Поздравявам ви за вашата обич към Господа!
Братя, мисля, че има три вида хора измежду онези мъже и жени, които са призвани от Божията любов.
Едни са призвани чрез вложения в тяхната природа закон на любовта и чрез първичното добро, което е част от този закон. Когато Словото Божие докосне тези хора, те не се разколебават от нищо и бързо го последват.
Такъв е случаят с патриарх Авраам. Бог вижда, че Авраам е могъл да Го обикне, не като изхожда от човешко наставление, а като следва естествения закон, записан в него, според който Той го е създал в началото. Когато се открил на Авраам, Бог му казал: „Излез от твоята земя, от твоя род и от дома на баща ти (та иди) в земята, която ще ти покажа“ (Бит. 12:1). Без да се колебае Авраам тръгнал, следвайки своето призвание. Това е пример за начинаещите: ако се трудят и дирят страха Божи в търпение и молитвено уединение, те добиват като дял благочестиво поведение, понеже са приканени да следват Божията любов. Този е първият тип призвание.
Ето втория. За някои хора написаният закон свидетелства както за страдания и наказания, приготвени за нечестивците, така и за обещания, отредени за ония, които принасят плодове от страха Божи. Тези свидетелства пораждат у тях мисълта и желанието да се подчинят на своето призвание. Давид потвърждава това, като казва: „Законът на Господа е съвършен – укрепява душата; откровението Господне е вярно – простите прави мъдри“ (Пс. 18:8) и пр.
Ето сега и третия тип призвание. Докато са още в началото, някои хора притежават груби сърца и пребивават в греховни дела. Обаче Бог, Който е пълен с благост, им изпраща изпитание за поправяне, когато се обезсърчат. Разтърсени, тогава те отново се обръщат към Него. Оттук нататък тези хора познават Бога и техните сърца се покайват. Те добиват дара на благочестивото поведение по подобие на ония, които принадлежат към втората категория.
Тези са трите начина за навлизане в покаянието, преди да се стигне до благодатта и призванието на синове Божии.
Има някои хора, които са готови да презрат всички несгоди, и започват с цялото си сърце да се борят, за да устояват на всички битки, които ги очакват, и да победят. Аз вярвам, че Светият Дух им помага, за да направи лека борбата и благо делото на тяхното покаяние. Той им посочва пътищата на подвижничеството, телесно и вътрешно, и как да се обърнат и да пребъдват в Бога, техния Творец, Който прави съвършени делата им. Светият Дух учи тези хора как да насилват душата и тялото си, за да ги очистят и да получат наследството. Първом се очиства тялото чрез пост и дълги бдения, а после сърцето – чрез бодърстване и молитви, както и чрез всички ония средства, които отслабват тялото и пресичат плътските пожелания.
Духът на покаянието идва в помощ на монаха. Той го подлага на изпитание, за да не би противникът да го върне назад. После Духът-ръководител отваря очите на душата, за да може и тя също с тялото да се покае и очисти. Тогава сърцето по вътрешен път разграничава нуждите на тялото от тези на душата, тъй като Светият Дух учи сърцето и Сам става водач при подвижническите трудове, за да възвиси чрез Своята благодат всички потребности на тялото и душата. Светият Дух е Този, Който разпознава плодовете на плътта, присъщи на всеки член на тялото след прародителския грях. Той, според думите на светия апостол Павел, довежда членовете на тялото до техния първоначален строеж: „Но изнурявам и поробвам тялото си…“ (1 Кор. 9:27); строеж, над който някога духът на сатаната не е имал никакво влияние, а тялото се е намирало под въздействието на сърцето, което било наставлявано от Светия Дух. И най-после Светият Дух очиства сърцето от храна, питие, сън и, както казах, от всички страсти и дори от всякаква полова дейност или въображение благодарение на разграничаването, което прави чистата душа.
Ще изброя три вида бушуващи движения. Първото се намира в тялото, обитава неговото естество и е създадено в първия момент на неговото творение. Това движение не може да се събуди без желанието на душата. За него се знае само това, че то се намира в тялото.
Ето второто: когато човек се храни в изобилие с ястия и питиета, от това произтича възбуждане на кръвта и пораждане на борба в тялото, чието естествено движение се отприщва от чревоугодието. Ето защо апостолът казва: „И не се опивайте с вино, от което произлиза разпътство“ (Еф. 5:18). Тъй също и Господ предписва на Своите ученици в Евангелието: „Прочее, внимавайте над себе си, да не би сърцата ви да бъдат отегчавани с преяждане, пиянство или житейски грижи“ (Лука 21:34). Пазещият целомъдрие повече от всеки друг трябва да си повтаря: „Но изнурявам и поробвам тялото си…“ (1 Кор. 9:27).
Третото движение произлиза от злите духове, които ни изкушават от ревност и търсят да осквернят онези, които са се отдали на целомъдрен живот.
Мои възлюбени чеда, нека се спрем върху онова, което е в тясна връзка с тези три движения. Ако някой върви в правия път, пребъдва в истината, която Светият Дух му разкрива в сърцето, и е бдителен, той очиства своето тяло и душата си от тази тройна болест. Ако той обаче не държи сметка за тези три движения, които са засвидетелствани от Светия Дух, злите духове завладяват неговото сърце и посяват страстите в естественото движение на тялото. Те го смущават и предприемат срещу него решителна борба. Душата, вече болна, се изтощава и се пита откъде ще дойде помощта. А когато тя се овладее, подчинява се на заповедите на Светия Дух и оздравява. Така душата разбира, че само в Бога може да намери своя покой и че пребъдването в Него е нейният мир.
