Мобилно меню

3.75 1 1 1 1 1 Rating 3.75 (16 Votes)
Arab2.jpgАра­бис­тът Цв. Те­о­фа­нов на­ри­ча хо­мо­е­ро­ти­ка­та в араб­с­кия свят “секс, ви­но, без­с­мър­тие”. “Олим­пийс­ки­те бо­го­ве, пи­ше ав­то­рът, пок­лон­ни­ци­те на Бак­хус, бе­ду­ин­с­ко­то пир­шес­т­во, спа­се­на­та ду­ша на ис­тин­с­кия вярващ мю­сюл­ма­нин ­ всич­ки те спо­ред ав­то­ра из­ра­зя­ват об­ща тен­ден­ция към упот­ре­ба на ед­ни и съ­щи сим­во­ли: ви­но­то, бла­го­у­ха­ни­е­то, пти­ца­та, ви­но­чер­пе­ца, пе­ви­ца­та... Райс­ки­те удо­вол­с­т­вия са нез­ре­ли­те и безгриж­ни нас­ла­ди на мла­дост­та ­ не­на­сит­ни­ят секс, опи­я­не­ни­е­то, оби­ли­е­то, вол­ност­та на ду­ша­та пти­ца. Веч­ност­та обез­с­мис­ля въз­п­ро­из­вежда­не­то, за­то­ва в рая не се раж­дат де­ца”.

По от­но­ше­ние на хо­мо­сек­су­ал­ни­те про­я­ви в кла­си­чес­ка­та араб­с­ка литера­ту­ра в из­вес­т­на сте­пен мо­жем да го­во­рим за “за­пад­но” не­раз­би­ра­не ­ алю­зи­и­те се из­пол­з­ват за по­ли­ти­чес­ки и са­ти­ри­чес­ки вну­ше­ния и се възпри­е­мат ка­то по­ка­за­тел за сек­су­ал­на­та из­в­ра­те­ност на ара­би­те. От дру­га стра­на оба­че, гей-об­щес­т­ва­та из­пол­з­ват кла­си­чес­ки­те араб­с­ки тек­с­то­ве за свои це­ли. Всъщ­ност кла­си­чес­ки­ят араб­с­ки език не раз­по­ла­га с точ­на ду­ма за хо­мо­сек­су­а­ли­зъм ­ и то­ва оз­на­ча­ва ли, че сми­съ­лът, вло­жен в не­го, лип­с­ва в кул­ту­ра­та на на­ро­да? В съв­ре­мен­ни­те араб­с­ки реч­ни­ци смис­ловото зна­че­ние на то­зи тер­мин се из­ра­зя­ва ка­то `сек­су­а­лен ма­ни­ак`. Спо­ред Дж. Ман­роу напр. “в пред­мо­дер­на­та араб­с­ка ци­ви­ли­за­ция не е има­ло хомо­сек­су­а­лис­ти”, а Ф. Дъг­лас твър­ди, че “в ара­бо-мю­сюл­ман­с­ка­та кул­турна сфе­ра ис­тин­с­ки­ят хо­мо­сек­су­а­ли­зъм, до­кол­ко­то той дейс­т­ви­тел­но при­със­т­ва, пред­с­тав­ля­ва пси­хо­ло­ги­чес­ки проб­лем в по-мал­ка сте­пен [от­кол­ко­то в за­пад­на­та кул­ту­ра]”.

