Мобилно меню

4.9252336448598 1 1 1 1 1 Rating 4.93 (107 Votes)

020e258d2c692142618b1ac15627437b(По някои смущаващи факти около нашата почит към св. мчк Георги Софийски Най-нови)

Бях много смутен от неточните, изопачени, преувеличени и новоизмислени факти, които вече трета година се изнасят в различни електронни сайтове: официалния сайт на Св. Синод на БПЦ – БП, официалния сайт на Софийската света Митрополия, Двери.бг, сайт на Православен храм „Св. мчк Георги Софийски Най-нови“, Православие.бг, Уикипедия и др. Става дума за мъченичеството и гроба на св. мчк Георги Софийски Най-нови и неговата почит сред софиянци през вековете.

Още в самото начало искам да поясня, че доста факти от живота и мъченическия подвиг на този светец са неизвестни и неясни. Дори има объркване с тези на неговия съименник св. Георги Софийски Нови. Това е така, защото мъченикът няма запазено оригинално житие. Такова му е съставил в най-ново време Левкийският епископ Партений, който е посочил, че черпи сведения от Житията на св. Димитрий Ростовски и от житието на св. Николай Софийски от Матей Граматик.

Според данните от така съставеното житие св. мчк Георги Софийски Най-нови, кадията (съдията) наредил да го обесят на един от главните площади в тогавашна София. Въпреки това точно сведение „новаторите“ (да не кажа фалшификаторите) съвсем произволно посочват следното: „Залавянето, съдът и измъчването на свети Георги Софийски Най-нови са станали край тогавашната София. Мястото днес се намира в двора на Александровска болница. В градинката до сградата на ІІ-ра Хирургична клиника е съществувал каменен кръст, който е оказвал мястото и историята на мъченическата смърт на светията“. По това време София е била доста малка и южните покрайнини на града са достигали до днешната улица „Солунска“. Посоченото място от „новаторите“ тогава е било ливади и пасбища и там не е имало нито една постройка. В града е имало затвор и съдилище, където са били затваряни и съдени престъпниците. А смъртните присъди са били изпълнявани на градските площади, пред очите на народа, за сплашване и назидание. Според проучванията ми, мъченикът е бил обесен на площада пред превърнатата в джамия голяма християнска църква „Св. Софѝя“. Пак там на клада е бил изгорен и св. Георги Софийски Нови. А в по-късно време, на 21 август 1737 г., там бил обесен и Самоковският митрополит Симеон (Попович).

Според „новаторите“, „Обесването станало на 26 май 1530 година (по други данни 1534 г). Случилото се смутило турските власти и тялото било погребано до северната стена на олтарната част на старинен храм „Св. Георги Победоносец – Ротонда“. Според съставителя на житието епископ Партений, за година на обесването е приета 1534. Смущава обаче датата 26 май и посочката в житието, че обесването станало по „жетвено време, когато слънчевата жега много напичаше…“. В Софийското поле, което е с надморска височина от 500 до 700 м, не може да има жетва по това време. Обикновено зърнените култури тук узряват и жетвата става в края на месец юни и началото на месец юли!

Много ми е интересно, защо според „новаторите“ обесването на мъченика „смутило турските власти“?! След като са го измъчвали и осъдили на смърт чрез обесване, от какво е трябвало да се смущават? Та те са и друговерци!

