Църквата и подрастващите – паралелни светове
- Детайли
- Михаил Бурмистров
Храмовото благочестие като задача-максимум
В края на 80-те – началото на 90-те години на миналия век в Църквата дойдоха много хора и за няколко години православните християни се увеличиха многократно. Църковното пространство в онова време беше нещо такова − храм, често полуразрушен, свещеник, който служи на няколко места, и богослужение. Така от само себе си възникна нагласата за въцърковяване през богослужението.
Няма нищо лошо в това, тази практика е много стара, но в резултат се формира мнение, че въцърковеният християнин трябва да съответства на определени норми на църковния живот – да усвои съответния стил на поведение, лексиката, да чете молитвеното правило, да участва в богослуженията, да спазва постите, да отбелязва църковните празници, тоест да се влее в начина на живот на християнина, характерен за дореволюционните години. Точно така бе обозначена задачата-максимум. В тази задача, освен изброеното, влизаше и възпитанието на децата – също в руслото на традиционната църковна култура, прекъсната след Октомврийската революция.
Струва ми се, че тъкмо в това, външно погледнато разбираемо движение към възстановяване, възобновяване на църковния живот, е заложен възелът от проблеми, които започнаха да се проявяват по-нататък в живота и на дошлите в Църквата хора, и на техните деца.
Нека непрестанно да призоваваме Неговото свято име
- Детайли
- Неврокопска св. митрополия
Седма неделя след Пасха на св. Отци от Първия вселенски събор; честваме паметта на преп. Никита, еп. Халкидонски, преп. Софроний Български
Литургийно свето евангелие:
В онова време Иисус дигна очи към небето и рече: Отче! дойде часът: прослави Сина Си, за да Те прослави и Син Ти, според както си Му дал власт над всяка плът, та чрез всичко, що си Му дал, да даде тям живот вечен. А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа; Аз Те прославих на земята, свърших делото, що Ми бе дал да изпълня. И сега прослави Ме Ти, Отче, у Тебе Самия със славата, що имах у Тебе преди свят да бъде. Явих Твоето име на човеците, които си Ми дал от света; те бяха Твои, и Ти Ми ги даде, и спазиха Твоето слово. Сега разбраха, че всичко, що си Ми дал, е от Тебе; защото словата, що си Ми дал, предадох им ги, и те приеха и разбраха наистина, че съм от Тебе излязъл, и повярваха, че Ти си Ме пратил. Аз за тях се моля, не за цял свят се моля, а за тях, които си Ми дал, защото са Твои. И всичко Мое е Твое, и Твоето Мое, и се прославих в тях. Не съм вече в света, но те са в света, а Аз ида при Тебе, Отче Светий! опази ги в Твоето име, тях, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние. Когато бях с тях на света, Аз ги пазех в Твоето име; ония, които си Ми дал, опазих, и никой от тях не погина, освен погибелният син, за да се сбъдне Писанието. А сега ида при Тебе и казвам това в света, за да имат в себе си Моята радост пълна. (Йоан 17:1-13).
Първосвещеникът Христос и християнското свещенство
- Детайли
- Прот. Василе Михок
Проповед за Седма неделя след Пасха – на св. отци от Първия вселенски събор
В днешното евангелие чухме първата част на обичайно наричаната Първосвещеническа молитва на Спасителя (Иоан 17:1-26).
Иисус знае, че е „дошъл часът“ (ст. 1) на Неговото прославяне чрез страдания, смърт и възкресение. В този момент с уникално значение Господ възнася към Небесния Отец разтърсваща молитва за Себе си, за да бъде осветен (посветен) за жертва (ст. 1b-5), за Неговите ученици (ст. 6-19) и за всички, които ще повярват в Него чрез тяхното слово (ст. 20-23), така че и едните, и другите чрез любовта на Отца да бъдат заедно с Него в славата на вечния живот (ст. 24-26). Особено се моли „да бъдат всички едно“ (ст. 21; ст. 11) – с единство, имащо силата и модела в самото единство на Светата Троица.
Тази молитва притежава изключително богато богословско съдържание. Тя ни предлага истинско резюме на Йоановото богословие за спасителното дело на Христос. Тя подчертава Неговото послушание към Отца и то послушание „до смърт“, факта, че посредством Неговата смърт се явява Божията слава, избирането на учениците от света, факта, че на тях Бог им се откри в лицето на Иисус, тяхната мисия в света, единството в любовта, основано върху тяхното общение с Христос и с Бога.
Дали при Сталин щеше да има ред?
- Детайли
- Оксана Харкавенко
Защо идеализирането на всичко съветско продължава да набира популярност и може ли да се съвместят православието и комунизмът, разказва историкът Андрей Кострюков
Годината, в която отбелязваме сто години от Октомврийския преврат или революцията, ни кара да си спомним и да се замислим за много неща. Революцията беше едно кърваво насилие, а строителството на „новия свят“ беше съпроводено с репресии. Това също е исторически факт, макар някои днес да се опитват да го отрекат или да го оправдаят с „необходимост“. Пък и в късния СССР не съществуваше, разбира се, никаква свобода на словото и на съвестта…
Съветската власт обаче се крепеше и „новият живот“, тъй или инак, се движеше напред и се развиваше не само чрез насилие и страх, но и с вяра. Вяра безбожна, вяра земна, кръстена лукаво „вяра в човека“ или в „истината“. И тя се оказа, колкото и да е странно, много силна. За мнозина и до ден-днешен е трудно да се откажат от нея. За това как хората се опитват да съвместят вярата и комунистическата идеология, разказва Андрей Кострюков, сътрудник в Научноизследователския отдел по най-нова история на Руската православна църква при Православния свето-Тихоновски хуманитарен университет, доктор на историческите науки.
Източник: портал „Православие и мир“.
Цялото интервю на руски – тук.
Иисус Христос – Светлината на света
- Детайли
- Прот. Василе Михок
Проповед за Шеста неделя след Пасха – на слепия
Четвъртото евангелие, за разлика от синоптичните евангелия, предава само няколко от Господните чудеса. Това е така, защото св. Йоан Богослов не цели да ни посочи само, че Иисус е бил велик чудотворец, но иска да открием в тези чудеса някои основни истини за личността и спасителното дело на въплътения Божи Син. Затова той говори по-скоро за „личби“, „знамения“, отколкото за „чудеса“. Така в самия край на разказа за първото чудо евангелистът казва: „Така Иисус тури начало на чудесата (гр. знамения) Си в Кана Галилейска и яви славата Си; и учениците Му повярваха в Него“ (Иоан 2:11).
Три важни идеи извличаме от това изразяване на евангелиста:
Първото е, че св. Йоан нарича „личби“, „знамения“ чудните Иисусови дела, посочвайки ни чрез самото това наименование, че те ни разкриват дълбоки значения, като ни канят и помагат да разберем тези значения. Така в Кана Галилейска Иисус претворява водата във вино (Иоан 2:1-11), „личба“ на заместването на старото, юдейско религиозно разбиране, символизирано от водата, поставена „за миене по юдейския обичай“, с новото „вино“ на Царството небесно.
| Словото стана плът |
|---|
Нашите филми
