Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (7 Votes)

krast nebeКакво да е посланието на Църквата – идващо от нейния клир и миряни – спрямо провокациите? Дали агресивното поведение, призивите за мъст и наказание са достоен израз на нашата обида и възмущение от оскверняването – с думи или действия – на свети за нас личности, места, предмети, или има начин да се реагира различно? Тези въпроси винаги са били актуални, но днес те се изострят със зачестяването на провокативни, дори кощунствени действия спрямо свещени предмети и места както у нас, така и в чужбина.

Провокациите спрямо Църквата са провокация и спрямо хората в Църквата: как ще отвърнем на стореното зло? Какво ни е необходимо в личен план, за успеем да преобразим обидата в търпение и желанието за наказание – в молитва за помилване?

4.5 1 1 1 1 1 Rating 4.50 (32 Votes)

BishopKallistos

Разговор с Диоклийския митр. Калистос Уеър, Пергамския митр. Йоан Зизиулас, архим. Григорий Папатомас и проф. П. Василиадис за проявите на етнофилетизма и за църковната диаспора

Въпроси към митр. Калистос Уеър: Във вашия доклад отделихте особено внимание на решението на събора през 1872 г. и осъждането на етнофилетизма на българите. Новите исторически проучвания обаче показват, че това решение е имало за цел преди всичко да осъди българите, а не ереста. Известно е, че Константинополската патриаршия по онова време е била в значителна степен засегната от етнофилетизма и е възприела националистичните идеали на гърците. Така че българският случай е особен и не може да бъде представян като решение на проблема с национализма в Църквата.

Съгласен съм, че по време на Османската империя Вселенската патриаршия е възприела като свои националните тежнения на гърците. Но въпреки това считам, че тя никога не се е отказала от своята вселенска роля. Повечето нейни епископи наистина са били и сега са гърци, но не всички. С това мислене се сблъсквам постоянно в Гърция – тук всички считат, че щом съм епископ на Вселенската патриаршия, имам гръцки корени. И дори фактът, че не знам добре гръцки език, не може да разубеди хората. В такъв случай си спомням напътствието на един йерарх при моята хиротония: „Никога не ги оставяй да забравят, че си англичанин”. В доклада си не разглеждах въпроса доколко е било безпристрастно отношението към българи и гърци по време на събора през 1872 г., а се опитах да сложа акцент върху желанието на Вселенската патриаршия в този случай да запази териториалния принцип при административното структуриране на Църквата.

4.8 1 1 1 1 1 Rating 4.80 (90 Votes)

552x347Под натиска на Пловдивския митрополит Николай Св. Синод на БПЦ се готви да узакони „архонтството” в нашата Църква. По този начин родните архиереи ще позволят да бъде приета не само практика за създаване на лъже-благородници, но ще приемат и идеологията на това ново явление в нашата Църква. След като нашите митрополити – висши духовници, доктори по богословие, познавачи на светите отци и историята на Църквата се готвят да узаконят, приемат и регулират разрастването на „институцията” на архонтите, то следва да видим каква идеология ще признае Св. Синод в лицето на „църковните благородници”, към какъв символ-верую ще присъединят Българската патриаршия, към какво „учение” ще приобщят и целия вярващ народ на нашата Църква.

Ще се опитаме да отговорим на въпроса: какво представлява архонтството като идеология? Ще направим това на базата на: 1) техните „документи”, давани на архондисаните бизнесмени (на снимката: митр. Николай дава архонтската грамота на първия архонт на Пловдивската църква - грамотата е със същата символика като римските грамоти”, виж тук); 2) на молитвите, произнасяни по време на „ръкоположенията”; 3) на базата на личностите, с които си сътрудничат, и на подбора на хората, които се приемат за архонти.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (75 Votes)

9842ed236641f6122cb3f20d85294df9Тези, които имали в себе си поне малко благочестие, които вярвали в Бога, щом чуели титлата епископ, душата им се изпълвала със свещен трепет. Затова такива народът ги грабвал насила и ги правел епископи. Грабнал свети Василий Велики насила, грабнал свети Йоан Златоуст насила, грабнал свети Атанасий... А сега те самите грабят със сила епископското достойнство! Ето, това е разликата! И ви питам: може ли да очакваме нещо добро от такива владици, които са влезли не през портата, а през прозорците и покрива? Защото, за да стане някой владика, трябва да бъде призован или от Бога, или от народа. Тези нито Бог ги е повикал, нито народът ги е избрал! И днешните ни владици са такива - нито Бог ги е избрал, нито народът. [...]

Христофор Колибар, един добър мой приятел и значима личност, ми каза преди години, като разговаряхме: "Бре, Августине, не разбираш ли какво ще стане?! Сатаната използва вече всички средства, за да унищожи Църквата, в последните времена ще използва и последното си оръжие: ще облече като владици и попове свои хора, ще им сложи енголпия и ще им даде владишки жезли! И чрез тези архиереи ще разруши Църквата...

3.8453608247423 1 1 1 1 1 Rating 3.85 (97 Votes)

cПроектозаконът за детето разгоря бурни страсти и обсъждания, които почти никой друг закон у нас не е успявал да предизвика. Не само депутати и законотворци, но и неправителствени организации, родителски сдружения, отделни хора, се изказват върху подготвяния документ. Очаква се и Българската православна църква да изрази своето становище.

В същото време част от тези, които коментират проектозакона, не просто изразяват своето мнение, но се опитват да манипулират аудиторията, използвайки без да се притесняват изопачени факти и тенденциозни полуистини. Има и такива, които извеждат на преден план християнската си принадлежност като мотивация да критикуват проектозакона за детето. Мнозина отказват да вземат отношение, защото не се чувстват специалисти в тази толкова сложна сфера на законодателството. Дали християните са „длъжни“ да се опълчат срещу новия закон и какво може да допринесе БПЦ в тези разисквания на документа?

 

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.