В днешната събота почитаме едно от най-големите чудеса на Иисус Христос – възкресяването на умрелия Лазар. Това е станало в малкото селце Витания, недалече от Йерусалим. Лазар бил приятел на Христос и заедно със сестрите си Марта и Мария често приемали Учителя и учениците Му на гости. Няколко дена преди страданията и кръстната смърт на Господ Иисус обаче Лазар се разболял и сестрите му съобщили за това на Иисус, за да го посети. Но Христос, Който бил в земите отвъд р. Йордан, на около един ден път, нарочно се забавил два дена, докато Лазар умрял. И едва тогава казал на учениците Си: „Нека отидем сега да го събудим!“.
Щом пристигнали във Витания, Христос утешил сестрите на Лазар, който бил мъртъв от четири дена, и поискал да види гроба му. А когато отишъл при гроба, вече се усещала миризма от разлагането на тялото. Спасителят се просълзил и само поискал да отстранят каменната плоча, която закривала изсечения в скалата гроб. Тогава вдигнал очи към небето, благодарил на Своя небесен Отец и казал със силен глас: „Лазаре, излез вън!“. Четиридневният мъртвец веднага се надигнал от гроба и пред погледите на всички – Иисус, двете сестри и дошлите с тях хора – излязъл увит в погребалните повивки, както юдеите погребвали мъртъвците. Иисус помолил да го разповият и да го оставят да ходи.
Така всички се убедили, че това е ново и невиждано чудо, което е показало властта на Твореца над природните закони. А то е и своеобразна подготовка на Христовите ученици за Неговото славно възкресение от мъртвите.
Според преданието Лазар живял още тридесет години и е завършил земния си път в гр. Китион (дн. Ларнака) на о-в Кипър през 63 г.
Източник: БТА
На изображението: Възкресението на Лазар – фреска от Бельова черква, Самоков, худ. Никола Образописов
