Мобилно меню

4.2727272727273 1 1 1 1 1 Rating 4.27 (22 Votes)

2223Музиката съпътства човека във всекидневните му мигове на радост, възхищение, труд, скръб и тъга. От древната история на Църквата е ясно, че още в зората на християнството песнопенията са неотменна част от богослужебните събрания на вярващите. Св. Йоан Златоуст казва, че „нищо друго така не възвишава и не окриля душата, не я откъсва от земята, не я избавя от игото на плътта, не я разполага да мъдърствува и да презира всичко житейско, както хармоничното пение и стройно съставената божествена песен!”.[1]

Източно-църковната музика е древната песенна форма на богохваление, употребявана в християнските храмове. Тя се нарича още византийска музика, тъй като разцветът й е по време на съществуването на Византийската империя (330-1453). Под византийска музика се разбира също така и поствизантийската и новогръцката църковна музика. Тази музика е позната още като източно-църковно пеене, псалтикийно пеене, псалтика. Без да претендира за изчерпателност настоящата статия представя някои от основните характеристики на източно-църковната музика.

4.8 1 1 1 1 1 Rating 4.80 (20 Votes)

3333От историята на източното църковно-музикално изкуство са известни имената на много наши вдъхновени музикотворци като Йоасаф Рилски Втори, отец Неофит Рилски, Николай Триандафилов, хаджи Ангел Иванов Севлиевецът, Димитър Златанов Градоборчето, Никола Златарски, архимандрит Калистрат Зографски, Йоан Хармосин Охридски, Тодор Икономов, Петър Сарафов, Жеко Павлов, Иван Каиков, Петър Динев, Тодор Ценков и др.

Повечето от тях са били не само изкусни певци и музикоучители, но са оставили и свое църковно-песенно творчество. Между тези многозаслужили дейци на олтара на родната ни църква, намира лично място и музикоучителят Манасий Поптеодоров (1860-1938 г.).

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (8 Votes)

pascha miniatjuraВеликденското тържество е събитието с най-голямо значение за цялото човечество. Възкресение Христово се нарича още „празник на празниците” и „тържество на тържествата”. В деня на Великата Пасха Нашият Господ Иисус Христос е победил „началата и властите на тъмнината” и ни е дал възможността да придобием небесния Едем. Според протопрезвитер Александър Шмеман: „Възкресението е появата в този свят, изцяло доминиран от времето, и следователно от смъртта, на живот, който няма да има край.” [1]

Един от най-осезаемите начини да се приобщим към това Събитие през време на земния ни живот е участието ни в пасхалното богослужение. Според протойерей Сергей Булгаков „Църквата е призвана да съживява свещените възпоменания, да ги осъществява реално, така че ние да бъдем техните нови свидетели и участници.”[2] Така в Пасхалното богослужение Христос възкръсва наново[3]. Смисълът на цялото православно богослужение се съдържа в Пасха[4].

4.7142857142857 1 1 1 1 1 Rating 4.71 (42 Votes)

СмирениеЕдинственото оправдание за Бог,

 който не проявява солидарност със страдащото си творение

 по най-конкретен начин е, че не съществува.

Тимоти Гориндж

Понякога светът изглежда възмутително. Случва се. Вярващите в Бога казват, че Бог не причинява, но допуска цялото световно зло. Обаче невярващите, а и не само те, не правят особена разлика между „допуска” и „причинява”. Затова тези, които не вярват в Него, Го смятат, гласно или негласно, за пряк виновник за злото, макар и да не съществува.

Няма да забравя как ме гледаше една позната, докато описваше в унес някакво нещастие – като съучастник на Бога (в нейните уста - на Съдбата). Уговорката, че някои са склонни да обвиняват вярата в Бога, а не Бога променя малко неща. Вярващите са виновни защото вярват на такъв Бог, а Бог е виновен защото Му вярват, макар че е такъв. Дори вярващите понякога се удържат във вярата си само от респект към нея. Ангажиментите, освен всичко друго, са въпрос и на самоуважение… Така Бог носи отговорността на всесилието и за вярващи, и за невярващи. Теодицеята малко може да Му помогне. Умозрителното богооправдание граничи с обикновено богохулство. Ако Бог е всеблаг по необходимост, то това не зависи от Него. А кой е добър без да ще?

4.6521739130435 1 1 1 1 1 Rating 4.65 (23 Votes)

Xer C

Динамика е раздел от теорията на музиката, който се занимава със силата на тона. Терминът „динамика” е познат още от времето на Античната философия, заимстван от учението за механиката. Изглежда, че за първи път е въведен в музикалната теория и практика през 1810 г. от швейцарския музикален педагог Х. Г. Негели. Динамиката е основно средство за музикалното изразяване. Подобно на светлосянката в живописта, динамиката е способна да произвежда психологически и емоционални ефекти с огромна сила, да извиква образни и пространствени асоциации. Динамиката играе голяма роля в изпълнителското изкуство. Логиката на съотношение в музикалното звучене е едно от главните условия на художественото изпълнение. Нейното нарушение може да наруши музикалното съдържание.[1] Знаците, който се използват за определяне степента на силата и промените в нея, са наречени динамични знаци. Тези знаци представляват цели италиански думи, установени техни съкращения или специални графични знаци. Например такива знаци са f (форте – силно), p (пиано – тихо), mf(медзофорте – полусилно), mp (медзо пиано – полутихо), ff(фортисимо – много силно), pp (пианисимо – много тихо), crescendo (крешендо – за увеличаване силата на звучене), diminuendo (диминуендо – за намаляване силата на звучене).[2]

 

И рече старецът...

Това е удивителен духовен закон: започваш да даваш това, от което сам се нуждаеш, и веднага получаваш същото двойно и тройно.

 

    Игумен Нектарий (Морозов)

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.