Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

Коментарът на Теодор Мопсуестийски (352-428) върху Евангелие според Йоан

Петък, 27 Март 2020 Написана от Светослав Риболов

St John the EvangelistТеодор Мопсуестийски е роден през 352 г. в Антиохия, в богато гръцко семейство от местната градска аристокрация. След като получава отлично образование в ораторската школа на Ливаний, ок. 370-371 г. той постъпва в школата, или по-скоро училището със затворен, почти манастирски характер (ἀσκητήριον) на Диодор Тарски. Тук той изучава дълбините на Св. Писание и се подготвя за служение на Църквата. Вероятно през 383 г. е ръкоположен за свещеник и във връзка с пастирската и проповедническата си дейност се налага да взима ясна позиция по въпроса за Аполинариевата ерес, доколкото някои богословски позиции на Аполинарий от Лаодикия са осъдени на Втория вселенски събор в Константинопол (381 г.). Така той бива въвлечен активно в христологическите дебати. От този период нататък Теодор ще престане да пише тълкувания на старозаветни книги и ще се насочи към новозаветните.[1] През 392 г. е ръкоположен за епископ на гр. Мопсуестия в провинция Втора Киликия. Именно от този период са най-важните му догматически съчинения и някак изолирани сред тях по време стоят неговите Коментар върху Евангелие според апостол Йоан и Коментар върху посланията на апостол Павел.[2] Вероятно е починал малко след като неговият последовател Несторий заема архиепископската катедра на Константинопол през 428 г. След смъртта си Теодор е осъден в едикта за „трите глави“ на имп. Юстиниан, а окончателното отричане на неговата христология става на Петия вселенски събор в Константинопол през 553 г.[3]

Негови съчинения са били преведени на сирийски още приживе, тъй като знаем, че веднага след Третия вселенски събор в Ефес (431 г.) епископът на Едеса Рабулас († 435 г.) е заповядал да се унищожат тези книги в неговата епархия.[4] Съчиненията, които са избегнали тази участ, са коментарите на кн. Еклисиаст и на Евангелие според св. ев. Йоан, тъй като в онзи момент те все още не са били преведени на сирийски език.[5] И двете съчинения са отправени до епископа на Газа Порфирий – близък приятел на Теодор и на св. Йоан Златоуст от ранните им младежки години.[6]

Повечето от неговите екзегетически съчинения се разпространяват от византийските монаси в анонимни фрагменти и под други имена, най-вече посредством катени, а сирийските монаси – последователи на несторианството, съхраняват през вековете в цялост няколко от най-важните му както катехизически, така и екзегетически съчинения. В техните среди той е почитан като светец и най-велик „тълкувател“.

В Каталога на сирийския епископ на Нисибис Абдисо бар Брика (от ок. 1291 г.; † 1318 г.)[7] се казва, че Теодор е писал като презвитер „коментар на Матей в една книга, отправена до Юлий, и също коментари на Лука и Йоан в две книги, отправени до Евсевий“.[8] В сирийската Хроника на Сеерт, известна и като Несторианска история, написана от несторианския епископ на Басра на име Išo‛dnah (акмето му е през втората половина на 9 в.), ясно се казва, че Теодор е написал коментари на Евангелията според Матей, Марк и Йоан.[9]

Коментар върху Евангелие според апостол Йоан на Теодор Мопсуестийски е от особен интерес за изследователите на историята на догматите, тъй като е написан тъкмо в началото на христологическите дебати – някъде след 383 г.,[10] когато антиохийският богослов става презвитер или след избирането му за епископ. Твърде е вероятно това съчинение да е написано по време на епископското му служение, тъй като в коментара на Послание до галатяни на св. ап. Павел, написан между 411 и 415 г., Теодор споделя, че коментарът му върху Евангелие според Йоан е отскоро готов и издаден.[11]

