Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (32 Votes)

132757416 3234276650007192 8204665668623111227 nОтминаващата необикновена година, белязана от безпрецедентни за съвременните хора ограничения, объркване и смърт, разкри пред човека истината за неговата слабост, безпомощност и тленност. Пандемията, поразила целия свят, постави пред човечеството не само медицински, икономически и социални въпроси, но подложи на изпитание и мирогледа на съвременния човек. В дните на Рождество Христово митрополитите на БПЦ поставиха в центъра на своите архипастирски послания именно пандемията с духовните и моралните въпроси, които излязоха на дневен ред. Архиереите са единодушни, че причина за пандемичното нещастие, сполетяло света, е безотговорността на хората както към творението, така и към Бога и ближния. Грехът е в основата на разделението и страданието на хората, заявяват духовниците, и призовават вярващите с радост и надежда да приемат вестта за Раждането на Спасителя, защото както тогава, „в дните на цар Ирод“, така и днес идването на Божия Син в света на хората е свидетелство за Божията любов и грижа за човечеството.

За милосърдието и състраданието на Бога към човека ни напомнят нашите архиереи в Патриаршеското и синодално Рождественско послание: „В дните и месеците на нови и тежки изпитания, които заедно с целия свят и цялото човечество споделяме и ние, отново сме застигнати от единствените по рода си радост и надежда, изгрели днес с Рождеството по плът на нашия Господ и Спасител Иисус Христос. Отново ликуващият хор на ангелското войнство възвестява за предивната тайна на боговъплъщението. Отново ние в радостта си бързаме, следвайки мъдреците от Изтока и витлеемските пастири, да сведем глави пред величието на щедро изливащата се над цялото творение неизтощима Божия любов“.

Сливенският митрополит Йоаникий, старшият сред митрополитите на БПЦ, в архипастирското си послание към клира и народа на своята епархия посочва необходимостта от спазването на ограниченията по време на пандемията, „защото са полезни“, и обръща внимание на ролята на лекарите в борбата с болестта: „Тази година празнуваме Рождество Христово при сложна ситуация. Пандемията от коронавирус смути много християни, нанесе много поражения и промени много програми. Това изпитание е голямо, но и безпокойството и грижите на управляващите са също големи, които не по-малко страдат и съчувстват. Ние сме благодарни за грижите и изпълняваме всички ограничения, защото са полезни. Какво четем в светата Библия: „Почитай лекаря с чест,… защото Господ го е създал“ (Сирах. 38:1)… Всяка рана на тялото поражда болка. Всеки грях поражда скръб в душата. Както тялото, така и душата трябва да бъдат лекувани“. Сливенският митрополит призовава: „всички да се обединим, та с едно сърце и една душа да прославим Новородилия се Богомладенец и да Го помолим да дарува мир, любов, разбирателство и спокойствие“.

Ловчанският митрополит Гавриил, без да отделя специално внимание на кризата с епидемията в архипастирското си Рождественско видео-послание, посочва, че „Бог е Този, Който ще избави човечеството от бедите и страданията“.

Пловдивският митрополит Николай напомня в посланието до епархиотите си за Рождество Христово, че „грехът е причина за всички нещастия и разделения между хората“. В посланието си той казва още: „Какво да правим? Как да живеем, за да не стават с нас беди, за които научаваме всеки ден от новините? Как да живеем, за да се изправи най-накрая историческият път и съдба на нашия народ? Да вдигнем очи към небето, откъдето ще ни помощ дойде, защото нашата помощ е от Господ, Който сътвори небето и земята, и защото Господ ще ни опази от всякакво зло (срв. Пс. 210:1-2). Да вдигнем очи към небето и да се освободим от вътрешната прикованост към суетата на този свят и от робуването на земното. Да отворим сърцата си, за да се роди в тях Христос, да дадем душите си на Него, а това значи – на вярата, надеждата и любовта, и на тяхната победа!“.

Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний в Рождественското си послание също напомня, че човекът е безпомощен без Божията подкрепа: „В тези тежки времена, в които Бог допусна да живеем, човечеството все повече осъзнава, че без Неговата подкрепа няма да може да преодолее трудностите, които пандемията на коронавируса ни донесе и ще ни донесе. Днес имаме изключителна нужда от светлината на Витлеемската звезда, която да ни поведе по пътя на спасението“. Архиереят посочва необходимостта от вяра и любов сред хората, за да могат да станат свидетели на Божието присъствие сред нас, и призовава: „Повече от всякога да се доверим на родилия се Спасител и да изпълняваме съвестно нашите задължения без да се тревожим за това какво ще бъде или какво е можело да бъде. Днес е време за молитва, само една дума от нея струва много повече, отколкото всяко безпокойство“.

Варненският и Великопреславски митрополит Йоан набляга в своето архипастирско Рождественско послание върху поуките от пандемията и върху изводите, които следва да си направим: „Подобно на всяко друго изпитание и изпитанието на пандемията ще отмине и дълбоко в себе си ние знаем, че от него ще излезем по-силни и по-мъдри. Като християни обаче имаме и убеждението, че трябва да излезем от него и по-добри, повече жертвоготовни, повече християни“.

