Днес на обяд, от централните новини на Българската национална телевизия, Канал 1, се научихме, че на този ден „Православната църква почита паметта на свети архангел Михаил“ (sic!). Ще рече – буквално! Цитираме буквално. Който не вярва, лесно може да провери.
Не е работа, естествено, на водещата, която просто чете това, което предварително ѝ е било подготвено, да е църковно, още по-малко богословски грамотна. Не е задължително дори тя да е християнка: православна или от някоя друга конфесия. Със сигурност обаче е работа на обществената медия да следи, щото в националния ефир да не се говорят и тиражират глупости. Защото новините не се пишат от този, който ги чете. Защото имат редактор и кой знае още колко хора екип, и все един от тях би следвало предварително да е проверил всяка информация, която ще бъде съобщена от екрана, пък било то и отнасяща се до текущия църковен празник, за който по стара традиция се съобщава най-накрая, когато вече нетърпеливо чакаме прогнозата за времето.
Архангел Михаил (да имаме небесното му застъпничество!), както и всяко духовно същество, както и злите духове (Бог да ни пази от тях!) е дарен от Твореца с безсмъртие. Духът не умира! И това го знае всеки или почти всеки, бил той християнин, мюсюлманин или какъвто и да е, а ако е закоравял атеист и в подобни неща не вярва, то поне знае, че вярващите така вярват. Вярват, че нито едно духовно същество не може да умре, че да почитаме после паметта му!
Хубаво ще бъде, заедно с цялата иначе похвална ревност на тази обществена медия по въпросите на вярата, религията, изповеданията, както искате там го кажете, заедно с всички драматични промени в предаванията с такава насоченост и появата на нови такива, да сме свидетели и на някакъв по-забележим стремеж към ограмотяване в тази област вътре в самата медия. Известно е, че БНТ открай време е в тесен контакт с хора, притежаващи нужната грамотност по въпросите на вярата и Църквата. Нека обаче тези хора да не бъдат канени само по празници – за да подсигуряват звуков фон и някакво разнообразие за зрителя по време на иначе за мнозина скучните и неразбираеми църковни служби, а да бъдат питани по всяко време, когато в национален ефир се говори за тези неща.
Защото докато това не се превърне в утвърдена практика, ще продължаваме да чуваме и да се наслаждаваме на все такива „безценни“ бисери!
А иначе днес, заедно с цялата Църква, почитаме светия архангел Михаил, чието име, в превод от староеврейски, означава „Кой е като Бога?“, и го почитаме – него, а не паметта му, – заедно с цялото небесно войнство, което е войнство винаги живо и действено!