Мои възлюбени, описах ви това, за да разберете доколко душата и тялото са свързани заедно в делото на покаянието и очистването. Ако сърцето излезе победител в борбата, то се моли на Светия Дух и отдалечава от тялото страстите на душата, които произтичат от собствената воля.
Светият Дух, Който разкрива на сърцето Своите заповеди, става негов приятел и го подпомага в тяхното изпълнение. Той му открива също така как да се излекуват раните на душата, как да се различават една от друга страстите, които се намират в човешките органи, както и идващите отвън, които се впиват в тялото чрез собствената воля.
По този начин Светият Дух ще насочи погледа към истината и чистотата и ще го отклони от всичко, което му е чуждо. Той ще наклони ухото само към добрите думи и повече не ще изпитва удоволствие, когато се говори за падение и човешки слабости, а ще се възрадва да опознае доброто, издръжливостта на всеки и благодатта, дарувана на творенията – неща, от които то като болно не се е интересувало досега.
Светият Дух ще научи езика как да се очисти, тъй като той е причина за тежкото заболяване на душата. Чрез езика пък душата изразява болестта, от която страда. Чрез езика наистина са нанасяни тежки болести и рани на душата; чрез него тя е уязвена. Светият апостол Яков потвърждава това, когато казва: „Ако някой от вас мисли, че е благочестив, но не обуздава езика си, а мами сърцето си, неговото благочестие е суетно“ (Иак. 1:26). Впрочем той подчертава: „Тъй езикът е мъничък член, но големи работи говори. Ето малък език, а колкава гора запаля“ (Иак. 3:5).
Следователно когато сърцето е укрепено със силата, която получава от Светия Дух, то се очиства, изправя, освещава и думите, които поверява на езика, са лишени от желание за харесване и свободни от собствената воля. В него става това, което казва Соломон: „Всички думи на устата ми са справедливи: в тях няма коварство и лукавство“ (Прит. Сол. 8:8) и „Празнословецът ранява като с меч, а езикът на мъдрите изцерява“ (Прит. Сол. 12:18).
След това идва излекуването на ръцете, които някога се движили според собствената воля. Светият Дух ще даде на сърцето чистотата, която му подхожда при извършване на милостиня и молитва. Така ще се изпълнят думите: „Ще възлезе молитвата ми като тамян пред Твоето лице, въздигането на ръцете ми – като вечерна жертва“ (Пс. 140:2), както и тези: „Ленива ръка докарва сиромашия, а ръката на прилежните обогатява“ (Прит. Сол. 10:4).
След ръцете Светият Дух очиства стомаха от ядене и пиене. Но ако силното пожелание и чревоугодие за храна и пиене преобладават и невъздържаността прави стомаха ненаситен, в такъв случай въздействието на дявола положително се засилва още повече. Обратно, тези, които търсят мярка, съобразно чистотата си биват подпомагани от Светия Дух. Той им посочва как да се поддържа тялото без да се стига до познаване на силата на сладострастието. Тогава над тях се сбъдват думите на св. апостол Павел: „И тъй, ядете ли, пиете ли или нещо друго вършите, всичко за слава Божия вършете“ (1 Кор. 10:31). Ако детеродните органи пораждат сладострастни помисли, обученото от Светия Дух сърце различава трите вида движения, за които говорих по-преди. Сърцето става господар на тези движения благодарение на Светия Дух, Който го подпомага и укрепява. То ги изгасява със силата на Светия Дух, Който дава мир на цялото тяло и спира техния ход. Така трябва да разбираме св. апостол Павел, който казва: „И тъй, умъртвете земните си членове, сиреч пороците: блудство, нечистота, страст, лоша похот и користолюбието…“ (Кол. 3:5).
И най-после Светият Дух се насочва към очистване на нозете, които някога не са вървели по правия път и в съвършенство към Бога. Но веднъж попаднали под въздействието на Светия Дух, Той способства за тяхното очистване и ги кара да ходят според Неговата воля. Те бързат към вършене на добри дела. Така цялото тяло е преобразено, обновено и поставено под властта на Светия Дух. Това тяло, изцяло очистено, вече е приело според мене част от духовното тяло, което ние трябва да получим при Възкресението на мъртвите.
Говорих за болестите на душата, които са се загнездили в естествените членове на тялото, като ги размърдват и раздвижват. А душата пък служи като място за злите духове, които чрез нея въздействат на тялото. Споменах също и за съществуването на други страсти, които не идват от тялото и които сега трябва да изброим: горделиви мисли, както и самохвалство, ревност, омраза, гняв, презрение, униние и всички останали.
Ако някой се отдаде на Бога с цялото си сърце, Бог се умилостивява над него и му изпраща Духа на покаянието. Този Дух разкрива на такъв човек всеки един от греховете, за да не падне отново в тях. След това Той му открива враговете, които се изправят пред него и му пречат да се освободи от тях, като му противодействат силно, за да не постоянства в своето покаяние. Ако въпреки всичко този човек издържи и се подчинява на Светия Дух, Който го увещава да пребъдва в покаянието, Творецът ще побърза да прояви милост към неговите трудове. И Бог на милостта ще се смили над него, и ще го спаси, щом види подвизите, които той си налага: непрекъсната молитва, пост, бдения, четене на словото Божие, отдалечаване от злото, отбягване на света и неговите съблазни, съкрушение и чистота на сърцето, сълзи и постоянство в монашеския живот, т. е. щом види неговите усилия и търпение.
* Откъс от книгата на ставроф. ик. Антон Вълчанов Славов „Преподобни Антоний Велики. Любовта прогонва страха. Живот, писма, поучения“