Палто от визон
- Детайли
- Ик. Йоан Карамихалев
Госпожа Парашкевова беше много вярваща жена. Ако някой си позволеше да накърни религиозните ѝ чувства, тя беше готова да го разкъса, както лъвовете разкъсвали на арената първите християни. Иначе беше твърде благонравна. Пееше и в хора на кварталната църква, но се чувстваше недооценена от диригентката – суха и коравосърдечна вдовица, уморила, както разправяха, двама съпрузи. Парашкевова смяташе, че с нейните гласови данни може да пее солата в Патриаршеската катедрала. Стига да я поканят. Само че не я канеха.
Беше винаги елегантно облечена – през зимата разхождаше снажното си тяло в палто от визон. Някой ѝ беше казал, че с това палто прилича на руска болярка. Така и се чувстваше – като болярка. Гледаше отвисоко хората, с които се разминаваше по улиците.
- Госпожо, извинете, бихте ли ми дали два лева. Не съм ял от три дни – пресрещна я брадясал мъж на нейната възраст, облечен в порядъчно кирливо яке. Тя го погледна с презрение и мълчаливо отмина. Не обичаше да я притесняват. Даваше милостиня, но когато тя реши и на когото тя пожелае. Смяташе, перифразирайки Хегел, че всеки човек има такава съдба, каквато заслужава. Иначе нейното добро и състрадателно сърце особено се умиляваше от вида на бездомните кучета. Тя им купуваше карантии, а понякога и наденици от близкия месарски магазин.
Служба за Сретение Господне на български
- Детайли
- Свещ. Траян Горанов
Служба за Сретение Господне
На вечерната служба
На „Господи, воззвах“, стихири на 8, гл. 1, от св. патриарх Герман Константинополски:
Господи, извиках към Тебе, чуй ме. Послушай ме, Господи. Господи, извиках към Тебе; побързай към мене; чуй моя глас, когато Те призовавам; чуй ме Господи!
Да се възнесе молитвата ми пред Тебе като тамян; издигането на ръцете ми да бъде като вечерна жертва; чуй ме Господи.
Стих 1: От дън душа викам към Тебе, Господи, Господи, чуй гласа ми. (Пс. 129:1-2)
Кажи, Симеоне, Кого носиш в обятията си в храма и се радваш? На Кого казваш и викаш: сега се освобождавам, защото видях моя Спасител! Той е Роденият от Дева, Той е Бог Слово от Бога, Който се въплъти заради нас и спаси човека! Нека Му се поклоним!
Службата за предпразненство на Сретение Господне и за св. мчк Трифон
- Детайли
- Свещеник Траян Горанов, Великобритания
Предпразненство на Сретение Господне. Свети мъченик Трифон.
Вечерна служба
Блажен муж, 1 антифон
Господи, воззвах (Пс. 140), на 6, глас 4:
Господи, извиках към Тебе, чуй ме. Послушай ме, Господи. Господи, извиках към Тебе; побързай към мене; чуй моя глас, когато Те призовавам, чуй ме Господи!
Да се възнесе молитвата ми пред Тебе като тамян; издигането на ръцете ми да бъде като вечерна жертва, чуй ме Господи.
На предпразненството, Подобен: Я́ко добля:
Стих 6: Господи, ако Ти забелязваш беззаконията – кой ще устои, Господи? Но в Тебе е прошката. (Пс. 129:3)
Светата църква се подготвя да приеме Господ, Който пристига като Младенец и затова украсява своя верен и боголюбив събор с духовна благодат. Затова вика: Ти си славата, похвалата и пълнотата на моето украшение, Слове, защото заради мене Ти прие плът във вид на Дете.
Неделна утринна на 1 глас за Неделя на Закхей
- Детайли
- Свещ. Траян Горанов
В НЕДЕЛЯ НА УТРИННАТА.
След Шестопсалмието, Бог Господ, глас 1, и пеем два пъти възкресния тропар, Слава и нине, възкресен Богородичен.
Възкресен тропар, глас 1:
Когато гробът беше запечатан от юдеите и войниците пазеха Твоето пречисто тяло, Ти възкръсна на третия ден, Спасителю, като дари живот на света. Затова небесните сили Ти пееха, Животодателю: слава на Твоето възкресение, Христе! Слава на Твоето царство! Слава на Твоя промисъл, единствен Човеколюбец! (2 п.)
Богородичен: Когато Гавриил ти каза „Радвай се!“, Дево, тогава едновременно с думите му в тебе, светия Кивот, се въплъти Владиката на всичко, както предсказа праведният Давид – ти се оказа по-просторна от небесата, носейки своя Творец. Слава на Вселилия се в тебе; слава на Произлезлия от тебе; слава на Освободилия ни чрез твоето раждане.
Малка ектения: Защото Твоя е властта и Твое е царството…
Закхей
- Детайли
- Монах Михаил (Хаджиантониу)
Когато Иисус отива към Йерихон, спира за малко и вдига поглед към дърветата, настойчиво търсейки нещо. Онова, което е търсил, е бил един човек от най-богатите в областта и при това известен. Този човек, на име Закхей, е бил началник на митарите, а това е означавало грешен човек. Защото богатството на един митар е било синоним на несправедливост и измами, а сребролюбието и съпровождащото го жестокосърдечие се смятат за най-големите страсти, които могат да обхванат човешкото сърце.
Този проблем изглежда не притеснявал митаря, тъй като във всекидневния си живот той бил установил, че парите са силен аргумент и думата на един богаташ винаги се зачита. Изглеждало е, че нищо не му липсва, а земята, на която е стъпвал, е била здрава и сигурна. Парите му са осигурявали този комфорт и животът му е бил лесен и хубав.
Това обаче е било само външното впечатление. Изглеждало е, че има всичко, но той е усещал, че нещо му липсва, само че не е можел да определи какво е то. Парите, които щедро е пилеел, са удовлетворявали всичките му желания и той се е наслаждавал на всичко, което иска. Накрая обаче винаги бил чувствал, че не се е насладил в живота си на онова, за което наистина копнее сърцето му.
| Словото стана плът |
|---|













