Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

Третият църковно-народен – Патриаршески избирателен събор, „отразен“ в архива на проф. протопрезвитер д-р Стефан Цанков

Понеделник, 20 Ноември 2023 Написана от Борис Маринов

Fr Stefan TsankovВсяка кръгла годишнина от значимо историческо събитие е добър повод за поглед назад във времето, припомняне на най-важното и неговото осмисляне в контекста и от гледната точка на съвременността. Казаното важи с пълна сила и за навършилите се през настоящата 2023 г. седем десетилетия от провеждането през месец май 1953 г. на Третия църковно-народен събор на Българската православна църква – тогава все още екзархия, прераснал в Патриаршески избирателен събор, възстановявайки на два пъти отнемания в миналото патриаршески статут на Православната ни църква.

Предисторията и историята на това повече от историческо събитие са известни на всички интересуващи се от най-новата ни църковна история. Своевременно съставеният едноименен сборник съдържа необходимото.[1] Темата е осветлена и в съответните броеве на официоза на БПЦ – Църковен вестник, в сп. Духовна култура, както и в други църковни издания.[2] Нови възможности пред изследователите у нас се откриха след политическата промяна от 1989 г.[3] Всичко това до голяма степен обезсмисля поредното припомняне на добре познатите факти и техните не по-малко добре познати интерпретации. Далеч по-смислен би бил един поглед отвътре, каквато възможност предоставя личният архив на един от участниците и главни действащи лица в паметните събития от май 1953 г. – проф. протопрезвитер д-р акад. Стефан Станчев Цанков (1881-1965).[4]

Както е известно, след блажената кончина на о. Стефан Цанков неговият архив се съхранява в Църковноисторическия и архивен институт при Българската патриаршия. В този архив редом с всичко останало се съдържа и архивна единица – папка, посветена тъкмо на събора от май 1953 г., съответно на възстановяването на Патриаршията ни[5] и избора на Светейшия Български патриарх академик д-р Кирил (1901-1971).

Съдържанието на тази папка може да бъде обособено в три групи:

1) документи с официален характер;

2) конспективни бележки и чернови;

3) извадки от периодичния печат.

Сред документите с официален характер в тази папка откриваме:

- Възложение до о. Ст. Цанков от 25 февруари 1953 г. да изготви Кратко изложение върху историята и устава на Българската православна църква след 1871 г.,[6] подписано от Пловдивски митрополит Кирил, наместник-председател на Светия Синод;

- Покана до о. Цанков от 23 април с. г. за участие в работата на Третия църковно-народен събор в качеството му на член на събора от квотата на Духовната академия „Св. Климент Охридски“, избран за такъв от Академичния съвет на ДА, с подпис отново на Пловдивски митрополит Кирил, наместник-председател на Светия Синод;

- Покана до о. Цанков от името на Светия Синод за интронизацията на Българския патриарх на 10 май с. г. в Патриаршеския храм-паметник „Св. Александър Невски“;

- Покана до о. Цанков от Дирекция на изповеданията при Министерски съвет за присъствие на „приема, който тя от името на Министерския съвет на НР България дава по случай Третия църковно-народен събор на Българската православна църква“;[7]

- Покана до о. Цанков от 7 май 1953 г. за официалната вечеря по случай избора и интронизацията на предстоящия да бъде избран три дни по-късно Български патриарх и Софийски митрополит, която отново е подписана лично от Пловдивски митрополит Кирил, все още само наместник-председател на Светия Синод;

- Покана до о. Цанков от Светия Синод на БПЦ за приема, „който той дава на 17 май т. г., в 20:30 ч. в ресторант „България“ по случай избора и интронизацията на Българския Патриарх и Софийски Митрополит“;

- Входна карта на о. Цанков в качеството му на член на „Патриаршеския църковно-народен събор“ с посочване на определеното му място в Големия салон на БАН (ред 3, стол 39);

- Проекто-правилник за вътрешния ред на Църковно-народния събор (3 страници – машинопис);

- Списък на лицата, които ще служат в храм-паметника „Св. Александър Невски“ за празника Възнесение Господне, 14 май 1953 г.[8] (1 страница – машинопис), заедно с две страници указания за реда по време на богослуженията;

- Списък на „лицата, на които се възлага изпълнението на някои работи във връзка със свикването и работата на Църковно-народния събор“ (6 страници – машинопис);

- Списък на разходите на Църковно-народния събор (1 страница – машинопис);

- Списък на автомобилите по ведомството на Църквата (1 страници – машинопис).