Този текст почти до края на 19 в. е известен и в четири латински фрагмента от четвъртата сесия[12] на Петия вселенски събор,[13] няколко реда от Факунд Хермиански[14] и пет фрагмента от папа Вигилий,[15] както и неголяма колекция от няколко некритично издадени гръцки фрагмента от византийски катени. Първата колекция от гръцки фрагменти е издадената през 1630 г. от Балтазар Кордериус. Той идентифицира във византийска катена върху Евангелие според св. ев. Йоан седемдесет и четири фрагмента от Теодор.[16] През 19 в. Джон Антъни Крамър[17] и кардинал Анжело Маи[18] независимо един от друг издават колекции съответно от двадесет и двадесет и седем фрагмента от същото съчинение. Първата е от Византийска катена от 11 в. в ръкопис Coislinus graecus 23 и се фигурира във вече известната колекция на Кордериус, а втората е от Ватикана, Bibiotheca Apostolica, ръкопис Regius graecus 9, пак от 11 в. Изданието на съчинението от абат Мин[19] от 1859 г. представлява компилация от трите колекции.

Първият изследовател, който се наема критично да идентифицира и издаде гръцките фрагменти на Теодор Мопсуестийски от неговия Коментар върху Евангелие според апостол Йоан, е о. Робер Деврес. Първоначално той идентифицира неправилно приписаните на Теодор фрагменти от вече издадените, които представляват една трета от изданието на абат Мин – четиристотин реда,[20] а след това, с помощта на сирийския превод на целия коментар, вече издаден в средата на 19 в., установява принадлежността на седемдесет и осем други фрагменти, анонимни или приписани на други автори през Средновековието в пет различни византийски катени. Така критичното издание на гръцките фрагменти от това съчинение достига до сто и четиридесет фрагмента, публикувани от о. Деврес през 1948 г. в Рим.[21]

Това издание не би било възможно, ако не беше изданието на сирийския текст на цялото съчинение. През 1868 г. той е открит в халдейския манастир „Св. Георги“ при градчето Телкеф, недалеч от Мосул, от мар Георги Khayyat – по онова време епископ на Амадия.[22] Ръкописът съдържа несторианска катена – Gennath Bussāme.[23] През 1870 г. съчинението е публикувано от Khayyat, но до издаването му с паралелен латински текст в 1940 г. от Жак-Мари Восте в Corpus scriptorum christianorum orientalium то не е забелязано от академичната общност.[24] Както отбелязва издателят, неизвестният преводач не е бил особено прецизен, доколкото сирийската изразност не може да отрази в пълнота богословската и философска дълбочина на гръцкия език. По тази причина о. Деврес се заема да издири и възстанови онова, което е останало от гръцкия текст на съчинението, като използва вече намерения сирийски текст като референтен. Особеното при сирийския превод е, че той е допълнително разделен при превода на седем отделни части-книги съобразно разделението на сирийския текст на Евангелие според Йоан,[25] фигуриращ в известния като „Пешита“ (Pešitta) сирийски превод на Писанието. В ръкописа са налични и бележки с богослужебен характер.

Тълкуванието на Евангелие според Йоан от Теодор Мопсуестийски е едно от първите цялостни след тези на Ориген и на св. Йоан Златоуст. В това отношение то е важно като свидетелство за екзегетическия подход на древната антиохийска традиция. Какво обаче е написал самият Теодор в пролога към своето съчинение, който е запазен само на сирийски език?

Както ти е известно, о, най-чтими и най-славни сред епископите Порфирие, между другото бях решен да пиша и наистина смятах да кажа слова в защита на Василий против нечестивия Евномий, изключително защото виждам, че мнозина желаят поне да чуят речите, които състави онзи измамник [Евномий]. Та ако видех някого да се стреми силно към божествените книги, но без да ги изследва, не го хвалех. Смятам, че към каквото и занимание да се пристъпва, трябва да се прави с изследване и мисъл, така че, ако се окаже вредно онова, което изследваме, да донесе то бдителност на тези, които искат да са предпазливи. Ако, когато изследваме нещо, обаче излезе обратното на предположеното, след внимателно изследване – това явно е добро, а и така може да се покаже солиден аргумент, така че да се приеме с голямо желание от онези, които го получават…