001 1По въпроса за погребението на светеца се посочва старинният храм „Св. Георги Победоносец“ (Ротондата). Има и различни тълкувания: едни посочват, че бил погребан вътре, а други - вън „до северната стена на олтарната част“. Обаче сега идва най-същественото противоречие. При подробните ми проучвания се оказа, че въпросният храм по това време е бил вече преобърнат в джамия. Ето как и кога е станало това. Както е известно, за няколко дни в София пребивавали мощите на св. Йоан Рилски, които през 1469 г. специална процесия от рилски монаси пренасяла от Търново за Рилския манастир. Мощите на рилския светец били положени в митрополитския храм „Св. Георги“ редом с мощите на сръбския крал Стефан. Присъствието на тези свети мощи привлякло много поклонници и затова те останали тук близо седмица. Изглежда това не се понравило на софийските мюсюлмани и осем години по-късно те обсебили и тази църква, превръщайки я в Гюл джами. Така от 1477 г. чак до края на 1877 г., в продължение на точно 400 години старинният храм „Св. Георги“ служил като джамия. Мощите на св. крал Стефан били пренесени в близката църква „Св. Марина“, която станала митрополитска. Намирала се в Калояновата махала, в непосредствена близост до митрополитския дом (днес там е построен едноимен параклис) (в двора на Софийска митрополия - б. р.). Предполагам, че мощите на св. мчк Георги Софийски Най-нови са били погребани в друга софийска църква, носеща също името „Св. Георги“, и то тази, която се е намирала на мястото на днешната Съдебна палата.

„Новаторите“ посочват, че преди няколко години бил открит гроб от северната страна на олтарната абсида на старинния храм „Св. Георги Победоносец – Ротонда“. „Макар и празен, този гроб има основание да се смята за гроба на св. Георги Софийски Най-нови. Затова по инициатива на свещеника в ротондата о. Йоан Куков и с благословението на Софийска митрополия на гроба вече има кръст и паметна плоча в чест на светеца-новомъченик“.

002 1Археологически разкопки в Ротондата и около нея са били правени през лятото на 1915 г., а също и през 1921 и 1932 г. от проф. Богдан Филов. Резултатите от неговите проучвания са публикувани в монографията му Софийската църква „Св. Георги“ през 1933 г. За подобен гроб той не съобщава нищо, защото такъв не е имало. Много по-обширни разкопки са правени около Ротондата при преустройството на центъра на столицата през 1952-1955 г. А от 1960 до 1973 г. реставратори-художници работили по стенописите вътре в Ротондата. Тогавашните разкопки и реставрацията на стенописната украса подробно са описани от проф. Мара Цончева в труда ѝ Църквата „Св. Георги“ в София, издаден през 1979 г. И тя нищо не споменава за гроб на св. мчк Георги Софийски Най-нови. Съвсем основателно възниква въпросът: На какво основание са сложени там тези кръстове и паметна плоча с горящо кандило от северната страна на олтарната абсида на храма „Св. Георги“? Това не е ли подигравка с паметта на мъченика, след като там никога не е бил неговият гроб?!

Нова подигравка с неговата памет е и възстановеното от „новаторите“ през 2015 г. литийно шествие. Те пишат следното: „До 1945 г. в София съществува традиция за провеждане на литийно шествие в памет на св. мъченик Георги Софийски Най-нови. Литийното шествие е започвало от мястото, където мъченически е пострадал светецът през 1534 г. (при ъгъла на сегашните ул. „Св. Георги Софийски“ и бул. „Пенчо Славейков“) до двора на храма ротонда „Св. мчк Георги“, където е гробът му. В продължение на повече от четиристотин години хората, живели по тези места, са участвали в това възпоменание. Дори и в годините на османското владичество, когато ротондата „Св. мчк Георги“ е превърната в джамия, предците ни са имали специално разрешение на този ден да изразят почитта си към мъченика“. Не ми е известно, кои болни мозъци измислиха тези нелепи твърдения, но като църковен историк се страхувам от активността им! Мога само да заявя съвсем отговорно, че никога, ама абсолютно никога, не е имало подобни литийни шествия. Защото светецът не е нито пострадал там, нито пък е погребан при Ротондата. Освен това няма оставени никакви писмени доказателства за подобни литийни шествия. Ако имаше такива след Освобождението до 1945 г. за тях щеше да споменава светската и църковната преса. Така например в органа на БПЦ Църковен вестник (излизащ от 7 април 1900 г.) има постоянна рубрика „Църковно-обществена летопис“, където се описват подобни мероприятия. Преглеждал съм ги подробно година по година и мога да гарантирам, че такива сведения за литийни шествия НЯМА!

