Нека непрестанно да призоваваме Неговото свято име
- Детайли
- Неврокопска св. митрополия
Седма неделя след Пасха на св. Отци от Първия вселенски събор; честваме паметта на преп. Никита, еп. Халкидонски, преп. Софроний Български
Литургийно свето евангелие:
В онова време Иисус дигна очи към небето и рече: Отче! дойде часът: прослави Сина Си, за да Те прослави и Син Ти, според както си Му дал власт над всяка плът, та чрез всичко, що си Му дал, да даде тям живот вечен. А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа; Аз Те прославих на земята, свърших делото, що Ми бе дал да изпълня. И сега прослави Ме Ти, Отче, у Тебе Самия със славата, що имах у Тебе преди свят да бъде. Явих Твоето име на човеците, които си Ми дал от света; те бяха Твои, и Ти Ми ги даде, и спазиха Твоето слово. Сега разбраха, че всичко, що си Ми дал, е от Тебе; защото словата, що си Ми дал, предадох им ги, и те приеха и разбраха наистина, че съм от Тебе излязъл, и повярваха, че Ти си Ме пратил. Аз за тях се моля, не за цял свят се моля, а за тях, които си Ми дал, защото са Твои. И всичко Мое е Твое, и Твоето Мое, и се прославих в тях. Не съм вече в света, но те са в света, а Аз ида при Тебе, Отче Светий! опази ги в Твоето име, тях, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние. Когато бях с тях на света, Аз ги пазех в Твоето име; ония, които си Ми дал, опазих, и никой от тях не погина, освен погибелният син, за да се сбъдне Писанието. А сега ида при Тебе и казвам това в света, за да имат в себе си Моята радост пълна. (Йоан 17:1-13).
Първосвещеникът Христос и християнското свещенство
- Детайли
- Прот. Василе Михок
Проповед за Седма неделя след Пасха – на св. отци от Първия вселенски събор
В днешното евангелие чухме първата част на обичайно наричаната Първосвещеническа молитва на Спасителя (Иоан 17:1-26).
Иисус знае, че е „дошъл часът“ (ст. 1) на Неговото прославяне чрез страдания, смърт и възкресение. В този момент с уникално значение Господ възнася към Небесния Отец разтърсваща молитва за Себе си, за да бъде осветен (посветен) за жертва (ст. 1b-5), за Неговите ученици (ст. 6-19) и за всички, които ще повярват в Него чрез тяхното слово (ст. 20-23), така че и едните, и другите чрез любовта на Отца да бъдат заедно с Него в славата на вечния живот (ст. 24-26). Особено се моли „да бъдат всички едно“ (ст. 21; ст. 11) – с единство, имащо силата и модела в самото единство на Светата Троица.
Тази молитва притежава изключително богато богословско съдържание. Тя ни предлага истинско резюме на Йоановото богословие за спасителното дело на Христос. Тя подчертава Неговото послушание към Отца и то послушание „до смърт“, факта, че посредством Неговата смърт се явява Божията слава, избирането на учениците от света, факта, че на тях Бог им се откри в лицето на Иисус, тяхната мисия в света, единството в любовта, основано върху тяхното общение с Христос и с Бога.
Дали при Сталин щеше да има ред?
- Детайли
- Оксана Харкавенко
Защо идеализирането на всичко съветско продължава да набира популярност и може ли да се съвместят православието и комунизмът, разказва историкът Андрей Кострюков
Годината, в която отбелязваме сто години от Октомврийския преврат или революцията, ни кара да си спомним и да се замислим за много неща. Революцията беше едно кърваво насилие, а строителството на „новия свят“ беше съпроводено с репресии. Това също е исторически факт, макар някои днес да се опитват да го отрекат или да го оправдаят с „необходимост“. Пък и в късния СССР не съществуваше, разбира се, никаква свобода на словото и на съвестта…
Съветската власт обаче се крепеше и „новият живот“, тъй или инак, се движеше напред и се развиваше не само чрез насилие и страх, но и с вяра. Вяра безбожна, вяра земна, кръстена лукаво „вяра в човека“ или в „истината“. И тя се оказа, колкото и да е странно, много силна. За мнозина и до ден-днешен е трудно да се откажат от нея. За това как хората се опитват да съвместят вярата и комунистическата идеология, разказва Андрей Кострюков, сътрудник в Научноизследователския отдел по най-нова история на Руската православна църква при Православния свето-Тихоновски хуманитарен университет, доктор на историческите науки.
