От Българската екзархия до Априлското въстание

След молебена днес в „Св. Александър Невски“ по случай 150-годишнината от обявяването на Българската екзархия един приятел спонтанно изрече: „Че то, ако нямаше Българска екзархия, нямаше да има и Априлско въстание!“. И е много прав. А това, че го изрече след коментара си за отсъствието на управляващите от празненството, е съвсем друга работа.

Целият ни народ чества всяка година Априлското въстание. И с основание. Макар че то лесно е било смазано от властта и башибозука. Но за да стане възможно това въстание, своя принос е дала и Българската екзархия чрез своите свещенослужители. Свещениците на Българската екзархия са се включвали в революционните комитети, насърчавали са бедни и богати да работят за освобождението на Отечеството ни, лично са се жертвали в много десетки случаи. Няколко фактора са били гръбнакът на освободителната борба: самата структура на Екзархията по цяло Българско, просветата на народа, разгърната с подкрепата и с парите на Екзархията, пробудените български клирици и учители. Това никой уж не оспорва. Но не се и сеща да го чества с благодарна памет.

А Българската екзархия заслужава да се почита не само от БПЦ, която си е нейно естествено продължение. Днешният празник не е някакъв институционален или професионален празник, нито казионна проява. Той е и трябва да бъде национално дело. Но управниците ни нямат усет за тези неща. По-рано възпитавани в яростния атеистичен дух, а сега накачулени в огнената колесница на мамона, те знаят 1001 причини да не уважат едно празненство като днешното и явно не знаят нито 1 причина, поради която трябва да го зачетат. Жалко е, но не и неочаквано.