Мобилно меню

3 1 1 1 1 1 Rating 3.00 (2 Votes)
ЧАСТ ПЪР­ВА
УС­Т­РОЙС­Т­ВО

Гла­ва I
ОС­НОВ­НА УРЕД­БА

Чл. 1. Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва ­ Бъл­гар­с­ка Пат­ри­ар­шия е не­де­лим член на Ед­на­та, све­та, съ­бор­на и апос­тол­с­ка цър­к­ва, ко­я­то има за своя веч­на и неп­ре­ход­на гла­ва Са­мия неин Бо­жес­т­вен Ос­но­ва­тел, на­шия Гос­под Иисус Хрис­тос и се нап­рав­ля­ва от жи­ве­е­щия в нея Све­ти Дух.

Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва е По­мес­т­на Ав­то­ке­фал­на Цър­к­ва и се на­ми­ра във ве­ро­у­чи­тел­но и ка­но­нич­но един­с­т­во, мо­лит­ве­но и ев­ха­рис­тий­но об­ще­ние с По­мес­т­ни­те пра­вос­лав­ни цър­к­ви.
Са­мо­уп­рав­ля­ва­ща­та се Бъл­гар­с­ка пра­вос­лав­на цър­к­ва ­ Бъл­гар­с­ка Пат­ри­ар­шия, е пра­воп­ри­ем­ник на Плис­ков­с­ка­та Ар­хи­е­пис­ко­пия, Прес­лав­с­ка­та Пат­ри­ар­шия, Ох­рид­с­ка­та Ар­хи­е­пис­ко­пия, Тър­нов­с­ка­та Пат­ри­ар­шия и Бъл­гар­с­ка­та Ек­зар­хия. Тя е един­на и не­де­ли­ма.

Чл. 2. Ос­но­ва на ус­т­ройс­т­во­то на Бъл­гар­с­ка­та пра­во­слав­на цър­к­ва ­ Бъл­гар­с­ка­та Пат­ри­ар­шия са: Све­ще­но­то Пи­са­ние, Све­ще­но­то пре­да­ние, Пра­ви­ла­та на св. Апос­то­ли, све­ще­ни­те ка­но­ни на Все­лен­с­ки­те и По­мес­т­ни съ­бо­ри, уче­ни­е­то на св. От­ци и нас­то­я­щият ус­тав.

Чл. 3. Об­ласт­та на Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва в пре­де­ли­те на Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия се раз­де­ля на след­ни­те епар­хии:

1. СО­ФИЙС­КА ­ със се­да­ли­ще в Со­фия и ар­хи­е­рейс­ки на­мес­т­ни­чес­т­ва в Са­мо­ков, Их­ти­ман, Дуп­ни­ца, Ра­до­мир, Кюс­тен­дил, Трън и Го­деч;

2. ВАР­НЕН­С­КА И ВЕ­ЛИ­КОП­РЕС­ЛАВ­С­КА ­ със се­да­ли­ще във  Вар­на и ар­хи­ерейс­ки на­мес­т­ни­чес­т­ва в Шу­мен, Про­ва­дия, Доб­рич и Тър­го­ви­ще;

3. ВЕ­ЛИ­КО­ТЪР­НОВ­С­КА ­ със се­да­ли­ще във Ве­ли­ко Тър­но­во и ар­хи­е­рейс­ки на­­мес­т­ни­чес­т­ва в Сви­щов, Горна Оряховица, Габрово, Елена, Севлиево, Никопол, Дряново, Павликени и Трявна;

4. ВИДИНСКА ­ със седалище във Видин и архиерейски наместничества в Лом, Берковица, Кула и Белоградчик;

5. ВРАЧАНСКА ­ със седалище във Враца и архиерейски наместничества в Бяла Слатина, Оряхово и Мездра;

6. ДО­РОС­ТОЛ­С­КА ­ със се­да­ли­ще в Си­лис­т­ра и ар­хи­е­рейс­ки на­мес­т­ни­чес­т­ва в Ду­ло­во и Тер­вел;

