Да си тръгнем от онова, което е съблазън за нас!
- Детайли
- Неврокопска св. митрополия
Пета неделя на Великия пост – преп. Мария Египетска; преп. Тит Чудотворец
Литургийно св. евангелие:
В онова време Иисус, като повика дванайсетте, почна да им говори, какво ще стане с Него: ето, възлизаме за Иерусалим, и Син Човеческий ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще Го осъдят на смърт, и ще Го предадат на езичниците; и ще се поругаят над Него, и ще Го бичуват, и ще Го оплюят, и ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне. Тогава се приближиха до Него Зеведеевите синове, Иаков и Иоан, и рекоха: Учителю, желаем да ни сториш, каквото поискаме. Той ги попита: какво искате да ви сторя? Те Му рекоха: дай ни да седнем при Тебе, един отдясно, а друг отляво, в славата Ти. Но Иисус им рече: не знаете, какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам? Те отговориха: можем. А Иисус им каза: чашата, която Аз пия, ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите; но да дам да се седне Мене отдясно и отляво, не зависи от Мене; сядането е на ония, за които е приготвено. И десетте, като чуха, почнаха да негодуват за Иакова и Иоана. А Иисус, като ги повика, рече им: знаете, че ония, които се смятат за князе на народите, господаруват над тях, и велможите им властвуват върху тях. Но между вас няма да бъде тъй: който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга; и който иска между вас да бъде пръв, нека бъде на всички роб. Защото и Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина (Марк 10:32-45).
Примерът на св. Мария Египетска – извор на надежда, упование и сила
В рeдицата тържествуващи, пълни с надежди седмици на Великия пост ние днес възпоменаваме св. Мария Египетска. Защо Църквата е включила нейния образ в тези седмици? Не затова ли, че в нея виждаме тържеството на Божията сила и тържеството на ответната човешка любов? Или, може би, ние виждаме тържеството на човешкия отчаян зов за помощ и победата, която се дава от Бога, Неговата любов, Неговата сила и крепост.
„… И всичко готова съм да отдам, и с всякакви мъки да заплатя за този Бащин дом на моята вечност…”
- Детайли
- Ксения Кривошеина
През този месец си припомняме за две дати, свързани с името на монахиня Мария (Скобцова): на 16 март преди 85 години тя приема своя монашески постриг, а на 31 март 1945 г. земният ѝ път е трагично прекратен в най-големия от женските концентрационни лагери на нацистите Равенсбрюк, на 90 км от Берлин. Нейният живот е активен и ярък, изпълнен със събития, творчество, дела на благотворителност в името на ближните, а кончината ѝ е мъченическа. Всичко това намира своето отражение на сайта, създаден и ръководен от живеещата в Париж художник, публицист и прозаик Ксения Кривошеина.
- Ксения, с Вас ние беседвахме след излизането в московското издателство Эксмо на Вашата нова книга Майка Мария (Скобцова). Светицата от наши дни. Интервюто „Майка Мария (Скобцова) – завръщане в Родината” бе поместено на сайта на Синодалния отдел за манастирите и монашеството. Нека сега да поговорим за сайта, посветен на монахиня Мария: http://mere-marie.com/. Как Ви дойде идеята за неговото създаване и веднага ли се очертаха рубриките или те постепенно се „изрисуваха” – в процеса на работата?
Духовният живот започва, когато загубим всичко
- Детайли
- Свещ. Харалампи Пападопулос
Всички ние – свещеници, катехизатори, миряни – сме призвани да проповядваме Христос, Христовото слово. Бог обаче така е устроил нещата, че в Църквата проповядваме не с това, което говорим, а с това, което сме. Нашата най-голяма проповед не са думите, които ще кажем, а това, което живеем. Беседата може да създаде подбуди, но не може да ни даде живот. Животът се предава само чрез живот. Живеейки, научаваме живота. Трябва да научим изкуството на духовния живот. Затова в духовния живот имаме старец, т. е. учител, което предполага, че той има опит в духовния живот, който ще ни предаде, ще ни научи на изкуството, което сам е усвоил. Тъкмо по тази причина всеки в Църквата проповядва Христос.
Проповядваме Христос с начина си на живот. Следователно всички Го проповядваме. Не само свещеникът, не само катехизаторът, а всеки човек. Особено когато хората знаят, че ходим на църква, изповядваме се, тогава те са по-строги към нас, очакват нещо повече, защото си казват: „Той е църковен човек, ходи на църква“. Гледат живота ни под лупа, наблюдават какво правим, как се държим, дали прощаваме, дали сме сурови, дали се разкайваме, какво е нашето сърце, нашите дела. Припомнете си случката от Патерика, от опита на Църквата, където старецът казва на послушника:
- Сутринта ще станем и ще отидем да проповядваме в Александрия.
