В 1814 г. Григорий, Хурмузий книгохранител и архим. Хрисант – най-големите познавачи на църковната музика за времето си, изработват Новия аналитичен невмен метод, който се смята за най-съвършената невмена нотационна система. Чрез този метод музикоучителите разтълкували и превели на създадената от тях система записите на творците писали до 1814 г. със старата нотация.
Интерес представлява фактът, че гърците наричат тримата учители на Новия метод от 1814 г. „благодетели на нацията”.[1] При всички случаи това е симптоматично за отношението им към византийската музика. Явно гърците смятат тази музика за своя, за свой църковно-музикален продукт. Достатъчно красноречиви са думите на издателя на Хрисантовата Голяма теория на музиката Панайотис Пелопидис: „Великото благодеяние на тримата учители обогати елинската нация”.[2]