Една част от тези документи са били, разбира се, достояние на всеки от членовете на събора, а други, като молбата за изготвяне на изложение върху историята и устава на БПЦ, са били предназначени лично за о. Цанков, предвид неговия огромен авторитет и всепризната експертиза в областта на каноничното право и миналото на Православната ни църква, което е определяло и по-особения му статут като член и участник в работата на самия събор.[9] Тези документи заедно с ръкописните му записки, водени педантично по време на (а най-вероятно и извън) заседанията на събора, ни помагат от първа ръка да придобием представа за действителните мащаби и значимост на това истинско събитие в живота на Православната ни църква. Събитие, увенчало с успех усилията на поколения поборници за духовната ни и църковна самостоятелност.

Накрая, интересно е да проследим и съхранените от о. Цанков материали, с които е отразен в църковната преса Третият църковно-народен – Патриаршески избирателен събор. Те включват вестниците:

- Народен пастир, бр. 16-18 от 16 май 1953 г., който е посветен почти изцяло на Третия църковно-народен – Патриаршески избирателен събор;

- Народен пастир, бр. 19-20 от 27 май 1953 г., с. 3-4, където е публикуван препис от „Паметен протокол на тържественото съвместно заседание на Св. Синод на Българската православна църква с пратениците на светите сестри – Православни църкви“ заедно с поздравления до новоизбрания патриарх (от председателя на Свещеническия съюз иконом Иван Юлиев и от Варшавския и на цяла Полша митрополит Макарий) и отразяване на посещението на Българския патриарх Кирил в Рилския манастир (16-17 май 1953 г.);

- Църковен вестник, бр. 19-22 от 28 май 1953 г., посветен открай-докрай на Третия църковно-народен – Патриаршески избирателен събор;

- Народен пастир, бр. 23-24 от 26 юни 1953 г., където на с. 5 откриваме „Послание на Негово Светейшество Патриарх Кирил до христолюбивия клир и до благочестивите християни“, а на с. 3 – материала на Константин Тулешков, озаглавен „При майката на Патриарх Кирил“;

- Църковен вестник, бр. 35-38 от 10 ноември 1953 г., в който са отразени някои от първите архипастирски посещения на новоизбрания Български патриарх Кирил (в гр. Ловеч, в Троянския манастир и във Великотърновска епархия).

*   *   *

Педантичността, с която са подредени материалите в папката от личния архив на о. Стефан Цанков, посветена на Третия църковно-народен – Патриаршески избирателен събор, самият подбор на тези материали, записките, водени от него час по час по време на заседанията – всичко това е поредното свидетелство за достойнствата, значимостта и присъствието на този изтъкнат наш духовник и богослов в живота на Православната ни църква, както и изобщо за онази пословична всеотдайност в делото на служението, която е била толкова характерна за някогашните поколения наши духовници и църковници.

1 1953 Fr Stefan Tsankov

2 1953 Fr Stefan Tsankov

3 1953 Fr Stefan Tsankov

4 1953 Fr Stefan Tsankov

5 1953 Fr Stefan Tsankov

6 1953 Fr Stefan Tsankov

7 1953 Fr Stefan Tsankov

* За първи път този текст е публикуван в сп. Епархийски глас, бр. 2, 2023, с. 25-28 (бел. ред.).

