Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (32 Votes)

524Знам още един безбожник и хулител, когото пускат да говори по телевизията, въпреки че е изрича големи хули за Христос и св. Богородица. Но и Църквата не понечва да отлъчи някои такива. А би трябвало Църквата да ги отлъчи. Не се решава да прибегне към отлъчване!

- Отче, какво ще им помогне отлъчването, след като те не признават нищо?

- Поне ще се види, че Църквата има отношение.

- Отче, нима мълчанието означава, че Църквата ги приема?

- Да. Някой си пише хули за св. Богородица и никой не реагира. Казах на едного: „Не виждаш ли какво пише онзи?”. „Е, какво да правиш, казва ми. – Ако се занимаваш с такива, само ще се изцапаш”. Бои се да говорят.

- От какво се страхува, отче?

- Да не напишат нещо и за него и да се изложи. И заради това търпи да бъде хулена св. Богородица! Не бива да чакаме някой друг да извади змията от дупката, за да имаме ние спокойствие. Това е признак на липса на любов. След това човек започва да постъпва само според интереса си. Затова и днес съществува такъв дух: „С еди-кой си да бъдем в добри отношения, за да говори добре за нас. С другия да бъдем добре, за да не ни злепостави и т. н. Да не ни вземат на подбив, да не станем жертви”.

4.8857142857143 1 1 1 1 1 Rating 4.89 (35 Votes)

190579 bХристиянството прониква на африканския континент още в годините на Христовата проповед. Сам Христос стъпва в Африка в началото на земния си път. Светото семейство е принудено да бяга в Египет, за да избегне гонението на Ирод. Впоследствие св. ап. Марк става пръв епископ на Александрийската църква. Светото предание на Църквата обаче пази и един друг спомен, който по-късно Римската църква се опитва да омаловажи и заличи, за да наложи версията за 20-годишното светителстване на св. ап. Петър на катедрата в Рим. Това съхранило се и до днес предание, което има своите основания и доказателства, сочи като пръв епископ на Христовата църква в Александрия апостол Петър, а не апостол Марк, който днес е посочван като първосветител на Египет и Африка във всички авторитетни справочници и изследвания по темата. Палестина и Египет са двете единствени страни, които Сам Господ Иисус Христос освещава с присъствието си след Своето Въплъщение и Рождество. Ето защо е съвсем естествено и дори наложително те да се радват на специалното внимание на апостолите и Църквата.

4.8857142857143 1 1 1 1 1 Rating 4.89 (35 Votes)

2215Как да проповядваш Христос, когато брат се изправи срещу брата и всеки един от тях призовава една и съща Църква за помощ? Сега и двете воюващи страни не само не се борят с Бога, но Го призовават за помощ с едни и същи молитви. Отивайки на бой един срещу друг, хората се молят пред едни и същи икони.

„Също ще чуете за войни и за военни слухове. Внимавайте, не се плашете, защото всичко това трябва да стане, но все още не е краят” (Мат. 24:6)

Война и мир

Честно казано, дълго време не разбирах понятието „богословието след...” („след Освиенцим” и даже „след ГУЛАГ”). Да, преди много години се е извършило голямо зло, то е очевидно, то е осъдено от всички, то не може да се повтори. Но какво отношение има това към богопознанието, към делото на апостолите и подвижниците, което по никакъв начин не зависи от престъпленията и отстъплението на падналия свят?

И ето, че за да осъзнаеш тази връзка между войната, Църквата и живота на хората, бе необходимо да станеш съвременник на събитията, случващи се сега съвсем наблизо. И изобщо, преди 15 години ми се струваше, че всички принципни духовни въпроси са решени и остава само да се следва написаното от светите отци, да се принася покаяние за ежедневните грехове, редовно да се прибягва към тайнствата и духовният живот ще бъде благоустроен, и целият живот ще се промени.

4.8974358974359 1 1 1 1 1 Rating 4.90 (39 Votes)

7188 bВъпросът за кризата, която изживяваме, е много обширен, а състоянията, през което преминаваме, са наистина критични. Голяма част от народа има чувството, че закъсняхме с нашата проповед и с тревога очакват словото на Църквата. Нашата отговорност е много голяма. Призвани сме да говорим във време, когато в страната ни има много сили, които яростно атакуват Църквата и се опитват да я изтласкат в периферията на живота. Както правилно отбелязва един наш събрат, „това, което светът преживява през този период, никога не го е живял в миналото. Това, което става в нашата родина, е непознато досега и е поразително. Наред с духовната, социалната и икономическата криза, стават обрати от всякакво естество”.

Прави се опит за изкореняване и разклащане из основи на много традиционни неща, които досега считахме за самопонятни в живота в нашата страна. От социална гледна точка се прави опит за преобръщане на даденостите и на правата на хората и то по невиждан досега начин. За тези мерки настояват нашите заемодавци. С други думи, ние сме страна под окупация и изпълняваме нарежданията на нашите господари-заемодавци. Въпросът, който се поражда, е дали техните претенции засягат само икономическите и социално-осигурителни въпроси, или засягат и духовния и културен облик на нашата родина.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (12 Votes)

postmodernism1Показателно е твърдението, че в нашата епоха „не само Бог, но и човекът умря”.[1] Тази констатация, по отношение на своята втора част, е отговор на хулата на нашия век, отговор на триумфа на демоничното изкушение, че отхвърлянето на Бога и Неговото отсъствие би означавало освобождаване на човека и би позволило неговото всемогъщо присъствие в света.

Вместо освобождаване и непринудимост на човека, налице е робство, изолация, опустошение, безсилие, отчаяние, загуба. И всичко това е логично, защото загубата на Бога има за пряка последица загубата на човека. Отхвърлянето на Бога от страна на човека, за да осъществи, – бидейки привидно необвързан – хуманността и да живее нейните дела, стига дотам да нямаме човеци и да не живеем хуманността, защото сме престанали да вярваме в самия човек и в самите хуманни неща. Вярата в човека, в цялата негова дълбочина, не е хуманистичното дърдорене на повърхностния хуманизъм, а самата вяра в Бога, Който е тайната и величието на човека. Това е вярата в личността на Богочовека Христос, Който изпълва, спасява и извисява човека във вечността.[2]