На 17 януари Църквата чества паметта на св. Антоний Велики, основоположника на християнското монашество. Житиеписецът на св. Антоний – великият Александрийски епископ Атанасий (чиято памет Църквата чества на 18 януари), пише, че по времето на св. Антоний вече имало аскети, които водели такъв начин на живот, но в близост до селищата. Св. Антоний се оказва първият, който предприема този подвиг да се отдалечи навътре в т. нар. велика пустиня (или Източната пустиня, източно от р. Нил) и да остане там десетки години, до края на живота си. По стъпките му тръгват хиляди мъже и жени, които много бързо превръщат необитаемата и враждебна пустиня в „нов, християнски град“.
В началото в продължение на десет години св. Антоний живял в гробница недалеч от своето село на десния (източния) бряг на р. Нил. Още двадесет години живял в изоставена крепост, където около него се събрали ученици. Но всички тези междинни спирки в неговия път към „вътрешната пустиня“ са били част от „обитаемата земя“.
Едва след като получава видение, св. Антоний се решил да се засели в земя, която никога дотогава не е била обитавана от хората. Сто и петдесет километра той следва пътя на керваните от Нил до Червено море, който минава през голямата низина Вади-ал-Араб. Именно в тази пустиня на изток от Нил, в планината Клизма св. Антоний открива вода, няколко финикови палми и в този малък оазис възниква монашеската общност, превърнала се в идеал за поколения християни във Византия и до наши дни. Приблизително на същото място, където се е установил отшелникът, по-късно е изграден и манастирът, носещ сега неговото име. На около 275 м. над манастира върху планинския склон е изкуствената пещера, където е живял бащата на египетското монашество.
През 2010 г. египетските власти завършиха реставрацията на манастира на св. Антоний Велики, който сега се обитава от коптски монаси, като в дейностите бяха вложени над четиринадесет милиона долара от държавния бюджет. Обновени са стената около манастира, както и стените на двете главни църкви от манастирския комплекс – храмовете „Св. Апостоли“ от 14 в. и „Св. Антоний“ от 6 в. Били са реставрирани монашеските килии, кула от 6 в., която през Средновековието е защитавала монасите от честите набези на бедуини, и стенописите в храма „Св. Антоний“. В хода на археологическите дейности на територията на манастира са били открити руини от древни монашески килии, датирани през 4 в. Руините са поставени под дебело стъкло, за да могат да бъдат разглеждани от посетителите.
В България най-известната църква, носеща името на св. Антоний Велики, е в Мелник. На различни места в страната ни има и други храмове, посветени на него. А преди няколко години в Кремиковския манастир край София също беше осветен параклис, посветен на великия отшелник.
Сред най-известните изречения на св. Антоний Велики в християнската литература са следните думи:
Видях мрежите, които врагът разстилаше над света, и рекох с въздишка: „Какво може да премине неуловимо през тези мрежи?“. Тогава чух глас, който ми каза: „Смирението“.
