Що за въпрос?! Въпросът не е глупав, нито е плод на незнание за санове и чинове в Църквата. Но у мнозина от църковните хора (извън клира) се заражда такова питане в ума им, когато наблюдават отношенията между висшите клирици в Българската православна църква – Българска патриаршия.
Една истинска история. Разказал я преди много години покойният Български патриарх Максим, който обичал да разказва спомени, за да поучава по-младите. Когато Светият Синод решил да ръкоположи за епископ тогавашния главен секретар на синода, архимандрит Максим, той си подготвил текста на словото, което се полагало да произнесе след ръкоположението (само за епископското ръкоположение у нас се е запазила гръцката дума за това – хиротония; защо и как е станало това, може само да се гадае). В деня преди ръкоположението (станало на 30 декември 1955 г., св. пророк Даниил по стария стил, по време на зимната сесия на синода, която продължавала едно време по месец и половина) архимандрит Максим помолил Доростоло-Червенския митрополит Михаил, при когото служил три години като протосингел, да му види словото. Опитният митрополит го одобрил като цяло, но му направил една само бележка:
- Това „от днес ме приемате в архиерейския сонм…“ го махни! То се знае кои са архиереите!
Наистина в езика на хората от БПЦ думата архиерей сякаш е запазена за митрополитите. В богослужебни изрази може да се срещне думата архиерей, употребена за клирик от третата, висша степен, пък бил той епископ (без епархия), митрополит, архиепископ или патриарх. Но извън богослужението епископът у нас „си знае мястото“ и не се нарича архиерей. Дори можете да чуете „усърдни“ църковници да казват: „архиереи и епископи“. Показателно!
Епископът (без епархия) второ качество висш клирик ли е тогава? Не е, разбира се! Той има всички права по отношение на свещенодействията, които може да извършва и патриархът, и митрополитът, и пр. Но заради разликата в административните правомощия в сравнение с митрополитите и патриарха епископите често се третират като второ качество, стига се и до злоупотреби с личните и епископските им права от страна на властни митрополити. Така на практика епископите биват поставяни (от последните) в положение на второ качество архиереи / епископи / висши клирици.
Вярно е, че в устава на БПЦ думата „архиереи“ няколко пъти се обяснява с „митрополити и епископи“, но пък другаде в устава определено означава само митрополити.
Примери за такова отношение. Който е църковен човек, е наясно с такива примери, които тук ще бъдат спестени по целесъобразност (Евр. 10:31).
Защо е този коментар? Днес на опелото на Левкийски епископ Павел ми дойде тази мисъл, когато гледах, че нито един митрополит не присъства и не участва. Вярно е, че еп. Павел беше под запрещение, но не беше низвергнат и почина като архиерей на БПЦ-БП. Опяха го двама епископи, вероятно по нечие разпореждане, а единият каза и хубаво слово за покойния си събрат. Но в София има и други епископи, които не дойдоха да изпратят своя (също) събрат. Който беше събрат и на митрополитите. А дойде отдалече и друг един запретен събрат-епископ да го изпрати и да каже: Бог да прости събрата Павел!
Та затова сред заупокойните молитви в главата на човека се промъкват и такива мисли.