Според „новаторите“, в „градинката до сградата на ІІ-ра Хирургична клиника е съществувал каменен кръст, който е указвал мястото и историята на мъченическата смърт на светията“. Този кръст от болницата бил „спасен от унищожаване, като е прибран в олтара на храм „Св. Георги Победоносец“ на бул. „Св. патриарх Евтимий“. Ходих на място и подробно се запознах с този „паметен кръст“. Оказа се, че това е грубо издялан каменен кръст с размери: висок 65 см, широк 23 см и дебел 8 см. От лицевата му страна е изобразен кръст с размери 17 х 12,5 см, а на гърба – един голям „Х“. Следи от буквен надпис няма. Това е оброчно каменно кръстче, вероятно от 18 век, неизвестно откъде прибрано и съхранено в един шкаф в олтара на храма.

„Новаторите“ обаче нямат умора и са сътворили още нещо. Според тях „След серия пожари в сгради на Александровската болница през периода 1911-1913 г. се взима решение от тогавашния директор на болницата д-р Тодор Гергинов да се съгради православен храм, посветен на софийския светец. Мястото е избрано заедно с цар Фердинанд и екзарх Йосиф. През 1913 г. екзарх Йосиф полага крайъгълен камък на бъдещия храм. Историческите събития по това време и влизането на България в две войни възпрепятстват довършването на градежа“. Понеже животът и дейността на екзарх Йосиф са били обект на мои дълголетни изследвания (освен това издадох и огромния му дневник), няма подобно сведение за избиране на място и полагане на „крайъгълен камък на бъдещия храм“. До 27 ноември 1913 г. екзарх Йосиф се е намирал в Цариград и след това преместил седалището на Българската екзархия в София. От 27 ноември до края на декември 1913 г. той бил болен на легло в Синодната палата. Искам да попитам „новаторите“, кога е обикалял с цар Фердинанд да търси място и да полага основен камък? За такова нещо нищо няма както в дневника му, така в светската и църковната преса! Наистина, от 2013 г. в двора на Александровска болница функционира параклис „Св. мчк Георги Софийски Най-нови“, но той няма нищо общо нито с цар Фердинанд, нито с екзарх Йосиф! Чисто и просто той е един обикновен болничен параклис, посветен на един от софийските новомъченици.

Щом „новаторите“ желаят да правят литийно шествие в навечерието на празника на св. Георги Софийски Най-нови, предлагам им един примерен маршрут. Той трябва да започва от площада между старинния храм „Св. Софѝя“ и патриаршеския храм-паметник „Св. Александър Невски“, там където бил обесен мъченикът. След това шествието тръгва на запад по ул. „Оборище“, завива наляво по ул. „Раковски“ и продължава до пресечката с ул. „Гурко“. Завива надясно по тази последната улица и продължава по ул. „Алабин“, като заобикаля Съдебната палата по улиците „Лавеле“ и „Позитано“. От ул. „Позитано“ завива вляво по ул. „Калоян“ и отива при старинната църква „Св. Георги“ (Ротондата). Там се отслужва вечерна, а на другия ден, 26 май, пак там се служи утринна и св. Литургия, но без демонстративни поклонения на бутафорния гроб, който трябва да бъде премахнат като нереален.

Илюстрации:

На втората снимка (която е от 2000 г.) ясно се вижда, че отдясно (фактически от север) на олтарната абсида на Ротондата няма абсолютно нищо.

На  третата снимка, която е от 2015 г., вече има бутафорни надгробни паметници.

Още за почитта към св. Георги Софийски Най-нови в столицата:


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/wc3fu 

Разпространяване на статията:

 

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...

Стреми се с всички сили да проникнеш със сърцето си дълбоко в църковните чтения и пения и да ги издълбаеш върху скрижалите на сърцето си.

Игумен Назарий