7. ЛОВ­ЧАН­С­КА ­ със се­да­ли­ще в Ло­веч и ар­хи­е­рейс­ки на­мест­ни­чес­т­ва в Пир­доп, Бо­тев­г­рад, Те­те­вен и Тро­ян;

8. НЕВ­РО­КОП­С­КА ­ със се­да­ли­ще в Го­це Дел­чев (Нев­ро­коп) и ар­хи­е­рейс­ки на­мес­т­ни­чес­т­ва в Бла­го­ев­г­рад, Раз­лог, Сан­дан­с­ки и Пет­рич;

9. ПЛЕ­ВЕН­С­КА ­ със се­да­ли­ще в Пле­вен и ар­хи­­е­рейс­ко на­мес­т­ни­чес­т­во в Лу­ко­вит;

10. ПЛОВ­ДИВ­С­КА ­ със се­да­ли­ще в Плов­див и ар­хи­е­рейс­ки на­мес­т­ни­чес­т­ва в Па­зар­д­жик, Асе­нов­г­рад, Хас­ко­во, Кар­ло­во, Па­на­гю­ри­ще, Пе­ще­ра, Смо­лян и Ивай­лов­г­рад;

11. РУ­СЕН­С­КА ­ със се­да­ли­ще в Ру­се и ар­хи­е­рейс­ки на­мес­т­ни­чес­т­ва в Раз­г­рад,, Тут­ра­кан и По­по­во.

12. СЛИ­ВЕН­С­КА ­ със се­да­ли­ще в Сли­вен и ар­хи­е­рейс­ки на­мес­т­ни­чес­т­ва в Бур­гас, Ям­бол, Кар­но­бат, Тополовград, Ко­тел и Мал­ко Тър­но­во;

13. СТАРОЗАГОРСКА ­ със се­да­ли­ще в Ста­ра За­го­ра и ар­хи­е­рейс­ки на­мес­т­ни­чес­т­ва в Ка­зан­лък, Чир­пан, Но­ва За­го­ра, Сви­лен­г­рад и Хар­ман­ли;

Чл. 4. В юрис­дик­ци­я­та на Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва вли­зат и:

1. Бъл­гар­с­ка из­точ­ноп­ра­вос­лав­на епар­хия в САЩ, Канада и Австралия със се­да­ли­ще в град Ню-Йорк и ар­хи­е­рейс­ки на­мес­т­ни­чес­т­ва в То­рон­то за Ка­на­да и в Мел­бърн за Ав­с­т­ра­лия. Ус­т­ройс­т­во­то и уп­рав­ле­ни­е­то на епар­хи­я­та се оп­ре­де­ля с Ус­тав, одоб­рен на Епар­хийс­ки съ­бор и ут­вър­ден от Светия Си­нод.

2. Българската източноправославна епархия в Западна и Средна Европа със седалище в Берлин. Ус­т­ройс­т­во­то и уп­рав­ле­ни­е­то на епар­хи­я­та се оп­ре­де­ля с Ус­тав, одоб­рен на Епар­хийс­ки съ­бор и ут­вър­ден от Светия Си­нод.

Чл. 4а. За православните българи в Турция има Българска църковна община в град Истанбул ­ Цариград.

Чл. 5. Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва се уп­рав­ля­ва от Светия Си­нод, а вся­ка епар­хия ­ от своя ар­хи­е­рей, кой­то но­си тит­ла­та мит­ро­по­лит.

Чл. 6. Върховен ръководен орган на Бъл­гар­с­ка­та пра­­вос­лав­на цър­к­ва е Св. Синод, който се състои от Българския патриарх и всич­ки епар­хийс­ки митрополити. Той дейс­т­ва в пъ­лен и на­ма­лен със­тав.

Чл. 7. Всич­ки епар­хийс­ки митрополити на Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва ка­но­ни­чес­ки се на­ми­рат под пря­кото ръководство и над­зор на Светия Си­нод, от кой­то се утвърждава каноническият им избор и до кой­то се от­на­сят на­пра­во.