Затова онова, което целим с тази книга, с помощта на всемогъщия Бог, е следното: не ще пропуснем да изложим напълно всичко, което е трудно за някои; нито ще се поколебаем за онова, което е ясно за всички още при първото четене. Не ще завидим на Астерий софиста, нито ще имитираме този мъж, защото с труда, който положи по онази книга, изглежда, че само слава търсеше, а не назидание. … с нея той не постигна нищо полезно за разбиране на Евангелието… Все пак, когато е невъзможно да се направи изяснение без много думи – нещо, което се случва, когато се достига до места, които са били повредени от измамата на еретиците заради чумата на тяхното безчестие, тогава ние не ги обвиняваме, че са извлекли обяснение, което ясно да посочи желаното [от тях]. Ще сме много внимателни за това нещо. Защото това е именно дългът на тълкувателя, който излага текста колкото сам той може по-точно, и то не само за да даде своето авторитетно разсъждение, а също и за да обори мнение, което е против неговите думи.[26]

Не е и случаен фактът, че по-долу във встъпителната част на съчинението на няколко пъти Теодор споменава, че св. ев. Йоан, за разлика от останалите евангелисти, започва съчинението си с „учението за божествеността“ и чак след това преминава към въплъщението.[27] Така изглежда, че Теодор възприема съчинението си като по-скоро полемичен трактат върху Евангелие според Йоан, а не толкова като екзегетически схолии с проповедническа цел. Изглежда по време на епископското си служение в Мопсуестия той е бил силно ангажиран със започващите христологически спорове и е четял внимателно аргументите на евномианите относно тяхната визия за Христос. Нито веднъж обаче не е споменал Аполинарий в съчинението си, тъй като вероятно е смятал въпроса за приключен с анатематизмите на Втория вселенски събор, издадени през 381 г. Със сигурност това съчинение е от особено значение за изучаването на историята на догматите и на полемичните движения в древната Църква.

* За първи път този текст е публикуван в сп. Християнство и култура, бр. 10 (147), 2019, с. 5-9 (бел. ред.).

