На Трети март тази година се навършват двадесет години от блажената кончина на схимонах Антоний Зографски (в света: Тодор Джамбазов), роден на 25.2.1974 в гр. Царево (тогава Мичурин), починал на 3.3.2000 г. в Зографския манастир на Света гора.
С отец Антоний - царството му небесно! - бяхме приятели и колеги в Богословския факултет в София. От него съм научил много полезни неща за вярата и за духовния живот. Любовта му към Бога беше толкова силна и жива, че всеки, който имаше възможност да поговори дори и няколко минути с него, бързо се уверяваше в това. Има свидетелства от светогорски монаси, че заради пламенната си любов към Господ Иисус Христос и св. Богородица той се е уподобил на светците и сега предстои пред Божия престол.
Много от спомените ми за него съм споделял в моите разкази и книги, затова сега няма да се повтарям, но ще припомня само по-емблематичните.
Помня, когато научих, че е приел монашество, го попитах за расото. Интересувах се, заедно с други наши колеги, дали непрекъснато ще го носи? На това той отвърна категорично: „На духовника не е позволено по никакъв повод да сваля расото. Това е доброволен обет между него и Бога!“. И наистина тези, които са били постоянно край него, разказват, че той никога не е съблякъл монашеската си одежда. Помня още, че го бях попитал дали някой ден би искал да стане йеромонах, т. е. дали би искал да може да извършава сам богослужение и да служи св. Литургия? На този въпрос той отвърна, че свещеничеството е свято и отговорно дело, най-отговорното на тази земя, а той е недостоен за него. Той обичаше да цитира Новия Завет и светите отци. Но, ако трябва да обобщя в едно изречение, кой беше любимият му цитат, с ръка на сърцето ще кажа, че това бяха думите от Откровението: „Така, понеже си хладък и нито горещ, нито студен, ще те изблювам из устата Си!“ (3: 16). Напомняйки ни тези забележителни Божии думи, той се опитваше да възбуди в нас истинска любов към Христос, защото нашата топлохладност не привличаше хората. А той, с краткия си живот, доказа на дело, че ако човек обикне Бога от цялата си душа, ще грейне като звезда и ще привлече в лоното на Църквата стотици и дори хиляди хора.
За мене о. Антоний ще остане може би най-красивият пример за духовник, отдаден с всяка своя клетка и с всичките си сили на Бога и на православието!
В негова памет, по повод на тази кръгла годишнина, бих искал да споделя с вас една кратка молитва (тук). Тя е част от предстоящия ми роман „Вечност“, който ще излезе през 2021 г.
Светла да е паметта на монах Антоний!
