Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (432 Votes)

Sveti Antonii Veliki

Поздравявам ви за вашата обич към Господа!

Братя, мисля, че има три вида хора измежду онези мъже и жени, които са призвани от Божията любов.

Едни са призвани чрез вложения в тяхната природа закон на любовта и чрез първичното добро, което е част от този закон. Когато Словото Божие докосне тези хо­ра, те не се разколебават от нищо и бързо го послед­ват.

Такъв е случаят с патриарх Авраам. Бог вижда, че Авраам е могъл да Го обикне, не като изхожда от човеш­ко наставление, а като следва естествения закон, запи­сан в него, според който Той го е създал в началото. Ко­гато се открил на Авраам, Бог му казал: „Излез от тво­ята земя, от твоя род и от дома на баща ти (та иди) в земята, която ще ти покажа“ (Бит. 12:1). Без да се ко­лебае Авраам тръгнал, следвайки своето призвание. То­ва е пример за начинаещите: ако се трудят и дирят страха Божи в търпение и молитвено уединение, те добиват като дял благочестиво поведение, по­неже са приканени да следват Божията любов. Този е първият тип призвание.

Ето втория. За някои хора написаният закон свиде­телства както за страдания и наказания, приготвени за нечестивците, така и за обещания, отредени за ония, които принасят плодове от страха Божи. Тези сви­детелства пораждат у тях мисълта и желанието да се подчинят на своето призвание. Давид потвърждава то­ва, като казва: „Законът на Господа е съвършен – укре­пява душата; откровението Господне е вярно – прос­тите прави мъдри“ (Пс. 18:8) и пр.

Ето сега и третия тип призвание. Докато са още в началото, някои хора притежават груби сърца и пре­бивават в греховни дела. Обаче Бог, Който е пълен с бла­гост, им изпраща изпитание за поправяне, когато се обезсърчат. Разтърсени, тогава те отново се обръщат към Него. Оттук нататък тези хора познават Бога и техните сърца се покайват. Те добиват дара на бла­гочестивото поведение по подобие на ония, които при­надлежат към втората категория.

Тези са трите начина за навлизане в покаянието, преди да се стигне до благодатта и призванието на си­нове Божии.

Има някои хора, които са готови да презрат всички несгоди, и започват с цялото си сърце да се борят, за да ус­тояват на всички битки, които ги очакват, и да побе­дят. Аз вярвам, че Светият Дух им помага, за да направи лека борбата и благо делото на тяхното покаяние. Той им посочва пътищата на подвижничеството, телесно и вът­решно, и как да се обърнат и да пребъдват в Бога, техния Творец, Който прави съвършени делата им. Светият Дух учи тези хора как да насилват душата и тялото си, за да ги очистят и да получат наследството. Първом се очиства тялото чрез пост и дълги бдения, а после сърцето – чрез бодърстване и молитви, както и чрез всички ония сред­ства, които отслабват тялото и пресичат плътските пожелания.

Духът на покаянието идва в помощ на монаха. Той го подлага на изпитание, за да не би противникът да го върне назад. После Духът-ръководител отваря очите на душата, за да може и тя също с тялото да се покае и очисти. Тогава сърцето по вътрешен път раз­граничава нуждите на тялото от тези на душата, тъй като Светият Дух учи сърцето и Сам става водач при подвижническите трудове, за да възвиси чрез Своята благодат всички потребности на тялото и душата. Светият Дух е То­зи, Който разпознава плодовете на плътта, присъщи на всеки член на тялото след прародителския грях. Той, според ду­мите на светия апостол Павел, довежда членовете на тялото до техния първоначален строеж: „Но изнурявам и пороб­вам тялото си…“ (1 Кор. 9:27); строеж, над който няко­га духът на сатаната не е имал никакво влияние, а тяло­то се е намирало под въздействието на сърцето, кое­то било наставлявано от Светия Дух. И най-после Светият Дух очиства сърцето от храна, питие, сън и, както казах, от всички страсти и дори от всякаква полова дейност или въображение благодарение на разграничаването, ко­ето прави чистата душа.