Митр. Йоан специално отбелязва ролята на медиците в борбата със заразата и в грижата за болните, както и на свещениците, които в дните на пандемията не изоставиха своето служение сред хората: „Пред нас днес е подвигът на десетки и стотици лекари и медицински служители, които отдават силите и рискуват живота си за своите ближни – днес те са добрите примери на нашето общество и от тях ние следва да се поучим именно на християнска любов и християнско отношение към живота. Нека молим Раждащия се заради нас и заради нашето спасение Господ наш Иисус Христос да им дарува здраве и сили, а нас да умъдри и утвърди във вярата ни и в нашата християнска надежда и любов. Да подкрепи нашето скъпо духовенство – свещениците и монасите в достойното изпълнение на техния пастирски и монашески дълг“. Архиереят подчертава още нещо важно: „И все пак, и въпреки всичко, днес Църквата отново ни призовава към радост и към пълнота на радостта. Защото тази радост, която Рождеството на Иисус Христос донася в нашия свят, е радост от съвсем различен порядък в сравнение с нашите малки и суетни земни радости. Тази радост е светла и неизменна, тя е радост в надеждата“.

Неврокопският митрополит Серафим в своето послание за Рождество Христово говори за нуждата от верен ориентир в дните на изпитания, който можем да открием в Бога: „Вярата в родилия се Богомладенец е смисълът на днешния светъл празник. В дните на тежки изпитания и несигурност особено силно се нуждаем от ясен ориентир за живота ни напред. Този сигурен ориентир, към който да насочим стъпките си, не е нищо друго освен Христовата, истинската светлина, която „в мрака свети и мракът я не обзе“ (Йоан 1:5). Нека днес, преминавайки през много скърби и изпитания, не униваме и не отслабваме в надеждата си, защото „с нас е Бог!“. Нека приемем с вяра и обикнем Неговите заповеди. Да бъдем дръзновени в борбата си със злото и греха, защото Той победи света и ни подари тази победа, за да бъдем непоколебими. Като имаме тази вяра в Бога и знаем Неговата света воля, да се стараем всякога и навсякъде с примерния си православен християнски живот да свидетелстваме за великата Божия милост и любов, проявявани към човешкия род, за да се слави и чрез нас Неговото свето име!“.

Русенският митрополит Наум в архипастирското си Рождественско послание посочва че пандемията се е оказала предизвикателство за духовните и нравствените устои на цялото ни общество: „Една невидима заплаха изцяло промени живота ни, с който може би удобно бяхме свикнали, допринасяйки за откриването на много и от най-доброто, но, за съжаление, и от не съвсем доброто, оставащо иначе дълбоко скрито вътре в нас“.

С болка архиереят описва резултатите от проблемите през изминалата година: „Мнозина претърпяха и продължават да търпят тежки страдания не само от здравословен и физически, но още и от психически, икономически и друг характер. Не е малък, уви, и броят на онези, които изгубиха и ще продължават да губят живота си в резултат на разразилата се пандемия. Като органична част от своя народ и от обществото ни Българската православна църква също не беше подмината от това изпитание, както и от други изкушения за църковния живот. Често гласът на трезвия разум беше заглушаван от ненужни улични дебати, в които мнозина достигнаха до истинско ожесточение в отстояването на позиции, лишени не просто от разумност, но и от най-елементарна християнска и чисто човешка любов към ближния. Пандемията се оказа пореден повод за противопоставяне в църковното ни общество и за прояви на ревност не по разум“.

Без да скрива проблемите в светското и църковното общество, митр. Наум посочва, че преодоляването им е възможно, ако хората позволят сред тях да влезе Божията любов. Според митрополита „сега всичко това трябва да утихне и да отстъпи пред радостта от очакваното посрещане на светлия празник Рождество Христово. Защото днес Божият Син влиза в нашия свят като дете, за да ни припомни със Своята невинност, че всички ние сме чеда на нашия небесен Отец и всеки от нас е тук, на този свят, благодарение на Господнята любов. Същата тази любов, благодарение на която Той изпрати сред нас и Своя Единороден Син – „да подири и да спаси погиналото“ (Лука 19:10). Любов, пред която са безсилни цялата злоба и ненавист на този свят и която трябва да ни смири и да пробуди в нас милостта, състраданието и човеколюбието, които Бог винаги очаква от Своите верни“.

Старозагорският митрополит Киприан също обръща сериозно внимание в своето послание на актуалните проблеми и посочва, че „борбата с COVID-19 продължава интензивно вече месеци. Между болката и несигурността търсим спасение за здравето и живота си. Правителства, здравни служители и доброволци участват в борбата с болестта, а в сърцата на всички ни се води друга, невидима битка – тази между надеждата и отчаянието“. Според архиерея обаче „Рождество Христово свидетелства вече над две хиляди години за тържеството на надеждата, на сбъднатата надежда. И ако честваме този прекрасен празник с вяра, то нека не забравяме, че нашата християнска надежда никога не посрамя. Тя е жива, вечно жива и дейна. Тя е, която дава живот на всяко добро начало, сили за преодоляване на трудности и препятствия, пламък на вярата, когато изнемогваме“.

