Тези дни в интернет се разпространява фалшиво интервю със Славка Божкова - очевиден опит за злоупотреба с ресорния псевдоним на нашата редакция. Псевдонимът Славка Божкова се използва от автори в "Двери", които работят за църковната просвета доброволно, за слава Божия, затова и въведохме това събирателно име за пишещи в нашия сайт. Славка Божкова не би могла да бъде нито професор, нито да носи някакво друго научно звание, защото името й съдържа разбирането за скромността на авторите, които не търсят лична слава. Въпросното фалшиво интервю с “проф. Славка Божкова” е съставено от човек извън екипа на “Двери”, който умишлено се стреми да злепостави не само конкретни автори в нашия сайт, но и уважавани клирици на БПЦ. Надяваме се, че читателите на Двери не са се подвели по недомисления фалшификат и ще продължат да се доверяват само на гласа на Славка Божкова в "Двери".  

Трудно време са горещниците. Работоспособността намалява, хората се крият по сенките, кой да ти произвежда новини? И все пак в тая жега тъкмо най-авторитетната научна институция у нас – БАН – сътвори истинска новина: ще обяви Цариградския вселенски патриарх Вартоломей за почетен доктор. Хубаво – решили са хората, нека го направят. Любопитното обаче е другаде: тръгнала г-жа екс-премиерката Ренета Инджова (не знам в какво си качество) да носи лично радостната вест на патриарха край Златния рог. За мене като още по-любопитна жена беше интересно съвпадението, че през миналата зима тъкмо тя, тази видна българска жена, и председателят на БАН академик Воденичаров ходиха да молят коленопреклонно патриарх Неофит да не слуша разни „платени агитки“, ами да си направи Диосиний епископ. Но това е отделна тема.

Бре-е-ей, с какви важни дела, значи, се занимават тия важни персони български! То сигурно и сегашното дело е също важно, дори много по-важно от мераците на някой-си млад клирик. Но то от край време си е така: важните хора се занимават с важните неща, а ние, простолюдието (с извинение към вас, читателите!), чакаме някой да ни плати, за да знаем каква кауза да поддържаме.

Малко важни събития са събирали във фокус толкова много коментари, при това с характер на политико-философско-„богословски“ изсилвания (накуп!). Проведе се един максимално „мини-референдум“, в който 0.0001% от народонаселението си каза, каквото обикновено си казва по адрес на Н. В. цар Симеон ІІ. Останалите 99.9999% от същото народонаселение бяха разслоени между плътно стоене на обратните позиции, принципното одобрение за всеки акт на йерархията и неинформираността за случилото се. Нашето лично социологическо чувство не може да разпредели съвсем точно горните деветки на долните три категории поданици на Република България, независимо от коя страна на държавната ни граница се намират. А това умопомрачително множество, както и да го разделиш, все ще е много повече от онова малцинство на policy-image-fog-makers (правачите на политики, имиджи и мъгла). Но медиите се държат от (и в повечето случаи за) тъкмо тези мейкъри, затова и техният глас се чува и техният образ се вижда „през девет планини в десетата“.

Въпросителната в заглавието не е грешка, нито е случайна. Този въпрос (и без „в БПЦ“) отдавна е печално известен на всички българи. Печално известен, защото въпросът си стои, „виси във въздуха“ и то „със страшна сила“, но никой не му дава отговор. И въпросът не е за един само конкретен човек с познати инициали, а за много хора, за цели партийни ръководства, за цели групи, ложи, ордени и тям подобни. Защото много неща в много области на народния живот не са наред, нито някой се опитва да ги сложи в порядък. Същото е и в БПЦ-БП. Нали и тя е област от народния живот, има си и тя сугуби проблеми и множествени „кой“?, които все се надяваме, че от следващата година ще започнат да ги оправят, решават, изчистват, подобряват и пр. Нищо такова обаче не се случва и вече се чудим какво да си пожелаем за новата „година на Господнята благост“?!

Кой?, наистина, разрешава на някакви амбициозни младоци-расоносци да си развяват коня без контрол?

Харесвам го този Славчо. Не защото ми е съименник – просто той си е някак мъжкар. Сам си го заявява и му вярвам, че е такъв. Той от години се отнася съвсем кавалерски и към духовния си наставник и посветител в тайните на архонтството – Дионисий. Този ходи с дълги черни поли, но не е като Слави, дето и черната владишка мантия за умряло отлично му стои. Милият Славчо го тантурка, угажда му, разхожда го из Европата, поема му и разноските за някое кафе или за семки – винаги! Една стотинка не го е оставил да похарчи. Дори в негова угода пое риска да стане председател на важна парламентарна комисия, та да може да даде гръб за епископството му. Зер, какъв ще е тоя епископ, дето поддръжникът му ще е най-обикновен депутатин?! Е, Славчо имаше малки неприятности (като онова прасе, дето му гледали на кафе и му предрекли малки неприятности преди Коледа), но той си излезе с достойнство от битката. Днес Славчо истински ме очарова, като си подаде оставката от пикливия пост в парламента и стана морален победител, мене ако питате. Как да не го харесвам, а? Де да направеше и Дионисчо така, ама той не е мъжкар като Славчо. Не е, разбирам аз от мъже...

Няма и как Славчо да му повлияе дори с положителния си пример, че нали той е послушник само, а Дионисий му е старец – не върви някак си... Пък и Дионисчо си е много славолюбив, че и пара-любив. Той никога няма сам да се откаже от тая далавера: да стане владика и да пипне оня ми ти архонтмейкърски жезъл. Това ще му е на него бетер солунската митница! Далавера, далавера-а-а! Давай, народе, особено по-богатите (и никакви пари на ръка, с чекове само!). Днеска има, утре няма! Наса-а-ам!

Е-е-ех, Коледата все ще дойде и при нас...

Снимка: личен сайт на Слави Бинев