При бо­гос­лу­же­ние те по­ме­на­ват име­то на Българския пат­ри­ар­х и Светия Си­нод, а при вдов­с­т­во на пат­ри­ар­шес­кия прес­тол ­ Светия Си­нод.

Чл. 8. За­ко­но­да­тел­на­та власт в Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва се уп­раж­ня­ва от Цър­ков­ния съ­бор, кой­то се със­тои от всички ар­хи­е­реи и от кли­ри­ци и ми­ря­ни, избрани по реда на този устав.

Чл. 9. Вър­хов­на­та съ­деб­на и уп­ра­ви­тел­на власт на Бъл­гар­с­ка­та пра­во­слав­на цър­к­ва се уп­раж­ня­ва от  Св. Си­нод.

Чл. 10. Върховният църковен съвет е консултативен орган по об­щи­те сто­пан­с­ки и фи­нан­со­ви де­ла на Бъл­гар­с­ка­та пра­во­слав­на цър­к­ва на Светия Си­нод.

Чл. 11. Цър­ков­на­та власт в епар­хи­я­та при­над­ле­жи на Епар­хийс­кия митрополит и се уп­раж­ня­ва със съ­дейс­т­ви­е­то на Епар­хийс­ки съ­вет.

Чл. 12. Ор­га­ни на митрополитската власт в епар­хи­я­та са: ар­хи­е­рейс­ки­те на­мес­т­ни­ци, ено­рийс­ки­те све­ще­ни­ци, цър­ков­ни­те нас­то­я­тел­с­т­ва и ма­на­стир­с­ки­те уп­рав­ле­ния.

Чл. 13. (1) Бъл­гар­с­ка­та православна църква ­ Пат­ри­ар­шия и ней­ни­те местни поделения ­ митрополии, църкви и манастири, са юридически лица.

(2) Седалище на Митрополията е населеното място, посочено в чл. 3 на настоящия Устав.

(3) Седалище на Църквата е населеното място, в което е изграден храмът й.

(4) Седалище на Манастира е населеното място, в което се намира или най-близкото до него населено място.”


Гла­ва II

ИЗ­БИ­РА­НЕ НА ПАТ­РИ­АРХ
 
Чл. 14. Бъл­гар­с­ки­ят пат­ри­арх е и Со­фийс­ки мит­ро­по­лит. Той слу­жи по­жиз­не­но. Се­да­ли­ще­то му е в Со­фия.

Ако Пат­ри­ар­хът по соб­с­т­ве­но же­ла­ние и по при­чи­ни, до­пус­ти­ми от  цър­ков­ни­те ка­но­ни, се оттегли, той но­си тит­ла­та “Бивш Пат­ри­арх Бъл­гар­с­ки” и дос­тойн­с­т­во­то си “Бла­жен­с­т­во”, ка­то Светият Си­нод съз­да­ва ус­ло­вия за по-на­та­тъш­но­то му жи­ве­е­не, от­го­ва­ря­щи на ви­со­та­та на пре­диш­но­то му слу­же­ние.
 
Чл. 15. Из­би­ра­е­ми­ят за Бъл­гар­с­ки пат­ри­арх и Со­фийс­ки мит­ро­по­лит тряб­ва да има след­ни­те ка­чес­т­ва:

1. да е на служение епар­хийс­ки мит­ро­по­лит на Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва;

2. да не е по-млад от 50 го­ди­ни;

3. да е уп­рав­ля­вал  епар­хия ка­то мит­ро­по­лит по­не 5 го­ди­ни;

4. да се от­ли­ча­ва с пра­ви мис­ли вър­ху пра­вос­лав­на­та вя­ра и с точ­но спазване на цър­ков­ния ред.
 
