Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (399 Votes)

Продължение от Писмо първо1485513268.9418antoniiy velikiiy3

ПИСМО ВТОРО

Прескъпи и почитаеми братя, Антоний ви поздра­вява в Господа!

1. Ние знаем, че Бог е посетил Своите творения само веднъж. Още от началото на света всички, които са открили в закона на Завета пътя към своя Творец, са били придружавани от Неговата благост, благодат и Дух. А колкото до духовните същества, чиято смърт на душа­та и на сърдечните чувства е била причинена от този за­кон, те са станали неспособни да развиват своя ум спо­ред състоянието на първото творение. Лишени изцяло от разум, те се подчинили на тварите вместо да слу­жат на Твореца.

Бог обаче ни посети по Своята голяма благост чрез закона на Завета. В действителност нашата природа остана безсмъртна. Тези, които са получили благодат­та и са били подкрепяни от закона на Завета; тези, ко­ито са били просвещавани и оправдавани от Духа на осиновението, всички те са могли да възхваляват своя Тво­рец, както подобава. За тях св. апостол Павел е казал: „Всич­ки тия умряха с вяра, без да получат обещанията, а само отдалеч ги видяха и се увериха, приветстваха ги и изпо­вядаха, че са чужденци и пришълци на земята“ (Евр. 11:13; срв. 11:39).

2. В Своята неизтощима любов Творецът на всичко е пожелал обаче да ни посети в нашите болести и разточителство: Той подбудил законодателя Моисей, който ни е дал писания Закон и поставил основите на зданието на истината, на Вселенската църква. Тази Църк­ва е осъществила съюза на всички хора съгласно Божия промисъл да бъдем доведени до първото ни състояние.

Моисей е започнал построяването на зданието, но не го е довършил; той го оставил и си отминал. После дош­ли множеството пророци, които били вдъхновявани от Светия Дух. И те продължили изграждането на зданието вър­ху основите на Моисей, без да могат да го довършат. Оставили го така и си отминали. Всеки човек, придобил Светия Дух, установявал, че раната е неизлечима и че никоя твар не е могла да я изцери освен Единородният Син, вярно отображение на Отца, образ на Този, Който създа­де по Негово подобие надарените с разум същества. Той, Спасителят, е истинският Лекар. Пророците знаеха то­ва; събираха се и отправяха към Бога обща молитва за членовете на това семейство, към което ние се числим: „Нима няма балсам в Галаад? Нима там няма лекар? А за­що няма изцеление за дъщерята на моя народ?“ (Иер. 8:22). „Лекувахме Вавилон, ала не оздравя; оставете го и да идем всеки в земята си, защото присъдата за него стигна до небесата и се издигна до облаците“ (Иер. 51:9). Тогава Бог снизходи към нас, говорейки чрез гласа на Своите избранници „А ти, сине човешки, приготви си нужното за преселване“ (Иез. 12:3). И Той, образът на Бога (2 Кор. 4:4), нямаше намерение да обсеби място­то, което Го изравняваше с Бога, но напротив – смири се и като прие образ на раб, се подчини до смърт, и то смърт кръстна. Затова и Бог Му даде име, което е по-горе от всяко име, та пред това име на Иисус Христос да преклони колене всичко небесно, земно и подземно и всеки език занапред да изповяда, че Иисус Христос е Гос­под за слава на Бога Отца“ (Фил. 2:6-11).

Многообични братя, сега се изпълниха за вас думите: „Оня, Който и собствения Си Син не пощади, а Го отда­де за всички ни, как няма да ни подари с Него и всичко?“ (Рим. 8:32). Нашите беззакония бяха Неговото смире­ние и Неговите рани – наше изцерение (Ис. 53:5). Неговото всемогъщо Слово ни събра от всички страни – от единия до другия край на земята и света, като възкреси душите ни, прости греховете ни и ни научи, че ние сме един на други членове.

3. Мои братя, моля ви в името на нашия Господ Иисус Христос, проникнете в този прекрасен замисъл на спа­сението: „Той стана подобен нам във всичко освен в гре­ха“ (Евр. 4:15). Всеки, който приема, че Господ е дошъл в плът, трябва да проникне в собствената си природа, т. е. да опознае самия себе си и да прави разграничаване на злото и доброто, ако иска да намери освобождаване при пришествието Господне. Такива хора вече носят името служители на Бога и са получили своето освобож­даване чрез този замисъл на спасението. Връхната точ­ка обаче не е тук. Това е само справедливостта на настоящето, пътят към осиновението.

4. Христос, нашият Спасител, като знаеше добре, че та­кива човеци са получили Духа на осиновението и че са Го познали посредством поучението на Светия Дух, им казва: „Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае що върши господарят му, а ви нарекох приятели, защото ви казах всичко, що съм чул от Отца Си“ (Иоан 15:15). Техният дух е насърчен – те вече познават своята ду­ховна природа и възкликват: „Затова отсега ние не поз­наваме никого по плът; ако да бяхме познали Христа по плът, сега вече не познаваме“ (2 Кор. 5:16). Те са приели Духа, Който ги е осиновил, и заявяват: „Защото вие не приехте духа на робство, та пак да бъдете в страх, а приехте Духа на осиновението, чрез Когото викаме: „Авва, Отче!“ (Рим. 8:15).

„Ако пък сме чада, ние сме и наследници Божии, а съ­наследници на Христа, и то само ако с Него страдаме, за да се и прославим с Него“ (Рим. 8:17).

Прескъпи братя, знайте обаче това: този, който е пренебрегнал своето духовно развитие и не е посветил на него всичките си сили, такъв трябва добре да знае, че пришествието Господне ще бъде ден за неговото осъждане. За едни Господ е смъртоносен дъх, а за дру­ги – живителен дъх за живот (2 Кор. 2:16). Ако Той е в света, това е за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия (Лука 2:34).

Многообични братя, умолявам ви в името на Иисуса Христа, не пренебрегвайте делото на вашето спасение! Нека всеки един от вас да разкъса не своите дрехи, а своето сърце (Иоил 2:13). Да не носим това външно об­лекло, като си подготвяме чрез него осъждане. Наисти­на времето е близо, когато ще се появят наяве делата на всеки човек.

Трябва да се спрем и върху много други неща, но е пи­сано: „Дай съвет на мъдрия и той ще бъде още по-мъ­дър; научи праведния и той повече ще напредне в зна­ние“ (Прит. 9:9). Поздравявам в Господа всички, мал­ко и голямо (срв. Деян. 8:10). И нека Бог на мира да бъде пазител на всички ви, скъпи братя, амин!

Следва

* Откъс от книгата на ставроф. ик. Антон Вълчанов Славов „Преподобни Антоний Велики. Любовта прогонва страха. Живот, писма, поучения“


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/d8yuw 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Защо удряш въздуха и тичаш напразно? Очевидно, всяко занимание има цел. Тогава кажи ми каква е целта на всичко, което се върши в света? Отговори, предизвиквам те! Суета на суетите: всичко е суета.

Св. Йоан Златоуст