В сред­но­ве­ков­ния ис­лям сек­су­ал­ност­та на чо­ве­ка е за­ви­се­ла от ро­ля­та му в по­ло­во­то об­щу­ва­не. Ак­тив­но да про­ник­ваш оз­на­ча­ва­ло да гос­подстваш, а в об­рат­на­та ро­ля ­ да слу­жиш, т. е. сек­су­ал­ност­та се въз­п­ри­е­ма ка­то дейс­т­вие на мъж, кой­то из­пъл­ня­ва ак­тив­на­та ро­ля и об­ла­да­ва по-нис­кос­то­я­щи­те и от два­та по­ла. Как­то об­щес­т­во­то и се­мейс­т­во­то, ло­гич­но е и сек­су­ал­но­то об­щу­ва­не в ис­ля­ма да се ба­зи­ра на пи­ра­ми­дал­на­та структура, ос­но­ва­на на от­но­шeнията “мъж­ - же­на”, “за­во­е­ва­тел - ­за­во­ю­ван”, “мюсюл­ма­нин - ­не­мю­сюл­ма­нин”. Ро­би­те (мъ­же и же­ни), во­ен­ноп­лен­ни­ци­те, мом­че­та­та, на­лож­ни­ци­те, съп­ру­ги­те и жен­с­т­ве­ни­те мъ­же би­ли из­пол­з­ва­ни и ос­кър­бя­ва­ни от мъж­кия елит, а прос­ти­ту­ци­я­та (юно­ши, же­ни, мо­ми­че­та в мом­чеш­ки дре­хи) по­лу­чи­ла го­ля­мо раз­п­рос­т­ра­не­ние.  До­ри ра­ят, спо­ред Ко­ра­на, е веч­ност на плът­с­ко­то бла­жен­с­т­во на мъ­жа. В не­го оба­че ня­ма хомо­сек­су­ал­ни удо­вол­с­т­вия, а райс­ки кра­са­ви­ци ­ ху­рии, ко­и­то спо­ред Ко­ра­на са и де­ви­ци, и лю­бе­щи съп­ру­ги: “Бо­го­бо­яз­ли­ви­те ще са в гра­ди­ни и в блажен­с­т­во... Об­лег­на­ти на под­ре­де­ни прес­то­ли... И ще им да­дем за съп­ру­ги ху­ба­ви­ци с го­ле­ми очи”. Ис­ля­мът не об­ръ­ща вни­ма­ние на сек­су­ал­ни­те отно­ше­ния меж­ду же­ни.  

Ис­лям­с­ки­те тра­ди­ции до­пус­кат въз­мож­ност­та меж­ду нор­мал­ни хо­ра от един и съ­щи пол, осо­бе­но меж­ду мъж и юно­ша, да се по­ро­ди съб­ла­зън.  За ис­лям­с­ко­то за­ко­но­да­тел­с­т­во оба­че, ре­дом с най-го­ле­ми­те гре­хо­ве, ка­то кон­су­ма­ци­я­та на свин­с­ко ме­со и леш, пи­е­не­то на кръв и от­да­ва­не­то на разврат, е и со­до­ми­я­та. Аз-За­ха­би ци­ти­ра из­каз­ва­не на Мо­ха­мед, ко­е­то гла­си: “Че­ти­ри [ви­да хо­ра] ще пре­диз­ви­кат гне­ва на Ал­лах и ще си спе­че­лят него­во­то не­до­вол­с­т­во: ...мъ­же­те, ко­и­то се оп­ри­ли­ча­ват на же­ни, же­ни­те, ко­и­то се оп­ри­ли­ча­ват на мъ­же, он­зи, кой­то спо­хож­да жи­вот­ни, и он­зи, кой­то спо­хож­да мъ­же”. 