[1] Деяния на Третия църковно-народен събор (София 8-10 май 1953 г.), С.: „Синодално издателство“ 1953.
[2] Например: Българската патриаршия през вековете, ред. Хр. Кодов, Н. Кочев, В. Пандурски, Хр. Стоянов, Ил. Цоневски, издание на Църковноисторическия и архивен институт при Българската Патриаршия, С.: „Синодално издателство“ 1980. По-специално студията на проф. протопрезвитер д-р Радко Поптодоров „Възстановяване на патриаршеския институт в ново време (1953 г.)“ (с. 31-44).
[3] Най-сериозният принос към разработването и осветляването на най-новата история на БПЦ след 1989 г. безспорно принадлежи на историка проф. Момчил Методиев. Измежду множеството негови публикации в тази връзка най-важно с оглед на настоящата тема е богато документираното изследване: Между вярата и компромиса. Българската православна църква и комунистическата държава (1944-1989 г.), С.: „Институт за изследване на близкото минало“ – „Сиела“ 2010.
[4] Повече за о. проф. Стефан Ст. Цанков виж в: Маринов, Б. „Академик протопрезвитер д-р Стефан Цанков: богословът и духовникът в служба на Църквата и обществото“ – В: Християнство и култура, бр. 5 (82), 2013, с. 5-16.
[5] На пръв поглед встрани от темата, намираме обаче за необходимо да припомним, че говорейки за събора от 8-10 май 1953 г., говорим тъкмо за възстановяване, а не за въздигане (което нерядко може да се срещне както в специализираната литература, така и в периодичния печат), тъй като Третият църковно-народен събор – прераснал в Патриаршески избирателен – не провъзгласява някаква в собствен смисъл „нова“ за православния свят патриаршия, а единствено възстановява (макар към онзи момент и без всеправославна санкция) статута, на който Православната ни църква на два пъти вече се е радвала в своята история – през Първата и през Втората българска държава, и който и двата пъти ѝ е бил отнеман също без всеправославна санкция.
[6] За изпълнението на това възложение о. Цанков докладва на митрополит Кирил с Докладна от 10 март с. г., чиято чернова в ръкопис, заедно с черновата на самото изложение (в 14 страници), озаглавено „Основи, изменения и значение на Устава на Българската православна църква“, също са запазени в личния му архив.
[7] Този прием е обявен за 10 май 1953 г., от 20:30 ч., „в салоните“ на ресторант „България“.
[8] Едва ли трябва да учудва, че о. Цанков е единственият свещеник от БПЦ определен да служи заедно със свещениците, представители на Московска патриаршия, Чехословашката православна църква и Полската православна църква – както за Всенощното бдение, така и за празничната св. Литургия.
[9] В тази връзка заслужава да се отбележи, че между 1948 и 1950 г. о. Цанков е съветник на Светия Синод по каноничните въпроси и консултант по изработване на Устава на Българската патриаршия от 1953 г., както и автор на един от встъпителните текстове към сборника с Деянията на Третия църковно-народен събор (виж тук – бел. 1), озаглавен „Нашите църковно-народни събори“ и отпечатан на второ място, веднага след „Животописни бележки“ за Българския патриарх Кирил от проф. Христо Н. Гяуров.

*   *   *

Описание на изображенията

1. Първо благословение от новоизбрания Български патриарх Кирил.
2. Възложение до о. Цанков за изготвянето на Кратко изложение върху историята и устава на Българската православна църква след 1871 г.
3. Чернова на отговора на о. Цанков до митр. Кирил във връзка с възложението за изготвяне на Кратко изложение…
4. Първи лист от черновата на Кратко изложение…
5-6. Входна карта на о. Цанков за заседанията на Третия църковно-народен събор.
7. Преброяване на бюлетините.

Изображения от 2 до 6 са от личния архив на о. Цанков, съхраняван в ЦИАИ.

За изображения 1 и 7 авторът изразява благодарност на църковния изследовател Борис Цацов, който беше любезен да ги предостави за настоящата публикация.

На тези снимки, запечатали два важни момента от работата на Третия църковно-народен – Патриаршески избирателен събор, а именно – преброяването на бюлетините (Изображение 7) и първото благословение от новоизбрания Български патриарх Кирил (Изображение 1), протопрезвитер Стефан Цанков е, съответно седнал и прав, вдясно от – съответно митрополит (Изображение 7) и патриарх (Изображение 1) – Кирил.



Краткък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/d89q4 

Наши партньори

Християнство и култура

HK 187Константинополски патриарх Вартоломей (Архондонис)
Религия и общество. Фундаментализъм и расизъм

Александър Смочевски
Инициативи на Александрийската патриаршия за свикване на Всеправославен събор (1924-1943)

Прот. Павел Събев
Четири схолии към литургийното евангелие за Неделя преди Рождество Христово

Калин Янакиев
Сакраменталната природа на брака

Марио Коев
Analogical isomorphism. Слоеве на реалността

Полезни връзки

 

Препоръчваме