Врачанският митрополит Григорий в архиерейското си послание посочва, че Христовото Рождество е израз на Божията любов и грижа към човечеството, но и напомняне за това, към което Христос ни призовава: дейната християнска любов към нашите ближни. „Тази християнска любов има много измерения, които Сам Той ни е показал и посочил в светото Евангелие: грижа за гладните и жадните, за угнетените и ощетените, за обезверените, лишените от свобода и от най-елементарно човешко внимание. За всички тях Господ Иисус Христос иска от нас да проявим грижа и внимание не само на думи, но и на дело, защото всичко, което ще направим за тях, ще сме го направили и за Самия Него“. Архиереят посочва, че това изискване е още по-актуално днес, когато тази дейна любов се изразява и в „грижата ни за здравето и живота на човека до нас. Лично от всекиго от нас зависи да сторим всичко по силите си, за да се предпазваме взаимно от коварната зараза, за да може всичко това да приключи по-бързо и с възможно по-малко преждевременно изгубени човешки животи. Постъпвайки по този начин, ще засвидетелстваме, че наистина сме Христови, че сме верни ученици на нашия Господ и Учител Иисус Христос, тъй като ще сме изпълнили най-важното, на което Той ни е научил: да подражаваме на Неговата любов към всички“.

Видинският митрополит Даниил в архипастирското си послание извежда образа на Христос като център на целия човешки живот и дейности. Той е и ключът към разрешаването на проблемите сред хората. „Нашият живот с всички негови стремежи за правда, мир, благоденствие е скрит в Христос (Кол. 3:3). В този смисъл ключът към разрешаване на предизвикателствата и изпитанията, които ни спохождат в живота както в личен, така и в обществен и общочовешки план, е Христос. Кризата, която светът днес преживява вследствие от коронавирусната епидемия, не е изключение. Тази криза, този Божи съд над нас ни показва колко сме се отдалечили от Бога: вместо любовта към Него и ближния, каквато Той ни е заповядал да придобиваме, в сърцата ни се е загнездил страх и страшно отчуждение от човека до нас. Свидетели сме на стотици примери, когато човеци си отиват от този свят не поради тази или друга някоя болест, а защото в болестта и нуждата им е отказано елементарно човешко внимание и грижа“. Архиереят отбелязва, че докато живеем в отчуждение и в егоизъм, „няма да разпознаваме Божия образ в човека, който има нужда от нашето внимание и грижи. Така, мислейки, че запазваме себе си, отказвайки да се погрижим за нуждаещите се, се отдалечаваме от Бога и погубваме душите си“.

Митр. Даниил се обръща към своите пасоми с призива без страх да приемат Христос в сърцата си: „С истината и любовта Си Господ преобразява и всекиго един от нас, тогава когато се обръщаме към Него с доверие и Го следваме в житейския си път, дори когато ни се струва, че това е много трудно, дори когато се страхуваме за живота си. По този начин реално, истински Христос се ражда и живее в душите ни!

Доростолският митрополит Яков в първото си Рождественско архипастирско послание до своята епархия също обръща вниманието на вярващите към грижата за ближния и обединението на всички в преодоляването на трудностите от пандемията. „В дните на изпитание нека да не забравяме, че днес се роди Спасителят на света, че живеем в дни, изпълнени с благодат и мир. Да проявим своята любов, молейки се за всички страдащи, боледуващи, за медиците, сираците, вдовиците, полицаите, политиците и за всички нуждаещи се. Да загърбим различията и злото между нас – да се обединим в доброто. Да проявим любов, която е дълготърпелива, пълна с благост, не завижда, не се гордее, радва се на истината, зло не мисли, всичко извинява, всичко претърпява… Така, водени от вярата, надеждата и любовта в родилия се Богомладенец, да преминем заедно през трудностите и изпитанията на деня“.

Виждаме от прегледа на тези митрополитски послания в края на една трудна и необичайна година, в която вярващите бяха лишени от пълноценно общение с Бога в храма и от общуването с близките и приятелите си, че архиереите на БПЦ основно ни напомнят: Бог не спира да промисля и да се грижи за хората. Неговата любов, изразила се и в акта на боговъплъщението, е дейна и непрестанна. Архиерейските послания обръщат вниманието на вярващите към поуките, които следва да изведем от това изпитание: да осмислим приоритетите в живота си, да направим усилието да насочим вниманието си към ближния, към страдащия, да загърбим егоизма и себелюбието, да последваме Христос в Неговия пример на саможертвено служение. Българските митрополити изразяват надежда, че следващата година ще е по-добра, по-мирна, по-благодатна, та с общи усилия по-скоро да се завърнем към обичайния си живот, от който изпитанието на пандемията ни лиши.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/6qcry 

Разпространяване на статията:

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...

Смирението е единственото нещо, от което имаме нужда; когато има други добродетели, човек все пак може да падне, ако няма смирение; със смирението обаче човек не може да падне.

Герман Атонски Стари