Arab.jpg Не­об­хо­ди­мо е да се спо­ме­нат и де­ла­та на лу­ти­ти­те (от древ­ния про­рок Лут и не­го­во­то пле­ме), ко­и­то на три мес­та в Ко­ра­на са об­ви­не­ни в мъжелож­с­т­во, а в по­ве­че­то от ко­ра­нич­ни­те сти­хо­ве се за­гат­ва за осъ­ди­тел­ни­те им сек­су­ал­ни тра­ди­ции. Спо­ред Ко­ра­на Лут бил из­п­ра­тен ка­то про­рок при жи­те­ли­те на град Со­дом, ко­и­то вър­ше­ли хо­мо­сек­су­ал­ни де­я­ния. Те не се вслу­ша­ли в нас­тав­ле­ни­я­та му и про­дъл­жи­ли сво­и­те без­чес­тия. Нак­рая Лут на­пус­нал гра­да през нощ­та за­ед­но с по­вяр­ва­ли­те. А на­ро­дът му бил погубен от по­ро­ен дъжд и зе­мет­ре­се­ние. “И пра­тих­ме Лут, кой­то ка­за на своя на­род: ”Ни­ма вър­ши­те сквер­ност­та, с ко­я­то не ви е пред­шес­т­вал ни­то един от на­ро­ди­те? При мъ­же­те хо­ди­те със страст на­мес­то при же­ни­те. Вие сте хо­ра прес­тъп­ва­щи”.

Про­чу­ти­ят араб­с­ки по­ет Абу Ну­ас (поч. 813­815) има след­ния стих:

О, не­дей да ме ко­риш, че тво­ят укоре съб­ла­зън.
Мой­та бо­лест из­ле­чи с туй, от ко­е­то съм бо­лен.
Жъл­то [ви­но], ко­е­то не поз­на­ва скръб­та.
Ако до­кос­не ка­мък, и не­го ще сто­ри щас­т­лив.
От ръ­ка­та на мо­ми­че в одеж­ди­те на мом­че,
Ко­е­то има две лю­би­ми не­ща: мъ­же­лож­с­т­во­то и раз­в­ра­та.

Нес­лу­чай­но Цв. Те­о­фа­нов от­де­ля зна­чи­мо мяс­то на ви­но­то в хо­мо­е­ротика­та, имай­ки пред­вид об­ра­за на ви­но­чер­пе­ца. Ако прос­ле­дим ми­то­ло­ги­я­та на раз­лич­ни­те ези­чес­ки ре­ли­гии, ня­ма да от­к­ри­ем яс­ни до­ка­за­тел­с­т­ва за сек­су­ал­ни връз­ки меж­ду ви­но­чер­пец и “гос­по­дар”, но ще ви­дим ня­кои намеци. В хет­с­ка­та ми­то­ло­гия напр. се раз­каз­ва за пър­вия цар на бо­го­ве­те Алалу, сва­лен от своя ви­но­чер­пец Ану, кой­то след дру­ги де­вет го­ди­ни бил низвер­г­нат от ви­но­чер­пе­ца си Ку­мар­би. Той от­ха­пал тес­ти­си­те му и глът­нал част от се­ме­то, заб­ре­ме­нял и ро­дил три­ма бо­го­ве, еди­ни­ят от ко­и­то е Тешуб, бо­гът на бу­ря­та и нас­лед­ник на Ку­мар­би. Яв­но е, че тук от­к­ри­ва­ме намек за сек­су­а­лен кон­такт. 

По­ка­за­те­лен е и гръц­ки­ят мит за мла­дия пас­тир Га­ни­мед. Вър­хов­ни­ят бог Зевс се влю­бил в не­го и из­п­ра­тил своя орел да го от­в­ле­че. “Най-кра­си­ви­ят от смър­т­ни­те” ста­нал ви­но­чер­пец на Олимп и бил да­рен с без­с­мър­тие.  Той бил “мом­че­то” на Зевс в пъл­ния сми­съл на ду­ма­та и под­на­сял без­с­мър­тието в теч­на­та му фор­ма. По съ­щия на­чин и спо­ред Ко­ра­на “уве­ко­ве­че­ни­те, веч­но мла­ди юно­ши” ед­нов­ре­мен­но и при­те­жа­ват, и под­на­сят веч­наладост.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/8333 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Както кормчията зове ветровете и подмятаният от бурите моряк отправя взор към дома, така и времето те зове при Бога; като воин Божи бъди трезв – залогът е безсмъртие и живот вечен.

Св. Игнатий Богоносец