на иконата като молитвено изкуство.1                    

Йоаникий поп Витанов е от последните представители на Витановия род в Трявна, един от най-талантливите зографи, работили в България през първата половина на 19 в. Като цяло за живота на тревненския зограф са запазени изключително малко данни. До скоро единствените сведения бяха кратката бележка в летописа на поп Йовчо за деня, месеца и годината на неговата смърт, приписката върху една руска „Ермология” и един документ споменат от Цанко Петров.

 

И рече старецът...
Човек може да изглежда мълчалив, но ако сърцето му осъжда другите, то той бърбори неспирно; друг обаче може да говори от сутрин до вечер и все пак да бъде истински мълчалив, т. е. да не казва нищо безполезно.
Авва Пимен