Третият църковно-народен – Патриаршески избирателен събор, „отразен“ в архива на проф. протопрезвитер д-р Стефан Цанков

Всяка кръгла годишнина от значимо историческо събитие е добър повод за поглед назад във времето, припомняне на най-важното и неговото осмисляне в контекста и от гледната точка на съвременността. Казаното важи с пълна сила и за навършилите се през настоящата 2023 г. седем десетилетия от провеждането през месец май 1953 г. на Третия църковно-народен събор на Българската православна църква – тогава все още екзархия, прераснал в Патриаршески избирателен събор, възстановявайки на два пъти отнемания в миналото патриаршески статут на Православната ни църква.

Предисторията и историята на това повече от историческо събитие са известни на всички интересуващи се от най-новата ни църковна история. Своевременно съставеният едноименен сборник съдържа необходимото.[1] Темата е осветлена и в съответните броеве на официоза на БПЦ – Църковен вестник, в сп. Духовна култура, както и в други църковни издания.[2] Нови възможности пред изследователите у нас се откриха след политическата промяна от 1989 г.[3] Всичко това до голяма степен обезсмисля поредното припомняне на добре познатите факти и техните не по-малко добре познати интерпретации. Далеч по-смислен би бил един поглед отвътре, каквато възможност предоставя личният архив на един от участниците и главни действащи лица в паметните събития от май 1953 г. – проф. протопрезвитер д-р акад. Стефан Станчев Цанков (1881-1965).[4]

Както е известно, след блажената кончина на о. Стефан Цанков неговият архив се съхранява в Църковноисторическия и архивен институт при Българската патриаршия. В този архив редом с всичко останало се съдържа и архивна единица – папка, посветена тъкмо на събора от май 1953 г., съответно на възстановяването на Патриаршията ни[5] и избора на Светейшия Български патриарх академик д-р Кирил (1901-1971).

Съдържанието на тази папка може да бъде обособено в три групи:

1) документи с официален характер;

2) конспективни бележки и чернови;

3) извадки от периодичния печат.

Сред документите с официален характер в тази папка откриваме:

- Възложение до о. Ст. Цанков от 25 февруари 1953 г. да изготви Кратко изложение върху историята и устава на Българската православна църква след 1871 г.,[6] подписано от Пловдивски митрополит Кирил, наместник-председател на Светия Синод;

- Покана до о. Цанков от 23 април с. г. за участие в работата на Третия църковно-народен събор в качеството му на член на събора от квотата на Духовната академия „Св. Климент Охридски“, избран за такъв от Академичния съвет на ДА, с подпис отново на Пловдивски митрополит Кирил, наместник-председател на Светия Синод;

- Покана до о. Цанков от името на Светия Синод за интронизацията на Българския патриарх на 10 май с. г. в Патриаршеския храм-паметник „Св. Александър Невски“;

- Покана до о. Цанков от Дирекция на изповеданията при Министерски съвет за присъствие на „приема, който тя от името на Министерския съвет на НР България дава по случай Третия църковно-народен събор на Българската православна църква“;[7]

- Покана до о. Цанков от 7 май 1953 г. за официалната вечеря по случай избора и интронизацията на предстоящия да бъде избран три дни по-късно Български патриарх и Софийски митрополит, която отново е подписана лично от Пловдивски митрополит Кирил, все още само наместник-председател на Светия Синод;

- Покана до о. Цанков от Светия Синод на БПЦ за приема, „който той дава на 17 май т. г., в 20:30 ч. в ресторант „България“ по случай избора и интронизацията на Българския Патриарх и Софийски Митрополит“;

- Входна карта на о. Цанков в качеството му на член на „Патриаршеския църковно-народен събор“ с посочване на определеното му място в Големия салон на БАН (ред 3, стол 39);

- Проекто-правилник за вътрешния ред на Църковно-народния събор (3 страници – машинопис);

- Списък на лицата, които ще служат в храм-паметника „Св. Александър Невски“ за празника Възнесение Господне, 14 май 1953 г.[8] (1 страница – машинопис), заедно с две страници указания за реда по време на богослуженията;

- Списък на „лицата, на които се възлага изпълнението на някои работи във връзка със свикването и работата на Църковно-народния събор“ (6 страници – машинопис);

- Списък на разходите на Църковно-народния събор (1 страница – машинопис);

- Списък на автомобилите по ведомството на Църквата (1 страници – машинопис).

Една част от тези документи са били, разбира се, достояние на всеки от членовете на събора, а други, като молбата за изготвяне на изложение върху историята и устава на БПЦ, са били предназначени лично за о. Цанков, предвид неговия огромен авторитет и всепризната експертиза в областта на каноничното право и миналото на Православната ни църква, което е определяло и по-особения му статут като член и участник в работата на самия събор.[9] Тези документи заедно с ръкописните му записки, водени педантично по време на (а най-вероятно и извън) заседанията на събора, ни помагат от първа ръка да придобием представа за действителните мащаби и значимост на това истинско събитие в живота на Православната ни църква. Събитие, увенчало с успех усилията на поколения поборници за духовната ни и църковна самостоятелност.

Накрая, интересно е да проследим и съхранените от о. Цанков материали, с които е отразен в църковната преса Третият църковно-народен – Патриаршески избирателен събор. Те включват вестниците:

- Народен пастир, бр. 16-18 от 16 май 1953 г., който е посветен почти изцяло на Третия църковно-народен – Патриаршески избирателен събор;

- Народен пастир, бр. 19-20 от 27 май 1953 г., с. 3-4, където е публикуван препис от „Паметен протокол на тържественото съвместно заседание на Св. Синод на Българската православна църква с пратениците на светите сестри – Православни църкви“ заедно с поздравления до новоизбрания патриарх (от председателя на Свещеническия съюз иконом Иван Юлиев и от Варшавския и на цяла Полша митрополит Макарий) и отразяване на посещението на Българския патриарх Кирил в Рилския манастир (16-17 май 1953 г.);

- Църковен вестник, бр. 19-22 от 28 май 1953 г., посветен открай-докрай на Третия църковно-народен – Патриаршески избирателен събор;

- Народен пастир, бр. 23-24 от 26 юни 1953 г., където на с. 5 откриваме „Послание на Негово Светейшество Патриарх Кирил до христолюбивия клир и до благочестивите християни“, а на с. 3 – материала на Константин Тулешков, озаглавен „При майката на Патриарх Кирил“;

- Църковен вестник, бр. 35-38 от 10 ноември 1953 г., в който са отразени някои от първите архипастирски посещения на новоизбрания Български патриарх Кирил (в гр. Ловеч, в Троянския манастир и във Великотърновска епархия).

*   *   *

Педантичността, с която са подредени материалите в папката от личния архив на о. Стефан Цанков, посветена на Третия църковно-народен – Патриаршески избирателен събор, самият подбор на тези материали, записките, водени от него час по час по време на заседанията – всичко това е поредното свидетелство за достойнствата, значимостта и присъствието на този изтъкнат наш духовник и богослов в живота на Православната ни църква, както и изобщо за онази пословична всеотдайност в делото на служението, която е била толкова характерна за някогашните поколения наши духовници и църковници.

* За първи път този текст е публикуван в сп. Епархийски глас, бр. 2, 2023, с. 25-28 (бел. ред.).