Това се чудя вече два дена. По-рано беше лесно: оплачеш се на арменския поп и проблемът ти, поне от психологическа гледна точка, се решаваше. Сега обаче, след като някои най-православни (не обичам новите чуждици и затова не казвам супер-ортодоксални) центрове в столицата и в провинцията ни осветлиха, че арменският поп е монофизит, ерго – еретик, не върви повече да се оплакваме на него. Дори не бива! А причината за оплакването е много сериозна и абсолютно належаща.

Щял да идва папата, това го разбраха вече и в детската градина на внучетата ми. Защото премиерът три пъти и то много, ама много настойчиво го канил (това в детската градина не го били коментирали). Толкова настойчиво, че накрая папата си извадил едно листче, написал нещо на него и го бутнал в джоба си. Е, при такова кандърдисване, дори и президентът да не беше се включил в каненето, нямаше как папата да не дойде у нас на гости, на което сега му казват „посещение“.

Стихът трябва да е известен на всеки българин – ако някой не го знае, си е за негова сметка. Но макар сега да е времето (сезонът) на онези славни битки и чутовни подвизи, думата ни не е за тях. А за нещо много по-прозаично.

Св. Синод проведе тридневни заседания. Дали са проявявали чудеса от храброст митрополитите, не знаем, няма и откъде да го научим. Само един сайт пусна една информация, която всички четат, но на която малцина вярват. И затова пък слуховете вилнеят.

Ще рече някой: това си е тяхна работа – те си заседават, те дават информация, ако поискат. Какво толкова?!

Петък вечер в така наречения цивилизован пост-християнски свят никой от нас не работи. Запразняваме отдалече. През Великия пост тук-там някой православен ще отиде на Богородичния акатист в петък късния следобед, ако има църква наблизо, в която има свещеник и то такъв, който отслужва тези богослужения (това в БПЦ-БП не е саморазбиращо се).

Затова естествено в такъв час никой не търси някаква новина да се е появила на сухите като августовска нива сайтове на митрополия или синод. И въпреки това!

Тъкмо днес, петък вечер, малко преди 19 ч. на митрополийския софийски сайт и след 4 минути на синодния сайт се появява едно изявление, което чакахме поне четири дена.

Така е животът: за оптимистите – пъстър, за песимистите – абсурден. Вие от кои сте, вие си знаете. Аз пък съм обективна наблюдателка.

Първата седмица на този Велик пост се оказа доста наситена с покъртващи събития. За едни това са положителни събития, белег за икономическия възход на любезното Отечество, особено любезно за някои. За други това са големи изкушения, белези на последните времена. Вие каквото и да мислите, то има толкова значение, колкото и моето мислене по въпроса. Но ви препоръчвам да мислите позитивно – модерно е!

Евреите за сетен път показаха, че разбират от пари. И за да не печелят от поклонническия туризъм само родните и чужди туристически оператори и агенции с прескъпия хаджилък, властниците в Израел сложиха непосилен харач на християнските светини. Навремето злите султани давали благи привилегии на тези светини, но времената се менят и ние се меним с тях... Ха някой да каже сега кога християните са живели по-добре! Аз ще си мълча.

Защо явности ли? Защото в днешно време хората не оставят нищо тайно – и „голяма работа“ да свършат насаме, веднага го обявяват в мрежата. Така че няма вече потайности. Съжалявам!

От видинските явности читателите на Двери се интересуват преди всичко от нещата около митрополитския избор. Проведе се първата му част в града, избирателите гласуваха за двама предпочитани епископи, сега предстои след 3 дена да гласуват и митрополитите в синода за своя един предпочитан епископ.

Във Видин обаче нещата са малко напрегнати. До степен избирателите да се съберат отново (не става ясно по чия покана – дали на управляващия епархията Врачански митрополит или на някой по-деен от самите тях, дето обича да дава изявления) и да дадат пресконференция. Лошо няма, само дето много им уйдисват на акъла на онези викачи с мегафона. В същото време в мрежата се пусна и подписка с подкана към онеправдания според викачите епископ да се разграничи от своите не особено разумни поддръжници и да признае безспорния резултат като Божия воля. Епископът не се обади, съответно не се и разграничи, но той си има началство, нека то да се оправя с него.

Междувременно, както обикновено става в таз страна и тоз народ, се пуснаха леки компроматчета или по-точно информационни кьор-фишеци за магистратурата на единия епископ или за служебното участие на другия епископ преди години в разследване на провинение на някакъв клирик... в Аляска. Общо взето – скука! Никаква компроматна война не успяха „здравите сили“ в БПЦ да спретнат този път!

Но пък в епархията и извън нея продължава да се прави агитация за единия от двамата избрани. Определени „заинтересовани кръгове“ в Църквата и извън нея явно се страхуват митрополитите в неделя да не се загледат прекалено в предпочитанията на избирателите и да гласуват по определен начин. Защото определени хора си искат точно определен епископ, а другият, независимо колко гласа е получил, да си стои, където е. Защо ли? Защото определените хора не винаги искат митрополитът да е човек с характер, неподкупен, непорочен, трезвен, целомъдър, скромен, почтен, страннолюбив, поучлив; не пияница, не побойник, не свадлив, не алчен за гнусна печалба, а кротък, миролюбив и не сребролюбив.

Защо не искат ли? Явно защото смятат св. апостол Павел за твърде старомоден с тези препоръки към Тимотей (1 Тим. 3:2-3).

Тъй де! В кои времена живеем?!