Мобилно меню

4.0147058823529 1 1 1 1 1 Rating 4.01 (68 Votes)
resurrection_icon.jpgСтарозаветната Пасха
Празникът Пасха бил установен в Стария Завет в памет на избавлението на еврейския народ от египетско робство (Изх. 12:23-27). Той е най-старият израилски празник. С думата "песах" било означено "отминаването" на ангела покрай еврейските домове, чиито врати били белязани с жертвената кръв на агне (Изх. 12:7). Това бил най-големият юдейски празник, празнуван от 15 до 21 ден на месец нисан (по лунния календар), който при известната си подвижност съвпада с месеците март и април.

В новозаветната епоха
празникът Пасха е свързан с Възкресението на Господ Иисус Христос от мъртвите. Така, както свидетелстват и евангелистите за Възкресението, бил отбелязван и християнският празник пасха "рано в първия ден на седмицата", след първия ден на юдейската Пасха. В древната църква под "Пасха" разбирали седмицата преди Възкресението, наричана "кръстна Пасха", и седмицата след него, наричана "възкресна Пасха".

Време на празнуване на Възкресение Христово          
От самото установяването на празника Пасха между отделните църкви възникнали противоречия относно деня на празнуването му. По-голямата част от западните църкви (Римска, Картагенска и др.) настоявали това да става в неделен ден, т. е. празникът да бъде подвижен. Тази идея особено ревностно защитавал тринадесетият по ред епископ на Рим - Виктор (+199 г.). Антиохийската, Александрийската, Йерусалимската, Кесарийската и други източни църкви празнували Пасхата в първия неделен ден след еврейската Пасха, позовавайки се за това на св. апостол и евангелист Йоан и седмо апостолско правило: "Епископ, презвитер или дякон, който празнува светия ден на пасхата преди пролетното равноденствие заедно с юдеите, да се низвергне...". Малоазийските църкви с център град Ефес от друга страна настоявали отбелязването на Христовото възкресение да става вечерта на 14 ден на месец нисан заедно с евреите. Противоречията прераснали в т. нар. "пасхални спорове", които били прекратени след решението на Първия вселенски събор (325 г.) за едновременното празнуване на Пасха от всички църкви. Оттогава Пасха се отбелязва в първия неделен ден след първото пълнолуние след пролетното равноденствие.

С ежегодното изчисляване деня на Пасхата била натоварена Александрийската църква, тъй като от древността нейната школа била прочута с образованите си астрономи. Всяка година александрийският патриарх изпращал до предстоятелите на останалите църкви т. нар. "Пасхални писма", с които ги уведомявал за деня на Пасхата и свързаните с нея празници. По-къно т. нар. "пасхална таблица" била включена в края на богослужебния устав и други богослужебни книги. Състояла се от девет колони. В тях били отбелязани годината от сътворението на света, годината от Рождество Христово, индиктът, слънчевият цикъл, лунният цикъл, датите, между които може да се случи Пасха, и др.

Пасхалното богослужение
Съгласно първото правило на св. Дионисий Александрийски (+264 г.) и 89 правило на Шестия вселенски събор (680 г.) богослужението на Пасха трябва да започне около средните часове на нощта. Дотогава продължавал и предпасхалният пост. Според други богослужебни устави като този на светогорския манастир "Св. Филотей" от 1813 г. Христовото възкресение било възвестявано в деветия час на нощта, т. е. около три часа след полунощ. В много устави не бил определен час, а било отбелязва само, че пасхалното богослужение започвало в "ранни зори". С много малки изключения, предимно в светогорски манастири и някои села в Гърция, днес всички църкви празнуват Възкресението в шестия час на нощта, т. е. в полунощ.

Христовото възкресение или Пасха е най-древният християнски празник. За него говори св. апостол Павел в Първото си послание до коринтяни (5:7-8). Много рано празнуването му било свързано с подготвителен пост, чиято продължителност е трудно да бъде установена, тъй като била различна в различните църкви.

