Мобилно меню

4.8333333333333 1 1 1 1 1 Rating 4.83 (48 Votes)
dobria_samarianin_6.jpgКак Бог да чуе молитвата ни - втора част

Сега се сещам за това, което ми разказа един светогорец преди години, който тогава бил мюсюлманин. Занимавал се с алпинизъм. Отишли някъде да изкачват някакъв връх и в един момент всичко под тях започнало да пропада, не помня точно, отдолу била пропастта. Той никога нямал връзка с Църквата, защото бил мюсюлманин. В онзи час се отчаял, защото виждал, че губи живота си, приятелите му до него нищо не можели да направят, защото и тях ги заплашвало същото. Той издал вик: „Иисусе мой, загивам!”. Останалите се изумили, защото от нищото, от немай-къде този мюсюлманин извикал „Иисус мой!”- той, мюсюлманинът. И знаете ли какво станало? Наблизо, върху скалата се появила издатина - парче камък - той си сложил ръката и се хванал. Станало чудо. Поразителното е не, че се е появил този камък, а това, че в най-критичния момент, когато вижда, че умира, един мюсюлманин вика и казва „Иисусе, спаси ме!”. Защо вика Иисус, защо не вика Аллах или Мохамед, или някой човек? Защото в онзи час почувствал безнадеждност и в нея разбрал, че Иисус -и никой друг бог - е Всичко!

4.536 1 1 1 1 1 Rating 4.54 (125 Votes)
1_25.jpgИсках да те попитам, когато говориш на Бога, Той дали те чува? Когато искаш нещо от Него, дава ли ти го? На мен не винаги, Бог не винаги ме чува. Понякога мисля, че Той не се отзовава на моя призив, на моя глас, на молитвата ми. И вие ми го казвате понякога, и сега го казваш в себе си - Бог не винаги ни чува. Молим, молим, в Църквата сме, но не чувстваме да получаваме това, което търсим в молитвата. Нека видим какви са причините и защо Бог не ни чува, когато Му говорим. Защо, когато отправяме нашето прошение, нашата молба, Христос не ни го дава търсеното? Какво да направим, как да застанем пред Него, как да се доближим до Него, коя е предпоставката, която ще направи осъществима молитвата ни, прошението ни, копнежа ни?

Днес ще поговорим повече върху молитвите за другите - когато майката се моли за своето дете, когато майката се моли за своя съпруг или бащата за децата, за жена си, за другите. Как да стане така, че молитвата ни за близките ни да бъде чута?

4.75 1 1 1 1 1 Rating 4.75 (16 Votes)
митр. иларион АлфеевМолитвата е съпроводена не само с радостта и придобивките, получени чрез нея, но и с усърден ежедневен труд. Понякога молитвата носи огромна радост, духовно освежава  човека, дава му нови сили, открива пред него нови възможности. Но често се случва човек да не е в настроение за молитва, да не му се иска да се моли. Обаче молитвата не бива да зависи от настроенията ни. Молитвата е труд. Преп. Силуан Атноски казвал: "Да се молиш значи да проливаш кръв". Както и при всеки друг труд, от човека се изисква усилие, често огромно, така че дори, когато не ти се иска да се молиш, трябва да се принудиш да го правиш. Такъв подвиг се възнаграждава стократно.

Но защо толкова често не ни се иска да се молим? Мисля, че главната причина е в това, че нашият живот не съответства на молитвата, не е настроен според нея. Като дете, когато учех в музикалното училище, имах прекрасен учител  по цигулка. Неговите уроци бяха много интересни, но понякога и много трудни, и това не зависеше от неговите настроения, а от това доколко добре или зле съм се подготвил аз за урока. Ако се занимавах у дома повече с дадена пиеса и отивах на урок напълно подготвен, тогава и урокът минаваше като на един дъх, беше приятно и за учителя, и за самия мен. Ако ли пък през седмицата мързелувах и отивах неподготвен, то и учителят се огорчаваше, и на мен ми бе тягостно от това, че урокът не протича както трябва.

4.9634146341463 1 1 1 1 1 Rating 4.96 (82 Votes)
1_20.jpgЕдна сутрин преди години станах с намерението да си подстрижа косата, като част от подготовката ми за посещение в Лондон, но с първото писмо, което отворих ми се изясни, че няма нужда да ходя до там. Така че реших да отложа и подстригването. Но тогава нещо започна най-необяснимо да гложди ума ми, почти като глас, който казваше „Въпреки всичко се подстрижи. Иди да се подстрижеш.” Накрая вече не издържах и отидох. По онова време се подстригвах при мой познат християнин, който имаше доста проблеми и на когото брат ми и аз понякога успявахме да помогнем. В момента, в който отворих вратата на салона му, той каза – „О, молех се, ако е възможно да наминеш днес”. И наистина, ако бях закъснял с ден или повече, нямаше да съм му от полза.

Това ме изпълни със страхопочитание и все още ме изпълва. Но разбира се човек не може категорично да докаже някаква причинно-следствена връзка между молитвите на бръснаря и моето посещение при него. Може да е телепатия. Може да е съвпадение.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (31 Votes)
11.jpgЧесто хората питат: „Как трябва да се молим, с какви думи, на какъв език?”. А някои дори казват: „Аз не се моля, защото не умея, не зная молитви”. За да се молиш не е необходимо никакво специално умение. С Бога можеш и просто да разговаряш. В православното богослужение ние употребяваме особен език – църковнославянския. Но в личната молитва, когато останем насаме с Бога, не е нужен никакъв особен език. Ние можем да се молим на този език, на който говорим с хората, на който мислим.

Молитвата трябва да бъде много проста. Преподобни Исаак Сириец казва: „Нека тъканта  на твоята молитва е проста. Една дума, изречена от митаря, го спасила,  една дума на разбойника на кръста е направила от него наследник на небесното царство”.

Да си припомним притчата за митаря и фарисея: “Двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар. Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар: постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам.  А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника!” (Лука 18:10-13). И тази кратка молитва го спасила. Нека да си спомним и разбойника, който бил разпънат редом до Иисус и който Mу казал: “спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си!” (Лука 23:42).

 

И рече старецът...
Лакомото желание за храна се прекратява с насищането, а удоволствието от питието свършва, когато жаждата е утолена. Така е и с останалите неща... Но притежаването на добродетелта, щом тя веднъж е твърдо постигната, не може да бъде измерено с времето, нито ограничено от наситата.
Св. Григорий Нисийски
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.