Чл. 16. Бъл­гар­с­ки­ят Пат­ри­арх и мит­ро­по­лит Со­фийс­ки се из­би­ра от Патри­ар­шес­ки из­би­ра­те­лен цър­ко­вен съ­бор, кой­то се със­тои от:

1. всич­ки ар­хи­е­реи ­ мит­ро­по­ли­ти и епис­ко­пи на Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва;

2. по пет пред­с­та­ви­те­ли на вся­ка епар­хия ­ три­ма кли­ри­ци и два­ма ми­ря­ни, а от Со­фийс­ка­та епар­хия 10 пред­с­та­ви­те­ли ­ 6 кли­ри­ци и 4 ми­ря­ни;

3. по един пред­с­та­ви­те­л на став­ро­пи­ги­ал­ни­те ма­нас­ти­ри,  из­б­ра­н от манас­тир­с­ки­те съ­бори.

4. по двама пред­с­та­ви­те­ли на епар­хийс­ки­те ма­нас­ти­ри на всяка епархия ­ по един мо­нах и една мо­на­хи­ня, посочени от Епар­хийс­кия мит­ро­по­лит;

5. по един пред­с­та­ви­те­л на сред­ни­те ду­хов­ни учи­ли­ща, по­со­че­ни от ръководствата им.
 
Чл. 17. Когато пат­ри­ар­шес­ки­ят прес­тол ов­до­вее, Св. Си­нод временно се ръководи от старшия по мит­ро­по­лит­с­ко служ­ение член на на­ма­ле­ния му със­тав, кой­то уведомява поместните православни църкви, президента на Република България, председателя на Народното събрание и министър-председателя. Той ръ­ко­во­ди делата на Българската православна цър­к­ва­та до из­би­ра­не­то на На­мес­т­ник-пред­се­да­тел, ко­е­то тряб­ва да ста­не в седе­мд­не­вен срок. Наместник-председателят, заедно със Светия Синод пред­п­ри­е­мат и всич­ко не­об­хо­ди­мо във връз­ка с из­би­ра­не­то на нов пат­ри­арх, ко­е­то тряб­ва да ста­не най-къс­но до че­ти­ри ме­се­ца.
 
Чл. 18. Све­тият Си­нод в пъ­лен със­тав оп­ре­де­ля да­та­та за свик­ва­не на Пат­ри­ар­шес­ки из­би­ра­те­лен Цър­ко­вен съ­бор и раз­по­реж­да с ок­ръж­но пис­мо на епар­хийс­ки­те мит­ро­по­ли­ти да сви­кат във вся­ка епар­хия на оп­ре­де­лен не­де­лен ден всич­ки епар­хийс­ки из­би­ра­те­ли, за да из­бе­рат с кво­рум две тре­ти от спи­съ­ка, под пред­се­да­тел­с­т­во­то на мит­ро­по­ли­та или упъл­но­мо­ще­но от не­го ду­хов­но ли­це, с тай­но гла­со­по­да­ва­не, 5 пред­с­та­ви­те­ли на епар­хи­я­та ­ 3 кли­ри­ци и 2 ми­ря­ни, а от Со­фийс­ка­та епар­хия ­ 6 кли­ри­ци и 4 ми­ря­ни. Про­то­ко­лът за из­бо­ра на пред­с­та­ви­те­ли­те, под­пи­сан от мит­ро­по­ли­та или упъл­но­мо­ще­но от не­го ду­хов­но ли­це и от из­би­ра­те­ли­те, над­леж­но под­пе­ча­тан, сво­ев­ре­мен­но се из­п­ра­ща в Св. Си­нод.

Мо­ти­ви­ра­ни за­яв­ле­ния от из­би­ра­те­ли про­тив не­ре­дов­ност в из­бо­ра, по­да­де­ни до мит­ро­по­ли­та в трид­не­вен срок, се раз­г­леж­дат от Св. Си­нод в на­ма­лен със­тав и ако из­бо­рът се ока­же на­ис­ти­на не­ре­до­вен, мит­ро­по­ли­тът раз­по­реж­да на игу­ме­ни­те на став­ро­пи­ги­ал­ни­те ма­нас­ти­ри и сред­ни­те пра­вос­лав­ни ду­хов­ни учи­ли­ща съ­от­вет­но да из­бе­рат по един свой пред­с­та­ви­тел, съг­лас­но чл. 16 от нас­то­я­щия Ус­тав.
 
