Закуската на буквоядеца
- Детайли
- Архим. Сава Мажуко
Откъс от поредицата "Постни писма" на архим. Сава (Мажуко), писмо 17.
Нашият главен клиросен бас при всеки пост си спомняше за един любим свой виц:
Затвор. Прозорчето към килията се отваря. Пазачът подбутва навътре обяда, а затворникът казва обидено:
– А къде ми е месото? Нали ми се полага!?
– Ако се полага – яж.
– Ама тук не е сложено.
– Като не е сложено – не яж.
Не прекъсвахме хориста, макар да бяхме слушали тази история вече двайсет пъти или двайсети пост. Тя винаги звучеше смешно, актуално, злободневно. Защото до него стояха с тъжни лица „мъчениците на поста”, жертвите на Типика. По-точно, не на Типика, а на недоразумението и страха от Типика. Много е трудно да се изцели този страх. Когато човек страда дълго по непонятна за него причина, идва един момент, когато той вече не може да не страда, за него това е естествено състояние, тясно сраснало се с неговата религия. Просто страданието му харесва. А у вас, които се опитвате нещо да му обясните, да облекчите живота му, се натрупва умора и недоумение: а трябва ли да се борим за този човек? Да, трябва.
Сигурно преподобният Теодор Студит е изпитвал подобна умора, докато е обяснявал на една игуменка принципите на поста. Настоятелката се обърнала към стареца с писмо, в което молела за разяснения относно постния устав. Но преподобният отказал да й даде указания, като й напомнил две важни неща: че игуменката трябва да се придържа към устава на своя манастир и че тя, пак като игуменка, има правото да въвежда и да отменя правила в нейната обител.
Църковната лепта в подкрепа на руските бежанци през 20-те години на 20 в.
- Детайли
- Цветомира Антонова
Да приберем руските бежанци по домовете си; да се отнесем към тях като братя: с любовно слово и дело, да не ги оставим да се чувстват като в чужда страна.
(Църковен вестник, 28 март 1920 г.)
Най-голямата бежанска криза, разтърсила Европа и света, започва преди почти сто години и засяга българските граници. Преди сто години Българската православна църква, водена от нравствения си компас, различава истината от лъжата, доброто от злото и не позволява на страха и политическите страсти да я заблудят. Нашата църква застава на страната на губещите, на слабите и уязвимите и така запазва силата си на морален авторитет в обществото. И тогава лукави гласове са нашепвали, че руските бежанци са опасни, че „… разнасят епидемии сред населението на големите градове, изострят още повече жилищните условия и влошават условията на живот у нас“. И тогава политиците са се опитвали да извличат дивиденти от страданието на бягащите от родината си белоемигранти – жени, деца, старци и врангелови войници. И тогава ситуацията е била изключителна двусмислена и сложна политически.
Силата на честнѝя Кръст
- Детайли
- Неврокопска св. митрополия
Трета неделя на Великия пост – Кръстопоклонна. Св. мчци Хрисант и Дария
Литургийно св. евангелие: Рече Господ: който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва. Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси. Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си? Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели. И рече им: истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила (Марк 8:34 – 9:1).
Силата на честнѝя Кръст
В Третата неделя, т. е. в средата на Великия пост, св. Църква припомня кръстните страдания на Господ Иисус Христос, „понеже през време на поста сякаш и ние някак се разпъваме, умъртвявайки греховните страсти, и лесно можем да изпаднем в униние“ (синаксар за Кръстопоклонна неделя). Ако се случи да поемем по стръмен и труден път, бързаме да стигнем до някое сенчесто дърво, за да отдъхнем под него и с подновени сили да продължим да се изкачваме нагоре. Тъй и през Великия пост св. Църква издига св. Кръст, Дървото на живота, та укрепени във вярата за спасението, дошло чрез него, да съберем сили, за да продължим усърдно да се трудим в подвига на поста.
За солта, която губи силата си
- Детайли
- Тирански и на цяла Албания архиеп. Анастасий (Янулатос)
Господ нарича учениците Си „светлина“, „сол“, „квас“. Трябва да помним, че тези три думи имат смисъл само във връзка с по-общото цяло, на което служат. Квасът, който се ограничава в себе си, се самоунищожава, „вкисва се“. Вътрешното единение с Христос ни задължава да присъстваме в историята и развитието на обществото с активна позиция като нашия Господ, Който действа в историята и остава неин Господар. Това не трябва да става чрез повърхностен ентусиазъм с цел политико-социалното налагане на Царството Божие, нито с нетърпение или песимизъм поради силата на греха и неверието. Изкуплението „в Христос“ е извършено, силите на мрака окончателно са обградени и врагът без съмнение е напълно победен. Той обаче отчаяно хвърля последните си стрели. Все още съществуват ранени, убити и мрак.
Из книгата „Мисията на Православната църква – по стъпките на Христос“
Син Човеческий има власт
- Детайли
- Неврокопска св. митрополия
II Неделя на Великия пост - на св. Григорий Палама; преп. Теофан; св. Григорий Двоеслов; преп. Симеон Нови Богослов
Литургийно свето евангелие: В онова време Иисус влезе в Капернаум; и се разчу, че е в една къща. Тозчас се събраха мнозина, тъй че и пред вратата не можеха да се поберат; и Той им проповядваше словото. И дойдоха при Него с един разслабен, когото носеха четворица, и като не можеха да се приближат до Него поради навалицата, разкриха и пробиха покрива на къщата, дето се намираше Той, и спуснаха одъра, на който лежеше разслабеният. Като видя вярата им, Иисус каза на разслабения: чедо, прощават ти се греховете. Там седяха някои от книжниците и размишляваха в сърцата си: какво тъй богохулствува Тоя? Кой може да прощава грехове, освен един Бог? Иисус, веднага като узна с духа Си, че размишляват тъй в себе си, рече им: що размишлявате това в сърцата си? Кое е по-лесно да кажа на разслабения: прощават ти се греховете ли, или да кажа: стани, вземи си одъра и ходи? Но за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (казва на разслабения): тебе казвам: стани, вземи си одъра и върви у дома си. Той веднага стана и, като взе одъра си, излезе пред всички, тъй че всички се чудеха и славеха Бога, като казваха: никога такова нещо не сме виждали. (Марк 2:1-12)
Христос - нашият божествен Учител
При първото Христово пришествие, когато Синът Божи се въплътил и живял на земята сред човеците, Той постепенно ги водел към все по-пълно и задълбочено познаване на Неговата личност. Чудесата, които извършвал свидетелствали за божествената Му природа и за това, че е равен по чест и по сила на Своя Отец. Това ясно се вижда и от днешното литургийно св. евангелие.
| Словото стана плът |
|---|
Нашите филми
