Мобилно меню

4.7948717948718 1 1 1 1 1 Rating 4.79 (39 Votes)

600281 57882570546

„Християните не се различават от останалите хора нито по местоживеене, нито по език, нито по нрави” (Послание до Диогнет)

Започна постмодерният период в историята на човечеството.

Става дума за огромен пожар, който се разпростира върху все по-голяма част от земята и е на път да я обхване цялата. Като главни негови елементи се посочват: преодоляването на разстоянията чрез съвременните транспортни средства и електронни устройства за комуникация, краят на границите между държавите и цивилизациите чрез господството на мултиетническите компании, които търсят печалбата в рамките на глобализирания пазар.

В този контекст всяко поместно различие – език, култура, религия се смята за пречка. В по-ранния етап различността не се забранява открито, но се смята за дразнещ елемент, който трябва да се изолира. Следователно, елементите, върху които се е градило съществуването на народите, днес се поставят под съмнение.

4.9871794871795 1 1 1 1 1 Rating 4.99 (78 Votes)

climbingЖивеем в трудно време и нито един човек не остава незасегнат - всички сме  сякаш в един кораб, в нашата малка родина, насред бурята, и не знаем къде отиваме, нито къде се намираме. Когато ни сполетят трудности - независимо дали в семейството, в обществото или лични, то това винаги е мъчително. В такива моменти не утешаваш човека, казвайки му, че нищо не се случва. Правилното е да знаем, че сме в затруднение, да видим как да го преодолеем и как да се отнесем към случващото се.  Когато човек бива изпитван, той се терзае, тревожи, страда, скърби и има неприятни последици. Това не означава, че затруднението е от Бога, защото Бог не иска да затруднява хората, нито съдейства на злините, които ни се случват.  Скръбта, тревогата и всяко притеснение никога не произлизат от Бога, а от нас самите или от дявола. Но откъдето и да идват, изкуството и мъдростта на човека е да се опита да се отнесе правилно към сполетелите го трудности, за да ги оползотвори духовно и от затруднение да го претвори в благословение, от гъст мрак - в истинска светлина. Никой не може да избегне трудностите - грешни и свети хора, богати и бедни, всички ще вкусят от горчилката на трудностите. Въпросът не е как човек да се отърве от тях, а как да ги възприема.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (85 Votes)

Oros

Днес бих искал да бъда с тези, които изпитват болка. Да направя едно предаване и да бъда в компанията на хората, които страдат от тежка болест, от сериозни и нелечими заболявания, от рак в напреднал стадий или в начален и се тревожат. Ако на теб ти е весело и искаш да продължиш радостната програма на деня, отмини. Но аз не мога, защото често покрай мен гърмят бомби, чиито осколки минават толкова наблизо, че и аз усещам нещо от ужаса на тази война и се потрисам. Едно е слушаш за другите - да знаеш, че еди-кой си се разболял, друг е в риск, трети умрял от тази болест, четвърти ще видим дали ще живее, а друго да чуваш това за твоите близки, приятели и познати, духовни братя, духовни чеда, роднини и най-страшното – за себе си. Да дойде часът да чуеш, че ти самият  имаш такава болест.  Разбрал ли си това? То идва внезапно. Ти тичаш със 180 км. в час  по пътя на живота,  не по магистрала, а в живота, тичаш, имаш желание да стигнеш някъде и внезапно пред теб пада нещо, огромен скален блок и рязко удряш спирачки!  И край, спираш, вече не тичаш. Защо? Защото животът ти се променя! Защо се променя? Защото се е появила  болест, която преобръща всичко, а на теб ти се струва, че полудяваш.

4.7894736842105 1 1 1 1 1 Rating 4.79 (38 Votes)

1267873563 ic0xh6a2tqmfНаистина, ще се спасят ли добрите хора извън Църквата? Не се наемам да отговоря бързо и еднозначно на този въпрос, защото в него има един проблем. Работата е там, че всъщност питащият има предвид себе си и ако Вие кажете „да”, той веднага ще въздъхне с облекчение. „Ами, аз съм си един съвсем добър човек и най-вероятно с мен всичко ще бъде наред. Та да се кая, да вярвам, да слагам ред в живота си и да участвам в църковния живот е излишно. Така че – без мене”. Лошото е, че надеждата, че ще се спася, защото съм добър човек е пълна лъжа. Тя не трябва да се дава на никого. Но да започнем по ред.

Какво имаме предвид, когато говорим за спасение? В главите на много хора изниква картинка, в която в зависимост от резултатите от страшния съд, някои ще ги пуснат в един особено добре уреден санаториум, а другите ще ги изпратят в лагер с много строг режим – при това завинаги. Да се спасиш значи някак да се отървеш от лагера и да попаднеш в санаториума.

4.4 1 1 1 1 1 Rating 4.40 (5 Votes)

zx450През погледа на съвремието заслугите на Църквата за съхраняване на българската идентичност в миналото са един исторически анахронизъм, една фалшива почит и външна ритуалност, присъстваща в политическите речи на висши държавни мъже, по повод чествания и годишнини. Признанието на историческата роля на църквата, без съмнение е ключово за разбирането на нейното бъдеще и настояще. Обаче връзката между минало и сегашно трябва да укрепва и съхранява живата вяра, пазена и разпространявана от Църквата, когато времената се менят и обществата поемат по различни пътища на развитие. В такива условия от Църквата се очаква да остане неизменна пазителка на изконните ценности. Нейното присъствие във всяко едно историческо време трябва да бъде и е преди всичко тайнствено-духовно. Дали обаче в нашето православно съзнание, или поне на голяма част от него представата за църквата е такава? Живеем ли наистина църковен живот? Усеща ли се православния дух? По-скоро, не. Всички ние или поне повечето от нас се назоваваме православни християни, но по силата на принадлежността ни към православието. Същността на това понятие е по-скоро социологическа категория, отколкото духовна вярност и последование. Такова едно разбиране и визия за православието и църквата ги лишава от полагащата им се почит сред обществото днес - с всичките негативни последствия, произтичащи от това.

 

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.