Какъв празник е „Свети Три светители“? Какво представлява той и защо се чества като празник на нашите богословски школи?
Светите трима светители са Василий Кесарийски († 379 г.), Григорий Назиански († 390 г.) и Йоан Златоуст († 407 г.), и те имат особено голяма роля в историята на Църквата, а тяхното влияние, чрез безценните им трудове, е неделима част от православната духовност и до днес. Те се утвърждават още през петото столетие, като класически автори в християнската книжнина, изразяващи с точност учението на Църквата. Именно и затова през единадесетото столетие много християни в Константинопол, съобразно светеца, когото предпочитат като небесен закрилник, започват да се наричат по групи, подобни на партии, следващи имената на тримата отци – „василити“, „григориани“ и „йоанити“. Тази нездрава тенденция в развитието на духовния живот скоро е прекратена с въвеждане на общото им честване на 30 януари от Константинополската Вселенска патриаршия през 1076 г. Благочестиво предание говори, че те тримата са се явили във видение на Йоан, митрополит на гр. Евхаита (в Мала Азия), който е известил за това самия патриарх.
По-късно този ден започва да се отбелязва като празник на гръцкото образование и книжовност. Това не е случайно. По времето на имп. Алексий Комнин (1048-1118 г.) и неговите наследници се наблюдава възраждане на културния и интелектуален живот във Византия; наблюдава се устойчива тенденция на обръщане към античното културно наследство както в изкуството, така и в науката и книжовността. Време, в което се преосмислят постиженията на езическия свят, вече пречупени през призмата на християнското мислене и без онзи страх на древните раннохристиянски времена от досег с езическата култура и наука. Това преосмисляне на древното наследство на античния свят виждаме още в делото на св. патр. Фотий (9 в.) и неговите ученици и последователи. Това е епоха, в която Източната църква решително се обръща към своите древни отци, писали през Златния век на светоотеческата писменост – епохата, в която живеят тримата светители: Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст.
В по-ново време, през нашето Възраждане, повечето образовани българи са всъщност гръцки възпитаници, завършили Школата на Вселенската патриаршия на о-в Халки, Атониадата, Атинския университет, Благовестническата школа в Смирна и редица други гръцки елитни училища. Те са чествали „Свети Три светители“ като празник на гръкоезичното образование и култура. По-късно именно такива българи пренасят празника на светите трима светители като официален празник на богословските училища в България.
