Мобилно меню

4.1875 1 1 1 1 1 Rating 4.19 (32 Votes)

12.04 sv damaskin zino     До св. Йоан Дамаскин
„Първия източник на музиката”

Скъпи наш отец Йоане,

Изказвам благодарността си към теб затова, че наред с богатата ти богословска дейност в областта на догматиката, екзегетиката и аскетиката, ти се отличи и като най-забележителен  песнописец и пръв по чест музикант на Св. Православна Църква. Без твоите химнографски и музикални трудове нашата Църква би се лишила от своето благодатно достояние – църковната музика. Благодарение на труда ти осмогласната музикална система[1] придоби своя оформен вид. Така ти предпази бъдещите творчески музикални изяви и изпълнения от профанизиране. Повече от дванадесет столетия мнозина надарени църковно-музикални творци се ползват от твоето достижение и музикална красота, въплътена в мелодии. Историята ни показва, че макар осмогласните форми да са канонични и узаконени във времето, те не са „застинали вкаменелости”, които сковават църковните музиканти и творческия им потенциал. Както Църквата е жив организъм, така и нейните изкуства са живи.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (12 Votes)

63 dionisiat„Музиката някога е съставяла част или страна на религиозен култ, на трудов живот, на народен бит... Произходът на тази предхудожествена музика завинаги ще остане отвъд границите на историческото изследване, понеже се губи в родовото начало на човека – в неговото психофизиологично първоустройване и социално първоизявяване“.[1] Думите на покойния музиколог Стоян Брашованов са закономерни в опредено отношение. Закономерността им се изразява в това, че първите прояви на музика в човека са извън контекста на историческите изследвания и че тези прояви са свързани с неговото психофизическо устройство, с насъщната му нужда  да възхвалява Създателя си, т. е. историята, и в частност историята на музиката, не може, тя е безсилна да отговори на въпроса – как се заражда музиката, какви са първоначалните ѝ форми и т. н. Тук на помощ би могла да дойде богословската наука с нейните постулати, че човекът е сътворен по Божи образ, че освен тяло носи и жива душа, насъщна нужда за която е да търси и възпява своя Творец. Още през 2 в. църковният учител Тертулиан († сл. 220 г.) утвърждава, че човешката душа по природа е християнка.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (32 Votes)

26519.pОще в първите векове на християнството се появяват изображения на Христовото Кръщение. Богатото богословско съдържание на празника се отразява на неговата иконография, която разкрива не само Кръщението на Спасителя в р. Йордан от св. Йоан Предтеча, но преди всичко явяването пред света на въплътилия се Син Божи, като едно от Лицата на Светата Троица, за Когото свидетелстват Отец и Светият Дух.

В ранните християнски паметници от 4 и 5 в. кръщаваният от Предтечата Христос е представен като голобрад юноша (изображения от римски катакомби, мозайката от арианския баптистерий в Равена от края на 4 и началото на 5 в. и др.).

На някои от изображенията, още от първите векове, Христос е представен не само като младеж, но и доста по-малък на ръст от св. Йоан Кръстител. Според изследователите, по този начин се подчертавала Неговата младост, предаваща идеята за вечността на Бога. От друга страна се предполага, че така иконографът е илюстрирал думите на св. Йоан Кръстител: „Той трябва да расте, пък аз да се смалявам“ (Иоан 3:30). Чрез тази метафора става ясно, че Предтечата е изпълнил своята мисия, а проповедта на Спасителя сега започва. По-късно обаче, в съответствие с църковното предание, по-широко разпространение получава изображението на кръщаващия се Спасител в зряла възраст.

4.8260869565217 1 1 1 1 1 Rating 4.83 (23 Votes)

cL... може да се чуе и от устата на хора, които нямат каквото и да било отношение към Бога. Защо им е това позоваване? Може би става въпрос за своего рода клетва, за демонстрация на решителност или за незначеща нищо реторическо украшение? А може би става дума за малко инат – дори да е рекъл Бог, доколкото зависи от мен, ще стане както съм решил. И ако стане друго, то ще е не само против мен, но и против заклетия от мен Бог. Последният не е призован в качеството на съюзник, нито дори на безразличен свидетел. Призован е както не бива да се призовава (Изх. 20:7) – като съзаклятник на някаква смъртна решимост, която е лично дело. И ако това дело се провали, ще му се обидим на този Бог. Повечето гъби си имат отровен двойник. В случая е призован именно той. И все пак от Божието име се очаква нещо. Ако не за добро, за зло. И злонамереният, и правдолюбецът чувстват Неговата съдбовна сила и я заявяват гласно или негласно. Защо единият и другият разчитат на Неговата помощ? Откъде иде тая увереност, че Бог ще се намеси? Откъде иде негласната сигурност, че Бог е на наша страна в добрите и в злите ни помисли?

4.7142857142857 1 1 1 1 1 Rating 4.71 (14 Votes)

purvi-klas-klir-8

Под невми обикновено се разбират нотните знаци, с които едногласната християнска музика на средновековието е била записвана от 8 в. нататък. На първо място терминът  „невми“ се използва за нотацията на грегорианския хорал – латински невми. В следствие на това, терминът се използва и за обозначение на различните нотации на едногласната християнска богослужебна музика на Изток. Разпространението на невмите в географско отношение е най-широко в сравнение с това на останалите нотации в по-старата история на музиката. Невмите се срещат в цяла Европа, Близкия Изток (Палестина, Ливан, Сирия), както и в Кавказ (Армения, Грузия). Измежду всички източни невми византийските се признават за най-представителни. Латинските, византийските, славянските и арменските ноти, служещи за записване на християнски песнопения, разполагат с общ фонд основни невми, които имат еднакви или сходни функции. Особена невмена близост показват латинските и византийските невми.[1]

 

И рече старецът...
Всяко нещо намира покой в своята среда и стихия: рибата – във водата, огънят – в движението нагоре; всичко се стреми към своята среда. Душо моя, ти си безплътен дух, безсмъртна. Единствено у Него ти ще намериш покой.
Св. Тихон от Воронеж
   
© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.