През първите християнски векове в нощта на Пасха били извършвани кръщения на оглашените, а евхаристията била свързана с агапа или вечер на любовта. В "Завет на нашия Господ Иисус Христос" (4 в.) е описано подобно последование. За тази пасхална вечер на любовта били приготвяни специални хлябове, запазени доднес в отделните църкви под различно наименование. След 313 г. броят на желаещите да приемат кръщение станал толкова голям, че било невъзможно да бъдат кръстени само в нощта на Възкресението и общи кръщения започнали да извършват и срещу други големи празници.

Като "празник на празниците" Пасхата не била включена към дванадесетте велики Господски и Богородични празници. Постепенно около нея се оформил цял празничен цикъл, който започвал четиридесет дни преди и завършвал почти шестдесет дни след нея.

През византийската епоха вечерта на велика събота започвало пасхалното бдение, което било едно от най-тържествените последования на Източната църква и същевременно най-древната форма на всенощно бдение. Включвало вечерня, по време на която били кръщавани оглашените, литургия на св. Василий Велики, на която новопросветените били причастявани за първи път, дълго четиво от книгата Деяния на св. апостоли, пасхална полунощница, утреня и литургия на св. Йоан Златоуст. За тържествена пасхална литургия била считана литургията на св. Василий Велики. За да бъде улеснено кръщението и причастяването на оглашените, вечернята, свързана с литургия на св.Василий Велики, била прехвърлена на сутринта на Велика събота. Постепенно отпаднали кръщенията на оглашени, а заедно с тях и четивото от книгата Деяния на св. апостоли. В нощта на Пасха била извършвана пасхалната полунощница, утренята и литургията на св. Йоан Златоуст.

Пасхалната полунощница се отличава от обикновената по това, че след Пс. 50 ("Помилуй ме, Боже...") вместо обикновен троичен канон бил пят канонът от утренята на Велика събота (извършвана на Велики петък вечерта) "Под морската вълна...". Четирипеснецът на този канон бил написан от св. Козма Маюмски (+776 г.), ирмосите - от монахиня Касия(на) (8 в.), а тропарите - от Отрандския епископ Марк. Според други изследователи авторът му е св. Йоан Дамаскин (+750 г.).

Последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от древно подобно последование, извършвано в Йерусалим при слизането на благодатния огън в храма "Св. Възкресение". Почти всички богослужебни устави от времето след 11 в. изключват четенето на евангелие в края на полунощницата. Пасхалното богослужение дотогава съдържало само "Слава на светата Единосъщна..." и пеене на "Христос воскресе...". Включването на евангелие преди началото на утренята е свързано с прехвърлянето на вечернята и литургията на св. Василий Велики на сутринта, тъй като евангелието на литургията на св. Йоан Златоуст е тъкмо Йоан 1:1-17. Първоначално било четено второто утринно евангелие (Йоан 20:19-25), а по-късно - първото възкресно евангелие "А единайсетте ученици отидоха в Галилея..." (Мат. 28:16-20), представляващо завършек на евангелието от вечернята на Пасха. Освен различни евангелски четива в отделните устави, различни по обем били и евангелските текстове. Тази неуеднаквеност била следствие от сравнителтно късното включване на евангелско четиво в края на полунощницата.  Многократното изпяване на тропара "Христос възкръсна..." със съответните стихове е заимствано от азматичните последования, където по подобен начин се пеели антифоните.

Вероятно автор на пасхалния канон "Под морската вълна..." е св. Йоан Дамаскин, който при съставянето му използвал някои от словата на св. Григорий Богослов (+389 г.). Ирмосите на канона са от древен чин, извършван при литийно шествие в Йерусалим, което започвало от храма "Св. Възкресение" и преминавало през светите места, свързани с новозаветни събития. След всяка песен на канона била произнасяна малка ектения, чийто възглас е славословие, с което завършва някоя от осемте молитви на антифоните на азматичната утреня.

Съгласно традиция от началото на византийската епоха в нощта на Възкресението всички присъстващи имали право да се причастят, без специално да са се готвили за това. Тази традиция ясно е отразена в огласителното слово на св. Йоан Златоуст (+407 г.) "Който е благочестив и богобоязлив...".

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/k4ud 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Бог слиза при смирените, както водата се стича от хълмовете към долините.

Св. Тихон от Воронеж
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.