Чл. 19. Спи­съ­кът на дос­то­из­бира­е­ми за пред­с­та­ви­те­ли на епар­хи­я­та в из­бо­ра на Българския патриарх и Со­фийс­ки мит­ро­по­лит съ­дър­жа име­на­та на петнадесет кли­ри­ци и осем ми­ря­ни, пред­ви­де­ни в чл.чл. 57 и 59 на то­зи Ус­тав. Тоя спи­сък се със­та­вя от управляващия мит­ро­по­лит при учас­тие на епар­хийс­ки­те съ­вет­ни­ци и ар­хи­е­рейс­ки­те на­мес­т­ни­ци.
 
Чл. 20. Най-мал­ко се­дем дни пре­ди определения ден на из­бор на Български патриарх и Со­фий­ски мит­ро­по­лит, Св. Си­нод в пъ­лен със­тав в за­се­да­ние, с тай­но гла­со­по­да­ва­не и мнозинство от две трети от всички членове на Светия Синод, из­би­ра три­ма епар­хийс­ки мит­ро­по­ли­ти за кандидати за пат­ри­ар­шес­кия прес­тол, отговарящи на изискванията на чл. 15. Ако при тоя из­бор по­лу­чат мнозинство от две трети само един или два­ма мит­ро­по­ли­ти, гла­со­по­да­ва­не­то се пов­та­ря за из­би­ра­не­то на още два­ма или един с мнозинство от две трети от членовете на Светия Синод. Ако ли два­ма мит­ро­по­ли­ти по­лу­чат по рав­но чис­ло гла­со­ве, гла­со­по­да­ва­не­то се пов­та­ря са­мо за два­ма­та, до­ка­то един от тях по­лу­чи мнозинство от половината плюс един от всички митрополити. За ста­на­лия из­бор се впис­ва из­ло­же­ние в кон­ди­ка­та на Св. Си­нод.
 
Чл. 21. На определения неделен ден Св. Си­нод свик­ва Пат­ри­ар­шес­кия из­би­ра­те­лен Цьркове­н съ­бор в Си­но­дал­на­та па­ла­та, къде­то, ка­то се прег­ле­дат и на­ме­рят ре­дов­ни из­би­ра­тел­ни­те пис­ма на из­б­ра­ни­те и по­со­че­ни чле­но­ве на Пат­ри­ар­шес­кия из­би­ра­те­лен цър­кове­н съ­бор и се ус­та­но­ви, че при­със­т­ват най-малко три чет­вър­ти от всич­ки чле­но­ве на из­би­ра­тел­ния съ­бор, На­мес­т­ник-пред­се­да­те­лят на Св. Си­нод, след молитва към Бо­га, открива Патриаршеския избирателен църковен съ­бор.

Наместник-председателят приканва събора да из­бе­ре с яв­но гла­су­ва­не два­ма кли­ри­ци и два­ма ми­ря­ни, ко­и­то под пред­се­да­тел­с­т­во­то му да образуват из­би­ра­тел­но­то бю­ро.

Ако се ус­та­но­ви, че не при­със­т­ват три чет­вър­ти от чле­но­ве­те на съ­бо­ра, от­к­ри­ва­не­то му се от­ла­га за един час, след ко­е­то Пат­ри­ар­шес­ки­ят из­би­ра­те­лен цър­ко­вен съ­бор за­поч­ва сво­я­та ра­бо­та, ако при­със­т­ват не по-мал­ко от по­ло­ви­на­та плюс един от всич­ки чле­но­ве на съ­бо­ра.

В слу­чай, че не се съ­бе­ре кво­рум по­ло­ви­на­та плюс един от всич­ки де­ле­га­ти на съ­бо­ра, Све­ти­ят Си­нод нас­роч­ва из­бор за след­ва­щия не­де­лен ден.