[1] Виж: Vosté, J.-M. „La chronologie de l’activité littéraire de Théodore de Mopsueste“ – In: Revue biblique, 34, 1925, p. 78.
[2] Ibid., p. 70 sq.
[3] По-подробно за това в: Риболов, С. Изворът на Асирийското и Халдейско християнство. Сотириология и христология в съчиненията на Теодор Мопсуестийски (354-428), С.: „Изток-Запад“ 2013, с. 34-49.
[4] Βиж: Zaharopoulos, D. Theodore of Mopsuestia on the Bible: A Study of his Pld Testament Exegesis, NY: „Paulist Press“ 1989, р. 15.
[5] Βиж: Vosté, J.-M. „Le Commentaire de Théodore de Mopsueste sur S. Jean, d’ après la version syriaque“ – In: Revue biblique, 32, 1923, p. 536-537.
[6] Ibid., p. 539.
[7] Βиж: Kaufhold, H. „Abraham Eccellensis et le Catalogue des livres de Abdiso bar Brika“ – In: Orientalisme, science et controverse: Abraham Ecchellensis (1605-1664), Turnhout: „Brepols“ 2010, р. 119-133.
[8] Виж: „Ebedjesus, Catalogue des livres ecclésiastiques syriens 19: Théodore de Mopsueste“ – In: Bibliotheca Orientalis Clementino-Vaticana, 3, 1-2, ed. J. S. Assemani, Hildesheim – New York, 21975, p. 32-33.
[9] Chronique de Séert, ed. Addai Sher et Pierre Dib, Paris: „Firmin-Didot et Co.“ 1950 (= Patrologia orientalis 5, 2), p. 290.
[10] Βиж: Vosté, J.-M. „La chronologie de l’activité littéraire de Théodore de Mopsueste“, p. 78-79, Yaldiz, E. „The Literary Activity and Biblical Exegesis of Mar Theodorus the Interpreter“ – In: Journal of Assyrian Academic Studies, 12, 2, 1998, p. 12-13.
[11] Swete, H. B. Theodori episcopi Mopsuesteni in Epistolas B. Pauli Commentarii, 1, Cambridge: „Cambridge University Press“ 1880, p. 273.
[12] Виж: Acta conciliorum oecumenicorum, 4, 1, p. 44 sq.
[13] Виж: Риболов, С. „Фрагментите от съчиненията на Теодор Мопсуестийски в протоколите на Петия вселенски събор“ – В: Богословска мисъл, 1-4, 2010, с. 49-62.
[14] Facundus, Pro defensione trium capitulorum 9, 3 – PL 67, 746D-747A.
[15] Constitutum Vigilii papae de tribus capitulis – PL 69, 57C-114B.
[16] Corderius, B. Catena Patrum Graecorum in Sanctum Ioannem ex antiquissimo Graeco Codice MS nunc primum in lucem edita, Antverpiae: „Ex Officiana Palatiniana B. Moreti“ 1630.
[17] Cramer, J. A. Catenae Graecorum Patrum in Novum Testamentum, Oxonii: „E Typographeo academico“ 1844, p. 175-413.
[18] Mai, A. Novae Patrum Bibliothecae, 8, 1, Roma 1854, p. 396-407.
[19] Theodori Mopsuesteni, In Evangelium Joannis Commentarii Fragmenta – PG 66, 728B-785A.
[20] Devréesse, R. „Note sur les chaînes grecques de saint Jean“ – In: Revue biblique, 36, 1927, p. 209-215.
[21] Devréesse, R. Essai sur Théodore de Mopsueste, Citta del Vaticano: „BAV“ 1948, р. 287-419. Подробности относно петте семейства-катени, от които произлизат въпросните фрагменти виж в: Kalantzis, G. The Christology of Theodore of Mopsuestia as Expressed in the Greek Fragments of His Commentarius in Evangelium Ioannis Apostoli, 1 (diss.), Evanson, Illinois 1997, р. 82 sq.
[22] Βиж: Vosté, J.-M. „Le Commentaire de Théodore de Mopsueste sur S. Jean, d’ après la version syriaque“, p. 524; Idem. „De versione syriaca operum Theodori Mopsuesteni“ – In: Orientalia christiana periodica, 8, 1942, p. 477-481.
[23] Βиж: Vosté, J.-M. „Gennat Bussāme“ – In: Revue biblique, 37, 1928, p. 399-414; Birdsall, J. N. „The Source of Catena Comments on John 21:25“ – In: Novum Testamentuim, 36, 3, 1994, p. 275.
[24] Изданието и латинският превод на това съчинение е осъществен от Жак-Мари Восте: Theodori Mopsuesteni Commentarius in Evangelium Johannis Apostoli (CSCO, Scriptores Syri, series 4, vol. 3, Paris 1940).
[25] Книгите, на които е разделено съдържанието на текста, са следните: Първа книга – Иоан 1:1 – 2:22; Втора книга – Иоан 2:23 – 5:47; Трета книга – Иоан 6:1 – 8:59; Четвърта книга: Иоан 9:1 – 10:42; Пета книга: Иоан 11:1 – 12:50; Шеста книга – Иоан 13:1 – 17:26; Седма книга – Иоан 18:1 и до края. От друга страна, вероятно гръцкият оригинал е бил разделен на осем части (Kalantzis, G. Оp. cit., p. 87).
[26] Vosté, J.-M. Theodori Mopsuesteni Commentarius in Evangelium Johannis Apostoli, p. 1-2.
[27] Ibid., p. 4-7.



Краткък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/6xfpr 

Наши партньори

Християнство и култура

Полезни връзки

 

Препоръчваме