Св. Йоан Златоуст, говорейки за качествата на кандидата за пастир, не смята за достатъчно само благочестието му, но изтъква и нещо друго: благоразумието на кандидата, т. е. да не е наивно добър. Той пише: „Ако един кандидат има благочестие, но няма благоразумие, се смята за неподходящ!“. Пастирът трябва да бъде с трезв ум, проницателен и опитен, защото „той не живее само за себе си, но и за хората“ (За свещенството 3, 12 – PG 48, 648, 652).
Наистина, днес какво да го правите един шофьор на автобус, който е благочестив човек, но не умее да се справя с шофьорските си задължения, когато е на волана?!
Какво да го правим един хирург, който е благочестив човек, но бърка операцията с аутопсията?!
И какво ще ви помогне благочестието на пастира, когато е наивен човек, постоянно прави грешки и става смешен?!
Дали той със своите мании, с фиксациите, психозите, предразсъдъците си не тормози паството, което идва при него, за да намери покой за душата?
Дали поради своята небрежност и неумение той не става причина да се хули името на Христос от невярващите и от другите? (Рим. 2:24). И то във време, когато всичко се подлага на съмнение и оспорване?
С изборите на епископи Църквата полага своите изпити пред Бога и хората. А всъщност, както казва пак св. Йоан Златоуст (коментирайки събитията на своето време), „епископите действат по такъв начин, сякаш стадото е купчина камъни! Чуйте ги как говорят: Да направим еди-кого си епископ, защото идва от виден род. Нека направим онзи, защото той е богат и няма да се нуждае от доходите на Църквата, за да живее. Нека направим и онзи, който тъкмо се завърна от разколническата църква. Един предлага приятеля си, друг – роднината си, трети – някакъв ласкател! Никой не се интересува от подходящия човек!“ (За свещенството 3, 15 – PG 48, 652).
Печално е това! Никакъв стремеж да се избере подходящият кандидат! Никакъв! И не защото не са имали възможност, а понеже не са искали! Ако искаха, щяха да го направят.
В резултат от това „хората на Църквата ще унищожат Църквата много по-резултатно, отколкото нейните врагове биха я унищожили!“ (Пак там).
А защо не искат да изберат подходящите? Защото те не обичат Църквата, не ги боли за тази, на която служат! Те обичат личните си интереси и тях обслужват чрез Църквата, което е кощунствено! И при това се хвалят с успеха си!…
Устата им може да говори: „Ние избрахме подходящия, слава Богу!“. Но какво казва съвестта им?
Наистина, защо предприемачите не наемат безразборно когото и да било в своя бизнес, какъвто и да е той? Защо пресяват кандидатите? Защо търсят и избират най-добрия работник? Защо те дори детето си не поставят на ключово място, ако преценят, че му липсва нещо? Защо? Защото обичат фирмата си. Боли ги за нея. И те искат тя да стои на висота, да има и бъдеще. А техният бизнес принадлежи на тях, това е тяхна собственост, така че те имат пълното право да правят каквото си искат, дори да го закрият.
Църквата обаче принадлежи на Христос, Който си я придоби със Своята кръв (Деян. 20:28). А имащите власт в Църквата са само управители на тази чужда собственост и независимо дали им харесва или не, те ще бъдат призовани да дадат отчет за избора си. Тук обаче Съдията-Бог „поругаван не бива“ (Гал. 6:7). Него не можете да Го залъжете с ласкателства, нито да Го подкупите. Той държи жезъла на правдата…
Източник: Ромфеа
Превод: проф. Иван Ж. Димитров
* През другата седмица, в самото начало на октомври, синодът на йерархията на Гръцката църква (т. е. всички епархийски архиереи, около осемдесет на брой) ще избира нови митрополити на няколко овакантени поради смърт или болест катедри. По този повод в гръцките църковни медии се появиха значителен брой статии и коментари, един от които, настоящият, предлагаме на нашите читатели.
Архим. Василий (Бакояани) е роден през 1953 г. в планинското село Кипарисос над гр. Агринио, Гърция. Ръкоположен е за дякон и свещеник през 1980 г. Служи като проповедник в епархия на гр. Патра. Притежава диплома по богословие от Православния богословски факултет на Белградския университет в Сърбия и магистър по теология (M.Th.) от Православния богословски институт „Св. Владимир“ в Ню Йорк, САЩ, с научен ръководител професор протопрезвитер Александър Шмеман, както и докторска степен от Международния атлантически университет. Публикува от 1972 г. Автор е на над петдесет книги с богословско съдържание. Някои са преведени и публикувани на английски, руски, немски, италиански, румънски, сръбски, български, арабски и индонезийски (бел. ред.).