Чл. 22. Щом за­се­да­ни­е­то бъде открито, На­мес­т­ник-пред­се­да­те­лят обя­вя­ва име­на­та на три­ма­та кандидати за пат­ри­ар­шес­кия прес­тол, избрани от Св. Синод и при­кан­ва из­би­ра­тел­ния Цър­кове­н съ­бор да из­бе­ре с тай­но гла­со­по­да­ва­не ед­но­го от три­ма­та. Гла­со­по­да­ват всич­ки чле­но­ве на из­би­ра­тел­ния съ­бор. Кан­ди­да­тът, по­лу­чил най-мал­ко 2/3 от гла­со­ве­те на при­със­т­­ва­щи­те из­би­ра­те­ли, се обя­вя­ва от На­мес­т­ник-пред­се­да­те­ля на Св. Си­нод за ка­но­ни­чес­ки и за­кон­но-из­б­ран Бъл­гар­с­ки пат­ри­арх и Софийски митрополит.

За извършения избор се съставя Акт, който се вписва в кон­ди­ка­та на Св. Си­нод и се под­пис­ва от из­би­ра­тел­но­то бю­ро и чле­но­ве­те на съ­бо­ра, след което наместник-председателят закрива Патриаршеския избирателен църковен събор.

Когато никой от кандидатите на получи изискуемото мнозинство, изборът се повтаря, като в него участват двамата, получили най-много гласове. За избран се обявява този, който е получил повечето гласове. При равни гласове гласуването на повтаря.

Вед­на­га след то­ва Св. Си­нод отслужва бла­го­дар­с­т­вен мо­ле­бен и извършва интронизацията на новоизбрания Бъл­гар­с­ки пат­ри­арх и Софийски митрополит, който по­е­ма длъж­нос­ти­те, свър­за­ни със зва­ни­е­то му.
 
Чл. 23. Св. Си­нод съобщава име­то на но­во­из­б­ра­ния Бъл­гар­с­ки пат­ри­арх и Софийски митрополит на предстоятелите на поместните православни църкви, президента на Република България, председателя на Народното събрание и министър-председателя и го оповестява по подходящ начин на обществеността.

Гла­ва III
СВЕ­ТИЙ СИ­НОД

Чл. 24. Пред­се­да­тел на Св. Си­нод в пъ­лен и на­ма­лен със­тав е Българският пат­ри­ар­хът, а в не­го­во от­със­т­вие пред­се­да­тел­с­т­ва един от си­но­дал­ни­те чле­но­ве, ко­го­то той по­со­чи.

Чл. 25. Св. Си­нод в на­ма­лен със­тав се със­тои от Българския пат­ри­ар­ха и че­ти­­ри­ма Епар­хийс­ки мит­ро­по­ли­ти. Чле­но­ве­те му се из­би­рат от Св. Си­нод в пъ­лен със­тав на ротационен принцип по старшинство с мандат от 6 месеца.

Чл. 26. Ни­кой ар­хи­е­рей не мо­же да се от­ка­же от учас­тие в за­се­да­ни­я на Св. Си­нод, ос­вен по теж­ка, про­дъл­жи­тел­на бо­лест, не­мощ или други основателни причини, приз­на­ти от Св. Си­нод в пъ­лен със­тав, в противен случай под­ле­жи на църковни наказания.

Чл. 27. Ни­кой и по ни­как­ва при­чи­на не мо­же да за­се­да­ва в пъл­ния и нама­ле­ния със­тав на Св. Си­нод, ако не е съ­от­вет­но те­хен член.

Чл. 28. Ко­га­то два­ма чле­но­ве на Св. Си­нод в на­ма­лен със­тав теж­ко за­бо­ле­ят, за учас­тие в за­се­да­ни­я­та, до оз­д­ра­вя­ва­не на един от бол­ни­те, се при­зо­ва­ва мит­ро­по­ли­тът, следващ по ротационния принцип, определен по реда на чл. 25.


Гла­ва IV
ЦЬРКОВ­НО-НА­РО­ДЕН СЬБОР

Чл. 29. Цър­ков­ният съ­бор се със­тои от:

1. Всич­ки ар­хи­е­реи, митрополити и епископи на БПЦ.

