Мобилно меню

4.8 1 1 1 1 1 Rating 4.80 (90 Votes)

552x347Под натиска на Пловдивския митрополит Николай Св. Синод на БПЦ се готви да узакони „архонтството” в нашата Църква. По този начин родните архиереи ще позволят да бъде приета не само практика за създаване на лъже-благородници, но ще приемат и идеологията на това ново явление в нашата Църква. След като нашите митрополити – висши духовници, доктори по богословие, познавачи на светите отци и историята на Църквата се готвят да узаконят, приемат и регулират разрастването на „институцията” на архонтите, то следва да видим каква идеология ще признае Св. Синод в лицето на „църковните благородници”, към какъв символ-верую ще присъединят Българската патриаршия, към какво „учение” ще приобщят и целия вярващ народ на нашата Църква.

Ще се опитаме да отговорим на въпроса: какво представлява архонтството като идеология? Ще направим това на базата на: 1) техните „документи”, давани на архондисаните бизнесмени (на снимката: митр. Николай дава архонтската грамота на първия архонт на Пловдивската църква - грамотата е със същата символика като римските грамоти”, виж тук); 2) на молитвите, произнасяни по време на „ръкоположенията”; 3) на базата на личностите, с които си сътрудничат, и на подбора на хората, които се приемат за архонти.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (75 Votes)

9842ed236641f6122cb3f20d85294df9Тези, които имали в себе си поне малко благочестие, които вярвали в Бога, щом чуели титлата епископ, душата им се изпълвала със свещен трепет. Затова такива народът ги грабвал насила и ги правел епископи. Грабнал свети Василий Велики насила, грабнал свети Йоан Златоуст насила, грабнал свети Атанасий... А сега те самите грабят със сила епископското достойнство! Ето, това е разликата! И ви питам: може ли да очакваме нещо добро от такива владици, които са влезли не през портата, а през прозорците и покрива? Защото, за да стане някой владика, трябва да бъде призован или от Бога, или от народа. Тези нито Бог ги е повикал, нито народът ги е избрал! И днешните ни владици са такива - нито Бог ги е избрал, нито народът. [...]

Христофор Колибар, един добър мой приятел и значима личност, ми каза преди години, като разговаряхме: "Бре, Августине, не разбираш ли какво ще стане?! Сатаната използва вече всички средства, за да унищожи Църквата, в последните времена ще използва и последното си оръжие: ще облече като владици и попове свои хора, ще им сложи енголпия и ще им даде владишки жезли! И чрез тези архиереи ще разруши Църквата...

3.8453608247423 1 1 1 1 1 Rating 3.85 (97 Votes)

cПроектозаконът за детето разгоря бурни страсти и обсъждания, които почти никой друг закон у нас не е успявал да предизвика. Не само депутати и законотворци, но и неправителствени организации, родителски сдружения, отделни хора, се изказват върху подготвяния документ. Очаква се и Българската православна църква да изрази своето становище.

В същото време част от тези, които коментират проектозакона, не просто изразяват своето мнение, но се опитват да манипулират аудиторията, използвайки без да се притесняват изопачени факти и тенденциозни полуистини. Има и такива, които извеждат на преден план християнската си принадлежност като мотивация да критикуват проектозакона за детето. Мнозина отказват да вземат отношение, защото не се чувстват специалисти в тази толкова сложна сфера на законодателството. Дали християните са „длъжни“ да се опълчат срещу новия закон и какво може да допринесе БПЦ в тези разисквания на документа?

4.8666666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.87 (30 Votes)

nx07.solovki 8870.720x488Веднъж в Йерусалим се заговорили местен жител и пристигнал поклонник. Беседата била непринудена и дружелюбна. Арабинът и поклонникът от Европа засегнали въпроса, по какво се различават хората от Изтока и Запада. Арабинът изказал любопитно наблюдение: „Западните хора обичат да се смеят, но не умеят да се радват”.

Наблюдението не е просто интересно, то докосва немаловажни теми. Погледът към нас отстрани разкрива онова, което самите ние почти не забелязваме – смехът за нас заменя радостта. А такава замяна е неравностойна.

Между смеха и радостта не можеш да поставиш знак за равенство. Смехът е само проявление на радостта, но не и нейна същност. Често се случва човек да се смее, но зад смеха му да не стои никаква радост. Има шеги, добре тренираната усмивка на „успешен човек” е на мястото си, но не виждаме радост – очите са някак тъжни...

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (5 Votes)

Augustine-refuting-hereticМалко преди края на Втората световна война един забележителен английски писател – К. С. Луис, издава през 1944 г. своя роман „Переландра”, искайки отново да разкаже историята за райската градина на Едем. Переландра е една друга планета в нашата слънчева система, която земните хора наричат Венера и която е напълно обитаема от логични същества, които обаче освен че живеят на своята планета, живеят – о, чудо! – в рая – точно такъв, какъвто е описан от един Августин или Василий Велики: абсолютна хармония, мир и неповреденост на всичко, пълна липса на болка, болести, скърби и притеснения, непрестанно и наразрушимо от нищо щастие. Бог (когото на тази планета наричат Маледи) ще прати там един земен мъдрец (който в романа е и университетски учен) на име Рансъм (което на английски език означава изкупление), за да предупреди местните невинни жители за опасността от злото, олицетворявано в книгата от Уестън, земен демон, който иска да разврати местните и впоследствие да ги подчини (не е случайно, че в името му стои думата „запад” – west). Рансъм, щом се озовава в Переланда, изпада в потрес: установява веднага, че чувствата му действат различно, по-дълбоко и по-ясно, умът му се умиротворява неочаквано, тялото му олеква. Никога дотогава не бил чувствал вкуса си, слуха си и зрението си толкова живи и в същото време го обзело пълно безстрашие: дивите животни били приятелски настроени. Изненадан и развълнуван, той среща в Переланда Ева, Господарката, както е наречена в книгата, без изобщо да се шокира от голотата ѝ. „Идвам с мир”, я поздравява той. „И какво ще рече мир?”, му отговаря тя. Тъй като не били познали никога злото, те не се страхували от никой и от нищо. Както при много малките деца животът минава в „мир” – те не познават нищо друго…