Източник: портал „Православие и мир“.
Цялото интервю на руски – тук.
Иисус Христос – Светлината на света
- Детайли
- Прот. Василе Михок
Проповед за Шеста неделя след Пасха – на слепия
Четвъртото евангелие, за разлика от синоптичните евангелия, предава само няколко от Господните чудеса. Това е така, защото св. Йоан Богослов не цели да ни посочи само, че Иисус е бил велик чудотворец, но иска да открием в тези чудеса някои основни истини за личността и спасителното дело на въплътения Божи Син. Затова той говори по-скоро за „личби“, „знамения“, отколкото за „чудеса“. Така в самия край на разказа за първото чудо евангелистът казва: „Така Иисус тури начало на чудесата (гр. знамения) Си в Кана Галилейска и яви славата Си; и учениците Му повярваха в Него“ (Иоан 2:11).
Три важни идеи извличаме от това изразяване на евангелиста:
Първото е, че св. Йоан нарича „личби“, „знамения“ чудните Иисусови дела, посочвайки ни чрез самото това наименование, че те ни разкриват дълбоки значения, като ни канят и помагат да разберем тези значения. Така в Кана Галилейска Иисус претворява водата във вино (Иоан 2:1-11), „личба“ на заместването на старото, юдейско религиозно разбиране, символизирано от водата, поставена „за миене по юдейския обичай“, с новото „вино“ на Царството небесно.
Да запазим духовните си очи
- Детайли
- Неврокопска св. митрополия
Шеста неделя след Пасха – на слепия. Св. велики царе равноапостоли Константин и Елена.
Литургийно свето евангелие: В онова време Иисус, като минаваше, видя един човек, сляп от рождение. Учениците Му Го попитаха и казваха: Равґ, кой е съгрешил, тоя или родителите му, за да се роди сляп? Иисус отговори: нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му. Аз трябва да върша делата на Тогова, Който Ме е пратил, докле е ден; настъпва нощ, когато никой не може да работи. Докле съм в света, светлина съм на света. Това като каза, плюна на земята, направи калчица от плюнката и намаза с нея очите на слепия, и му рече: иди се умий в къпалнята Силоам (което значи: пратен). Той отиде, уми се и се върна прогледал. А съседите и ония, които го бяха виждали по-преди, че беше сляп, думаха: не е ли този, който седеше и просеше? Едни думаха: този е, а други: прилича на него; той пък казваше: аз съм. Тогава го питаха: как ти се отвориха очите? Той отговори и рече: един Човек, Който се нарича Иисус, направи калчица, намаза очите ми и ми рече: иди в къпалнята Силоам и се умий. Отидох, умих се, и прогледах. Те пък му рекоха: де е Той? Отговори: не зная. Тогава заведоха при фарисеите човека, който беше по-преди сляп. А беше събота, когато Иисус направи калчицата и му отвори очите. Питаха го също и фарисеите, как е прогледал. Той им рече: тури ми калчица на очите, и се умих, и гледам. Тогава някои от фарисеите думаха: Тоя Човек не е от Бога, защото не пази събота. Други думаха: как може грешен човек да върши такива чудеса? И произлезе помежду им разпря. Казват пак на прогледалия слепец: ти какво казваш за Него, задето ти отвори очите? А той рече: пророк е. Но иудеите не повярваха за него, че е бил сляп и прогледал, докато не повикаха родителите на самия прогледал и ги попитаха, думайки: този ли е вашият син, за когото вие казвате, че се родил сляп? А как сега вижда? Родителите му отговориха и им рекоха: знаем, че този е нашият син и че се роди сляп; а как сега вижда, не знаем, или кой му е отворил очите, ние не знаем. Той сам е пълнолетен; питайте него; нека сам говори за себе си. Това казаха родителите му, понеже се бояха от иудеите; защото иудеите се бяха вече сдумали да отлъчат от синагогата оногова, който Го признае за Христа. Затова и родителите му казаха: той е пълнолетен; него попитайте.
| Словото стана плът |
|---|
Нашите филми