Ще изброя три вида бушуващи движения. Първото се намира в тялото, обитава неговото естество и е съз­дадено в първия момент на неговото творение. Това движение не може да се събуди без желанието на душа­та. За него се знае само това, че то се намира в тяло­то.

Ето второто: когато човек се храни в изобилие с ястия и питиета, от това произтича възбуждане на кръвта и пораждане на борба в тялото, чието естест­вено движение се отприщва от чревоугодието. Ето за­що апостолът казва: „И не се опивайте с вино, от кое­то произлиза разпътство“ (Еф. 5:18). Тъй също и Гос­под предписва на Своите ученици в Евангелието: „Про­чее, внимавайте над себе си, да не би сърцата ви да бъ­дат отегчавани с преяждане, пиянство или житейски грижи“ (Лука 21:34). Пазещият целомъдрие повече от все­ки друг трябва да си повтаря: „Но изнурявам и поробвам тялото си…“ (1 Кор. 9:27).

Третото движение произлиза от злите духове, които ни изкушават от ревност и тър­сят да осквернят онези, които са се отдали на целомъд­рен живот.

Мои възлюбени чеда, нека се спрем върху онова, което е в тясна връзка с тези три движения. Ако някой върви в правия път, пребъдва в истината, която Светият Дух му разкрива в сърцето, и е бдителен, той очиства своето тяло и душата си от тази тройна болест. Ако той обаче не държи сметка за тези три движения, които са засвиде­телствани от Светия Дух, злите духове завладяват негово­то сърце и посяват страстите в естественото дви­жение на тялото. Те го смущават и предприемат срещу него решителна борба. Душата, вече болна, се изтоща­ва и се пита откъде ще дойде помощта. А когато тя се овладее, подчинява се на заповедите на Светия Дух и оздра­вява. Така душата разбира, че само в Бога може да наме­ри своя покой и че пребъдването в Него е нейният мир.

Мои възлюбени, описах ви това, за да разберете до­колко душата и тялото са свързани заедно в делото на покаянието и очистването. Ако сърцето излезе по­бедител в борбата, то се моли на Светия Дух и отдалечава от тялото страстите на душата, които произтичат от собствената воля.

Светият Дух, Който разкрива на сърцето Своите запове­ди, става негов приятел и го подпомага в тяхното из­пълнение. Той му открива също така как да се излекуват раните на душата, как да се различават една от друга страстите, които се намират в човешките органи, как­то и идващите отвън, които се впиват в тялото чрез собствената воля.

По този начин Светият Дух ще насочи погледа към истина­та и чистотата и ще го отклони от всичко, което му е чуждо. Той ще наклони ухото само към добрите думи и повече не ще изпитва удоволствие, когато се говори за падение и човешки слабости, а ще се възрадва да опоз­нае доброто, издръжливостта на всеки и благодатта, дарувана на творенията – неща, от които то като бол­но не се е интересувало досега.

Светият Дух ще научи езика как да се очисти, тъй като той е причина за тежкото заболяване на душата. Чрез езика пък душата изразява болестта, от която страда. Чрез езика наистина са нанасяни тежки болести и рани на ду­шата; чрез него тя е уязвена. Светият апостол Яков потвърждава това, когато казва: „Ако някой от вас мисли, че е благо­честив, но не обуздава езика си, а мами сърцето си, него­вото благочестие е суетно“ (Иак. 1:26). Впрочем той под­чертава: „Тъй езикът е мъничък член, но големи работи говори. Ето малък език, а колкава гора запаля“ (Иак. 3:5).

Следователно когато сърцето е укрепено със силата, която получава от Светия Дух, то се очиства, изправя, ос­вещава и думите, които поверява на езика, са лишени от желание за харесване и свободни от собствената воля. В него става това, което казва Соломон: „Всички думи на устата ми са справедливи: в тях няма коварст­во и лукавство“ (Прит. Сол. 8:8) и „Празнословецът ранява като с меч, а езикът на мъдрите изцерява“ (Прит. Сол. 12:18).

След това идва излекуването на ръцете, които няко­га се движили според собствената воля. Светият Дух ще даде на сърцето чистотата, която му подхожда при извър­шване на милостиня и молитва. Така ще се изпълнят ду­мите: „Ще възлезе молитвата ми като тамян пред Тво­ето лице, въздигането на ръцете ми – като вечерна жер­тва“ (Пс. 140:2), както и тези: „Ленива ръка докарва си­ромашия, а ръката на прилежните обогатява“ (Прит. Сол. 10:4).

След ръцете Светият Дух очиства стомаха от ядене и пи­ене. Но ако силното пожелание и чревоугодие за храна и пиене преобладават и невъздържаността прави стома­ха ненаситен, в такъв случай въздействието на дявола положително се засилва още повече. Обратно, тези, които търсят мярка, съобразно чистотата си биват под­помагани от Светия Дух. Той им посочва как да се поддържа тялото без да се стига до познаване на силата на сладос­трастието. Тогава над тях се сбъдват думите на св. апостол Павел: „И тъй, ядете ли, пиете ли или нещо друго вършите, всичко за слава Божия вършете“ (1 Кор. 10:31). Ако детеродните органи пораждат сладострастни по­мисли, обученото от Светия Дух сърце различава трите ви­да движения, за които говорих по-преди. Сърцето ста­ва господар на тези движения благодарение на Светия Дух, Който го подпомага и укрепява. То ги изгасява със сила­та на Светия Дух, Който дава мир на цялото тяло и спира техния ход. Така трябва да разбираме св. апостол Павел, кой­то казва: „И тъй, умъртвете земните си членове, сиреч пороците: блудство, нечистота, страст, лоша похот и користолюбието…“ (Кол. 3:5).

И най-после Светият Дух се насочва към очистване на нозе­те, които някога не са вървели по правия път и в съвър­шенство към Бога. Но веднъж попаднали под въздейст­вието на Светия Дух, Той способства за тяхното очистване и ги кара да ходят според Неговата воля. Те бързат към вършене на добри дела. Така цялото тя­ло е преобразено, обновено и поставено под власт­та на Светия Дух. Това тяло, изцяло очистено, вече е приело според мене част от духовното тяло, което ние трябва да получим при Възкресението на мъртвите.

Говорих за болестите на душата, които са се загнез­дили в естествените членове на тялото, като ги размърдват и раздвижват. А душата пък служи като мяс­то за злите духове, които чрез нея въздействат на тя­лото. Споменах също и за съществуването на други страсти, които не идват от тялото и които сега тряб­ва да изброим: горделиви мисли, както и самохвалство, ревност, омраза, гняв, презрение, униние­ и всички останали.

Ако някой се отдаде на Бога с цялото си сърце, Бог се умилостивява над него и му изпраща Духа на покаянието. Този Дух разкрива на такъв човек всеки един от греховете, за да не падне отново в тях. След това Той му открива враговете, които се изправят пред него и му пречат да се освободи от тях, като му противодейс­тват силно, за да не постоянства в своето покаяние. Ако въпреки всичко този човек издържи и се подчи­нява на Светия Дух, Който го увещава да пребъдва в покаянието, Творецът ще побърза да прояви милост към неговите трудове. И Бог на ми­лостта ще се смили над него, и ще го спаси, щом види подвизите, които той си налага: непрекъсната молитва, пост, бдения, четене на словото Божие, отдалечаване от злото, отбягване на света и неговите съблазни, съкрушение и чистота на сърцето, сълзи и постоянство в монашеския живот, т. е. щом види неговите усилия и търпение.

Следва

* Откъс от книгата на ставроф. ик. Антон Вълчанов Славов „Преподобни Антоний Велики. Любовта прогонва страха. Живот, писма, поучения“


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/d8hq3 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Душата, която истински обича Бога и Христа, дори да извърши десет хиляди праведни дела, смята, че не е извършила нищо, поради неутолимия си стремеж към Бога.
Св. Макарий Велики