Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (15 Votes)
Христо Кодов В разгара на лятото, някак незабелязано за мнозина, отбелязваме четвърт век от кончината на изтъкнатия български учен проф. Христо Кодов. Всепризнат и у нас, и в чужбина славист и литературен историк, специалист по кодикология и палеография, проф. Кодов остава в паметта на поколения българи със своята огромна ерудиция, с пословичното си трудолюбие и неизменна отзивчивост към колеги и приятели. Но той има запазено място и в летописите на Българската православна църква, с която остава свързан през целия си живот и до самия край на дните си.

 

Роден на 15 (28) август 1901 г. в Калофер, той прекарва детството си в Истанбул. В мултикултурната и мултиезична среда на световната столица за първи път се появяват неговите интереси към необятните дебри на езикознанието. Завърнал се в родината през 1916 г., на следващата година той постъпва в Софийската духовна семинария, която завършва през 1923 г., след което – до 1927 г. – следва славянска филология в Софийския университет “Свети Климент Охридски”. През време на обучението си бъдещият славист слуша лекции при изтъкнати наши филолози като Беньо Цонев, Любомир Милетич, Йордан Иванов, д-р Иван Шишманов и Боян Пенев. Ключова роля за формирането му като езиковед има световноизвестният Стефан Младенов, който насочва младия учен към проблемите на сравнителното индоевропейско езикознание. Обучението си Христо Кодов завършва с кратка специализация в Полша, където има възможността да се запознае с научните достижения на най-добрите представители на Краковската школа. Друга фигура, макар и от по-късно време, която изиграва важна роля в изграждането на Христо Кодов като специалист, е прочутият Маню Стоянов, който през 60-те години привлича Кодов за съвместна работа по описа на славянските ръкописи в Народната библиотека.

Завърнал се от Полша, все още прохождащият в областта на славистиката млад специалист започва кариерата си като преподавател по класическите езици в Първа мъжка гимназия в София, но още в самото начало на учителските си години публикува и своята първа научна монография: Подвижното българско ударение и неговото отношение към праславянското ударение. І. Съществителни имена (С., 1929 г.). Следват нови научни публикации, важно място сред които заема Езикът на тракийските българи (1935 г.) – студия, появила се като резултат от участието му в експедиция под ръководството на Стефан Младенов.

Драматичните събития след есента на 1944 г. и свързаните с тях репресии срещу българската интелигенция не подминават и младия Христо Кодов. След 1944 г. липсват сведения за живота му, но едва ли е трудно да се досетим, че той е споделил изцяло съдбата на не един и двама корифеи на “реакционната” българска наука. И наистина, официално нищо не е известно за неговия живот и дейност, чак до времето на Никита Хрушчов и отзвука от настъпилото общо “разведряване” в България в края на 50-те и началото на 60-те години на ХХ век. Единствената податка за живота на проф. Кодов в този период е от проф. дфн Боряна Христова, която разказва, че “въпреки че владее 7 езика и е вече изграден специалист-езиковед, той е принуден да се пенсионира като шлосер”. Така, заедно с други оцелели след 1944 г. видни български учени, в началото на 60-те години отново срещаме и Христо Кодов като сътрудник на БАН и Народната библиотека “Кирил и Методий”, а от 1965 г. вече и официално – нещатен сътрудник на Института по история на БАН.

На 18 юни 1974 г., с решение на Св. Синод на Българската православна църква в пълен състав, е основан Църковно-историческият и архивен институт при Българската патриаршия (ЦИАИ). В началото на 1977 г. като член на неговия колектив е привлечен и отдавна утвърдилият се в научните среди Христо Кодов. С решение на Научния съвет на ЦИАИ от 7 февруари 1977 г. (одобрено от Св. Синод на 17 март с. г.) на Христо Кодов е присъдено званието “старши научен сътрудник, ІІ степен”, след което той е назначен на постоянна работа в института (Писмо №1001 на Св. Синод до ЦИАИ от 19 март с.г.), а по-късно става и негов заместник-директор.

Междувременно Христо Кодов преподава и в Духовната академия “Св. Климент Охридски”, където чете лекции по дисциплината Църковнославянски език (с оглед на старобългарския). Точно в това си качество той е и член с право на съвещателен глас на научния съвет на ЦИАИ още от момента на неговото учредяване.

