Мобилно меню

4.8290598290598 1 1 1 1 1 Rating 4.83 (117 Votes)
1_117.jpgНаследниците на баташките мъченици излезли с претенции за историческата баташка църква „Св. Неделя”, четем днес. Е, демокрация е, всеки може да си претендира, за каквото пожелае. Но от позицията на „наследници” на мъчениците, загинали за вяра и род през 1876 г., извинете, никой не може да излезе днес да говори. Първо, защото загиналите батачани са били вярващи хора, а не невярващи, както са голямо число от днешните българи. Второ, защото тази църква не е била тяхна, а на цялото село Батак. Трето, защото ако се опитаме да помислим, как са разсъждавали тогава нашите сънародници, включително и тези в Батак, едва ли биха разбрали, като какво ще е това нещо музей! Четвърто, 500 подписа не е трудно да събереш днес, дори и в Батак. Но там официално живеят няколко пъти повече хора, което означава, че тия 500 са в малцинство, винаги демократично погледнато.

 

4.5730337078652 1 1 1 1 1 Rating 4.57 (89 Votes)

Разказаха ми преди доста време една поучителна история. Пътували мои познати из страната с кола и не щеш ли – закъсали точно в една вилна зона. Вили за чудо и приказ били (макар и не чак като сегашните, става дума за друго време). Ама като си закъсал с колата (пардон – с ладата), кой ти гледа вилите? Все пак трябвало да потърсят помощ. Било в пред-джиесемната епоха и не можели да се обадят за пътна помощ, нито имало как сами да си оправят колата. Решили да почукат на някоя от високите порти по 3-метровите зидове. Почнали да чукат на първата. И веднага отвътре бясно залаяли верни кучета – лаят, та се запенват чак. На всичко отгоре от вилата не излязъл никой – нямало ги „другарите” (тогава само другарите можеха да имат такива вили). Отишли на друга порта и още непочукали, други верни кучета показали най-доброто от злобата си. Но излязъл стопанинът, свикал на злобните кучета и те виновно подвили опашка, млъкнали. Човекът се показал разбран (другарите задължително трябваше да показват, че са „хора от народа”), помогнал им с някакви инструменти, намерил и стара част из гаража си и моите познати благодарни продължили пътя си. И доднес не забравят случая. „Кучетата, казваше моят познат, затова са кучета: да лаят и да хапят, да пазят нещо си, дето на тях не им върши всъщност никаква работа. Но те са, за да го пазят това нещо – къща, двор, стадо, предмет, човек. Кучетата разум нямат, имат инстинкт. А господарят им е разумен човек, той преценява, дали да ги насъска още повече или да им свика, да ги нахока и прогони, за да посрещне приятел, гост, странник. Защото само човекът знае да проявява милост, да оказва гостоприемство, да изразява снизхождение. Кой ще ти отглежда снизходително куче?!” – усмихнато завърши моят разказвач.

4.6296296296296 1 1 1 1 1 Rating 4.63 (54 Votes)

По Коледа пак едни власти търсят да погубят някого. Само че този път било писано мястото на Младенеца да заеме един старец – игуменът на древния Ватопедски манастир архимандрит Ефрем. Винаги ще се намери причина. Но за някои е по-добре, „каквото ще се върши, да се върши по-скоро” (както при предателството на Юда) и по възможност точно в навечерието на празника (Йоан 13:27). „Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави – няма нищо ново под слънцето” (Екл. 1:9). В древния еврейски народ за празника имало обичай да помилват някой престъпник. В сегашното демократично общество се натрапва обичай в навечерието на празника да се охули, опетни и – по възможност – унищожи някой невинен човек. Какво друго да си помисли човек, за да не приеме мнението на чуждестранни анализатори, че причината е „политическата ангажираност на определени кръгове на гръцките институции, които по този начин искат да демонстрират на Запада своята готовност да се откажат от принципите на организация на духовния живот, фиксирани в Гръцката конституция”? Просто няма друго обяснение! Защото старият и болнав игумен Ефрем нито ще се укрие, нито може да извърши (баш по Рождество Христово!) друго престъпление, та да го окошариш точно пред великия празник, да не може да служи и да се причести като хората! Натрапват се и аналогиите с фиктивните скандали и истинската кал, които обилно се произведоха и у нас през Рождественския пост. Ех, да можеха и у нас да опандизят някой владика, какъв кеф щеше да бъде, нали? За кого ще е кефът, то си е ясно. А дали има основание – това пък въобще не е важно. Просто да има екшън. Ако преди две хиляди години са избивали бебета, сега за един расоносец ли ще се кахърим?! И за завършек: след избиването на бебетата в околностите на Витлеем евангелистът цитира светия пророк Йеремия: „глас бе чут в Рама, плач и ридание, и писък голям; Рахил плачеше за децата си, и не искаше да се утеши, защото ги няма!” (Мат. 2:18). Та думата ми е, че Рама е на границата на Ефремовото коляно. Нищо, просто съвпадение!

На иконата: Избиването на витлеемските младенци, детайл

4.7551020408163 1 1 1 1 1 Rating 4.76 (98 Votes)
1_43.jpgТози риторичен въпрос Спасителят го е задал преди две хиляди години (Мат. 7:16). И още двайсет хиляди години да минат, тази истина няма да се промени. За съжаление така непроменени остават и редица хора в нашата Църква. Навремето се отцепиха в разкол. Биха, рушиха, насъскваха, крадоха, безчинстваха до насита. Сетне, като нямаше вече накъде, се покаяха (не го слагаме в кавички, а май трябва) и бяха приети като блудния син, даде им се пак пръстен на ръката и нова дреха, и всякаква власт. Но не стана като в случая с блудния син. Защото онзи наистина се разкаял. А нашите разколници? Няколко от тях сега са митрополити, „правоправящи”. Това вече не можем да не го напишем в кавички. Защото право седят, но криво съдят някои от тях, подобно на кадията от народната поговорка. Старозагорският владика отдавна се отцепи от Св. Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия, особено след като му бяха прекъснати неправилните правомощия в европейската епархия. Не идва на никакви синодни заседания и други прояви. Увлечени от осман-пазвантоглущината му, някои други духовници гравитират около него. Те си знаят защо: къде някое архондисване, къде някое обещание – все се надяват хората на нещичко. Ето сега, представители на цяла община (в Рим) са се юрнали да ходят в неговата юрисдикция! Не че вярващите хора, отрудени черноработници в италианската столица и околностите, знаят за това абсурдно желание на авантюриста Бобчев с елегантното сако на снимката от новината в Двери. Този младеж е най-обикновен кариерист и това беше ясно отдавна. Но някои наивни архиереи го закриляха, както и другия архимандрит. Те си знаят защо и кой - кого. Въпросът е обаче с какъв акъл цял митрополит, макар и бивш разколник (всъщност има ли бивш разколник?), и епархийският му съвет решават да приемат в своя юрисдикция една църковна община не просто от друга епархия, ами през девет земи в десетата?! Канони ли? Църковен устав ли? Послушание ли? Ей, сестри и братя, това е тя, Истинската Църква – две хиляди години отвътре работим срещу нея, а тя устоява! А за боклука все ще му дойде времето да го хвърлят в огъня… Има Кой!

4.6261682242991 1 1 1 1 1 Rating 4.63 (107 Votes)
Известният православен публицист и коментатор Славка Божкова отново се завръща на страниците на Двери БГ, след като напусна редакцията на „Църковен егоист” в знак на протест срещу старостилната политика на изданието (вижте тук). Това е първата статия в новата рубрика на Двери „Гласът на Славка Божкова”.

Светият ни Синод определено е преминал на старокалендарски позиции. Честна новокалендарска дума! Защото установих (даже си направих и нотариална заверка на откритието, да не ми го открадне Теодор Кефалов, по новостилному Главев), че Светият ни Синод е преместил Лъжковден на 18 март! Ама истина ви казвам, няма майтап! Та на този ден Светият ни Синод решил да се пошегува (защото не е православно да се казва, „Светият им Синод лъже!”), като от Главата до клисарката са тръгнали с писмено окръжно и лични молби да лъжат наляво и надясно, нагоре и надолу, на изток и на запад, на север и на юг из все по-малкото ни Отечество, че никой в тази Църква не работи срещу пари, а всички изгарят от желание да полагат безплатно доброволен труд, понеже така или иначе жизненоважното фотосинтезиране им било абсолютно осигурено по две линии – от бат’Бойко и от Твореца на всичко. Не питайте кога, как и защо – любопитството е простащина! Така или иначе от всичките ни 13 митрополии (на територията на Република България, понеже ония двете задгранични епархии са из исконно капиталистически страни и тях не ги мислете!) са излезли ей такива образци до всички баби и лели Пени, дето да ги подпишат и подпечатат с палец, а сетне да си ги заверят нотариално и накрая да ги показват на издевателстващите правозащитни органи, прикрити под маската на НОИ-джиите.

 

И рече старецът...

Когато човек се моли, той се държи към Бога като към приятел – разговаря, доверява се, изразява желания; и чрез това става едно със Самия наш Създател.

Св. Симеон Солунски
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.