2. По три­ма клирици на ено­рийс­ко служение и трима ми­ря­ни от вся­ка епар­хия.

3. Главният секретар на Св. Синод.

4. По един пре­дставител на ставропигиалните манастири, избрани от манастирските събори.

5. По двама монашествуващи от епархийски манастири ­ един монах и една монахиня, посочени от всеки Епархийски митрополит.

6. По един представител от средните духовни училища, избран от съответните учителски съвети.

7. Пет ду­хов­ни ли­ца с вис­ше об­ра­зо­ва­ние и 5 ми­ря­ни ­ об­щес­т­ве­ни­ци, предложени от Св. Си­нод и избрани от ЦНС с явно гласуване.

Чл. 30. Пред­се­да­тел на Цър­ков­ния съ­бор е Българският пат­ри­ар­хът или при изключителни обстоятелства, посочени от него, председателстващ Събора.

Чл. 31. Кли­рик, из­би­ра­ем за член на Цър­ков­ния съ­бор, тряб­ва да от­го­ва­ря на след­ни­те ус­ло­вия:

1. Да има ка­чес­т­ва на дос­то­из­би­ра­ем за епар­хийс­ки из­би­ра­тел (чл. 57).

2. Да има най-мал­ко пет­го­диш­на бе­зу­кор­но служ­ба ка­то све­ще­но­слу­жи­тел и най-мал­ко сред­но об­ра­зо­ва­ние.

Ми­ря­нин, из­би­ра­ем за член на Цър­ков­ния съ­бор, тряб­ва да от­го­ва­ря на след­ни­те ус­ло­вия:

1. Да има ка­чес­т­ва на дос­то­из­би­ра­ем за епар­хийс­ки из­би­ра­тел (чл. 58).

2. Да бъ­де стро­го пра­вос­ла­вен в живота и мис­ли­те си, и да е познат със своето благочестие и добродетелност.

Чл. 32. По решение на Св. Си­нод в пъ­лен със­тав, из­да­ва­но през про­лет­та вся­ка четвърта година, всеки Епархийски митрополит, с ок­ръж­но пис­мо по­кан­ва всич­ки епар­хийс­ки из­би­ра­те­ли да се на­ме­рят в прес­тол­ния на епар­хи­я­та град за из­бор на чле­но­ве на Цър­ков­ния съ­бор в тре­та­та св. не­де­ля от из­да­ва­не­то на ок­ръж­но­то. В определения ден след Бо­жес­т­ве­на­та ли­тур­гия избирателите се събират в св. Митрополия, къде­то става регистрацията им,  и ако при­със­­­т­ват най-малко 2/3 от тях, мит­ро­по­ли­тът или упълномощено от него духовно лице от­к­ри­ва съб­ра­ни­е­то. Ако ли не ­ съб­ра­ни­е­то се отлага с един час, ко­га­то се от­к­ри­ва, кол­ко­то и из­би­ра­те­ли и да при­със­т­ват.


Чл. 33. След мо­лит­ва към Бога, по предложение на Председателя съб­ра­ни­е­то избира с явно гласуване из своята среда 2 клирици и 2 миряни, които заедно с председателя съставят Бюрото. След то­ва се със­та­вя ка­та­лог на кан­ди­да­ти­те до 10 клирици и 10 миряни, ка­то все­­ки из­би­ра­тел има пра­во да пред­ло­жи имена на дос­то­из­би­ра­е­ми. Из­­­бо­рът ста­ва с тай­но гла­со­по­да­ва­не с мнозинство половината плюс един от присъстващите, като всеки избирател гласува по за 3 енорийски свещеници и 3 миряни.

Ако от пръв път не се получи мнозинство от половината плюс един или не се получи за петима, гласуването се повтаря за определеното число лица, докато 3 клирици и 3 миряни получат мнозинство половината плюс 1.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/qu 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Видях мрежите, които врагът разстилаше над света, и рекох с въздишка: „Какво може да премине неуловимо през тези мрежи?“. Тогава чух глас, който ми рече: „Смирението“.

Св. Антоний Велики