И „зилотът“ се зарадвал, начинаещият в духовния живот, послушникът, който вярвал, че проповедта означава да говорим много и вдъхновени думи, да развием една идеология, където само се говори за Христос, и след като я развием, с удовлетворение да си кажем: „Ето, казах го! Проповядвах Христос“. Неопитният послушник се зарадвал твърде много и отвърнал на стареца:
- Трябва да отидем, какво добро правим в пустинята, трябва да отидем в света, да спасим хората!
Запомнете този пример, защото това е един от нашите проблеми – има го и при клириците, и при катехизаторите, – че искаме да спасим другите. Внимавайте, защото това е най-опасната заблуда: да отиваш при другия, за да го спасиш. Никой няма да се спаси, особено когато усеща, че ти отиваш при него точно с тази цел: да го спасиш, дори само напук. Защото това твое „спасение“ го задушава, изморява го. За да може другият да намери покой, трябва да му направиш място, а с желанието си да го „спасиш“ ти често пъти го задушаваш.
Музикоучителят Жеко Павлов – жив пример за отдаденост на Църквата
- Детайли
- Ивайло Борисов
Хората, които обичат това, което правят, заслужават уважението ни - независимо дали са художници, спортисти, архитекти, журналисти, певци... Музикоучителят Жеко Павлов е именно такъв човек и за това свидетелстват различни факти от живота му.
Хората, които обичат профеьсията си, ще останат за поколенията, ще бъдат открити като стари съкровища, заровени в пластовете на времето. Те дори се превръщат в част от всяко настояще във всяко време. На днешния ден, 25 март, е роден Жеко Павлов. През юли се навършват 90 години от смъртта му.
Жеко Павлов е един от талантливите изпълнители на източното църковно пеене, което е „плод на вековния принос на светоотеческата традиция” и е с „изключителни качества и значение за Църквата”[1], положил неуморен труд за прослава на Бога.
Подвижническият живот е духовна борба с гордостта
- Детайли
- Неврокопска св. митрополия
Четвърта неделя на Великия пост – преп. Йоан Лествичник; Събор на св. архангел Гавриил; св. мчк Георги Софийски Стари
Литургийно св. евангелие: В онова време някой-си човек дойде при Иисуса и, като Му се кланяше, рече: Учителю, доведох при Тебе сина си, хванат от ням дух: дето и да го прехване, тръшка го, и той се запеня, и скърца със зъби, и се вцепенява. Говорих на учениците Ти да го изгонят, ала не можаха. Иисус му отговори и рече: о, роде неверен, докога ще бъда с вас? докога ще ви търпя? Доведете го при Мене! И доведоха го при Него. Щом бесният Го видя, духът го стресе; той падна на земята и се валяше запенен. И попита Иисус баща му: колко време има, откак му става това? Той отговори: от детинство; и много пъти духът го хвърляше и в огън, и във вода, за да го погуби; но, ако можеш нещо, смили се над нас и ни помогни. Иисус му рече: ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия. И веднага бащата на момчето викна и със сълзи казваше: вярвам, Господи! помогни на неверието ми. А Иисус, като видя, че се стича народ, запрети на нечистия дух и му рече: дух неми и глухи, Аз ти заповядвам: излез из него, и не влизай вече в него! И духът, като изкрещя и го стресе силно, излезе; а момчето стана като мъртво, та мнозина казваха, че то е умряло. Но Иисус, като го хвана за ръка, изправи го; и то стана. И като влезе Иисус в една къща, учениците Му Го попитаха насаме: защо не можахме ние да го изгоним? Отговори им: тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост. Като излязоха оттам, минуваха през Галилея; и Той не искаше някой да узнае. Защото учеше учениците Си и им казваше, че Син Човечески ще бъде предаден в човешки ръце, и ще Го убият, и на третия ден след убиването ще възкръсне (Марк 9:17-31).
Подвижническият живот
За православните християни Великият пост е време на усилени подвизи, на усърдни молитви, на изпитване на съвестта и вглеждане в дълбочината на душата. „Пoстът, по думите на св. Софроний Врачански, кaтo всeки чoвeшки труд oтнaчaлo ни сe стувa тeжък и умoритeлeн, a пoслe стaвa лeк, рaдoстeн и приятeн, oрaчът сee с труд и скръб, нo жънe с вeсeли пeсни“.
| Словото стана плът |
|---|
Нашите филми