През 1978 и 1979 г. той е инициатор за сформирането на екипа по описването на славянските ръкописи в Зографския манастир на Атон и основен участник в него. С Българската православна църква и със сградата на пл. “Ленин” 19 Христо Кодов остава свързан до самия край на земния си път. А кръгът на преките и непреки негови ученици днес включва много от научните работници в областта на славистиката като цяло, както и преподаватели по богословие и висши клирици на БПЦ.

Днес българските църковни и богословски среди заслужено могат да бъдат горди от факта, че именно те оценяват приживе високите научни и човешки достойнства на Христо Кодов, присъждайки му научно звание и давайки му възможност за спокойна и плодотворна научно-изследователска дейност. Това е изразено още в рецензиите върху трудовете му по повод удостояването със звание от научния съвет на ЦИАИ. Според проф. д-р Васил Пандурски това удостояване е “презаслужено”, тъй като се присъжда на “действително изявен, подчертано голям наш учен”, а проф. прот. Благой Чифлянов пише: “С радост посрещам похвалното решение на Църковноисторическия и архивен институт при Българската патриаршия да открие процедура за удостояването му (на Христо Кодов, Б.М.) с научно звание старши научен сътрудник и с изложената по-горе рецензия го намирам достоен за това звание”. Ласкаво за Христо Кодов се изказва и тогавашният директор на ЦИАИ и ръководител на катедрата по История на Църквата в Духовната академия – проф. Тодор Събев, който споделя отлични впечатления от съвместната им работа в книгохранилищата на Александрийската патриаршия през време на двуседмична командировка с цел издирване и проучване на материали върху българската история (28 септември – 11 октомври 1976 г.).

Проф. Христо Кодов напуска този свят след кратко боледуване на 17 юли 1982 г. Опелото му извършва на 19 юли лично приснопаметният Стобийски епископ Арсений (по-късно Пловдивски митрополит, а по-това време главен секретар на Св. Синод) в храма на Централните софийски гробища, заедно с множество свещеници. Надгробно слово произнася един от най-близките ученици на професора – Божидар Райков. На опелото присъства цветът на българската славистика.

Списъкът с научните трудове на проф. Христо Кодов е твърде дълъг, за да бъде изчерпан тук. Затова ще припомним само най-важните издания, излезли лично изпод неговото перо или в съавторство:

Един непознат препис на службата на Кирил Философ (С., 1963);

Опис на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека (т. ІІІ, С., 1964 и т. ІV, С., 1971), заедно с Маньо Стоянов;

Енински апостол (старобългарски писмен паметник от ХІ век) (С., 1965), заедно с Кирил Мирчев;

Опис на славянските ръкописи в библиотеката на Българската академия на науките (С., 1969);

Климент Охридски. Събрани съчинения (т. І, С., 1970; т. ІІ, С., 1977 и т. ІІІ, С., 1973), заедно с Боньо Стоянов Ангелов, Куйо Куев и Климентина Иванова;

Старобългарски музикални паметници (С., 1975), заедно със Стоян Петров;

Опис на славянските ръкописи в библиотеката на Зографския манастир на Света гора, т. I (С., 1985), в съавторство с Божидар Райков и Стефан Кожухаров;

Славянски ръкописи в Рилския манастир (С., 1986), заедно с Божидар Райков и Боряна Христова.

Важно е да се отбележи освен това, че на проф. Христо Кодов принадлежи и първоначалната идея за написването на широко известната днес Кирило-Методиевска енциклопедия, в издаването на която той е един от основните редактори.

Проф. Кодов остава в историята на българското литературознание и като член на редакционната колегия на поредицата “Старобългарска литература”.

Заедно с изтъкнати наши учени, като споменатите проф. Беньо Цонев, д-р Маньо Стоянов, проф. Божидар Райков, незабравимия проф. Стефан Кожухаров и мн. други, проф. Христо Кодов остава един от символите на българската наука през ХХ век.

Вечна и блажена да е паметта му!

За написването на настоящия материал са използвани статиите: “Христо Кодов” от Боряна Христова (енциклопедия Българска книга, съст. А. Гергова. С.-М., 2004, с. 247-248), “Проф. Христо Кодов (1901-1982)” от Иван Буюклиев (Съпоставително езикознание, 1/1983, с. 125-127) и “Учредяване, цел и задачи на Църковноисторическия и архивен институт” от Тодор Събев (Известия на ЦИАИ и ЦЦИАМ, т. І. С., 1978, с. 9-18), както и архивни материали от личното досие на проф. Кодов, съхранявано в Архивата на Св. Синод на БПЦ.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/awp9c 

Разпространяване на статията: