Продължение от Писмо първо
ПИСМО ВТОРО
Прескъпи и почитаеми братя, Антоний ви поздравява в Господа!
1. Ние знаем, че Бог е посетил Своите творения само веднъж. Още от началото на света всички, които са открили в закона на Завета пътя към своя Творец, са били придружавани от Неговата благост, благодат и Дух. А колкото до духовните същества, чиято смърт на душата и на сърдечните чувства е била причинена от този закон, те са станали неспособни да развиват своя ум според състоянието на първото творение. Лишени изцяло от разум, те се подчинили на тварите вместо да служат на Твореца.
Бог обаче ни посети по Своята голяма благост чрез закона на Завета. В действителност нашата природа остана безсмъртна. Тези, които са получили благодатта и са били подкрепяни от закона на Завета; тези, които са били просвещавани и оправдавани от Духа на осиновението, всички те са могли да възхваляват своя Творец, както подобава. За тях св. апостол Павел е казал: „Всички тия умряха с вяра, без да получат обещанията, а само отдалеч ги видяха и се увериха, приветстваха ги и изповядаха, че са чужденци и пришълци на земята“ (Евр. 11:13; срв. 11:39).
2. В Своята неизтощима любов Творецът на всичко е пожелал обаче да ни посети в нашите болести и разточителство: Той подбудил законодателя Моисей, който ни е дал писания Закон и поставил основите на зданието на истината, на Вселенската църква. Тази Църква е осъществила съюза на всички хора съгласно Божия промисъл да бъдем доведени до първото ни състояние.
Моисей е започнал построяването на зданието, но не го е довършил; той го оставил и си отминал. После дошли множеството пророци, които били вдъхновявани от Светия Дух. И те продължили изграждането на зданието върху основите на Моисей, без да могат да го довършат. Оставили го така и си отминали. Всеки човек, придобил Светия Дух, установявал, че раната е неизлечима и че никоя твар не е могла да я изцери освен Единородният Син, вярно отображение на Отца, образ на Този, Който създаде по Негово подобие надарените с разум същества. Той, Спасителят, е истинският Лекар. Пророците знаеха това; събираха се и отправяха към Бога обща молитва за членовете на това семейство, към което ние се числим: „Нима няма балсам в Галаад? Нима там няма лекар? А защо няма изцеление за дъщерята на моя народ?“ (Иер. 8:22). „Лекувахме Вавилон, ала не оздравя; оставете го и да идем всеки в земята си, защото присъдата за него стигна до небесата и се издигна до облаците“ (Иер. 51:9). Тогава Бог снизходи към нас, говорейки чрез гласа на Своите избранници „А ти, сине човешки, приготви си нужното за преселване“ (Иез. 12:3). И Той, образът на Бога (2 Кор. 4:4), нямаше намерение да обсеби мястото, което Го изравняваше с Бога, но напротив – смири се и като прие образ на раб, се подчини до смърт, и то смърт кръстна. Затова и Бог Му даде име, което е по-горе от всяко име, та пред това име на Иисус Христос да преклони колене всичко небесно, земно и подземно и всеки език занапред да изповяда, че Иисус Христос е Господ за слава на Бога Отца“ (Фил. 2:6-11).
Многообични братя, сега се изпълниха за вас думите: „Оня, Който и собствения Си Син не пощади, а Го отдаде за всички ни, как няма да ни подари с Него и всичко?“ (Рим. 8:32). Нашите беззакония бяха Неговото смирение и Неговите рани – наше изцерение (Ис. 53:5). Неговото всемогъщо Слово ни събра от всички страни – от единия до другия край на земята и света, като възкреси душите ни, прости греховете ни и ни научи, че ние сме един на други членове.
3. Мои братя, моля ви в името на нашия Господ Иисус Христос, проникнете в този прекрасен замисъл на спасението: „Той стана подобен нам във всичко освен в греха“ (Евр. 4:15). Всеки, който приема, че Господ е дошъл в плът, трябва да проникне в собствената си природа, т. е. да опознае самия себе си и да прави разграничаване на злото и доброто, ако иска да намери освобождаване при пришествието Господне. Такива хора вече носят името служители на Бога и са получили своето освобождаване чрез този замисъл на спасението. Връхната точка обаче не е тук. Това е само справедливостта на настоящето, пътят към осиновението.
4. Христос, нашият Спасител, като знаеше добре, че такива човеци са получили Духа на осиновението и че са Го познали посредством поучението на Светия Дух, им казва: „Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае що върши господарят му, а ви нарекох приятели, защото ви казах всичко, що съм чул от Отца Си“ (Иоан 15:15). Техният дух е насърчен – те вече познават своята духовна природа и възкликват: „Затова отсега ние не познаваме никого по плът; ако да бяхме познали Христа по плът, сега вече не познаваме“ (2 Кор. 5:16). Те са приели Духа, Който ги е осиновил, и заявяват: „Защото вие не приехте духа на робство, та пак да бъдете в страх, а приехте Духа на осиновението, чрез Когото викаме: „Авва, Отче!“ (Рим. 8:15).
„Ако пък сме чада, ние сме и наследници Божии, а сънаследници на Христа, и то само ако с Него страдаме, за да се и прославим с Него“ (Рим. 8:17).
Прескъпи братя, знайте обаче това: този, който е пренебрегнал своето духовно развитие и не е посветил на него всичките си сили, такъв трябва добре да знае, че пришествието Господне ще бъде ден за неговото осъждане. За едни Господ е смъртоносен дъх, а за други – живителен дъх за живот (2 Кор. 2:16). Ако Той е в света, това е за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия (Лука 2:34).
Многообични братя, умолявам ви в името на Иисуса Христа, не пренебрегвайте делото на вашето спасение! Нека всеки един от вас да разкъса не своите дрехи, а своето сърце (Иоил 2:13). Да не носим това външно облекло, като си подготвяме чрез него осъждане. Наистина времето е близо, когато ще се появят наяве делата на всеки човек.
Трябва да се спрем и върху много други неща, но е писано: „Дай съвет на мъдрия и той ще бъде още по-мъдър; научи праведния и той повече ще напредне в знание“ (Прит. 9:9). Поздравявам в Господа всички, малко и голямо (срв. Деян. 8:10). И нека Бог на мира да бъде пазител на всички ви, скъпи братя, амин!
* Откъс от книгата на ставроф. ик. Антон Вълчанов Славов „Преподобни Антоний Велики. Любовта прогонва страха. Живот, писма, поучения“
