Как да постим
Повечето хора гледат на поста като на акт на самоотричане, но често грешат в това, какво се стремим да отречем с неговото спазване. Постът не е толкова отказ от храна, колкото отказ от егото. В нашето проспериращо общество сме свикнали да имаме каквото си поискаме, когато пожелаем. Постът е средство за спиране на този импулс към себе-задоволяване. Когато съблюдаваме постите в Църквата, позволяваме на другите да определят какво и кога можем да ядем. Ние постим, когато Църквата пости и по начина, по който Църквата предписва. Разбира се, винаги има изключения по здравословни и други причини, но в такива случаи традицията ни кара да търсим благословия от своя духовен отец преди да смекчим постите. По този начин ние не бихме определяли наша собствена версия на постите; все пак трябва да следваме Църквата в лицето на нашия изповедник.
Гордостта в постенето
Постът – било то наш личен пост или този, определен от Църквата – може да се превърне в екскурзия за егото ни, тъй като неведоми са пътищата на гордостта и можем да се изкушим да се похвалим: „Не постя само един ден – 40 дни са си 40 дни!“. Както Христос посочва (Мат. 6:16-18), винаги има хора, които постят с фанфари – друга проява на егото. Това е нещо, срещу което трябва да сме нащрек, тъй като е толкова лесно да попаднем в този капан. Ако обядвате с приятели или колеги, избягвайте да казвате неща като „Не мога да ям това, ПОСТЯ!“. Би било по-скоро в духа на истинския пост да кажете нещо от рода на: „Просто ще хапна салата, напоследък спазвам диета“. Това е словесен начин да помажем главата си и да умием лицето си – да използваме Христовите образи, – за да не се окаже, че тръбим за поста си пред всички.
