Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (20 Votes)
1_42.jpg(Продължение: Колко далеч от нас е сърцето ни!)

Хубаво нещо е да пребъдвам у Бога и да казвам „Господи Иисусе Христе, Ти, Който ми дари Твоето познание, който ме удостои да стана Твой работник и ме направи монах! Господи Иисусе Христе..” Това е лесно, но да стоя съзнателно и да казвам „Боже, помилуй мене, грешния!” - колко пъти мога да го направя? Ако изобщо го правя! Защото трябва да съкруша себе си, за да стана... както с чукалото удряш по ореха и „Хоп!”, с него е свършено, той се пръсва на парченца и след това ги събираш, така трябва да направя и с моето сърце, да изкарам всички отпадъци от него и да ги изхвърля, да открия всичко, което имам, което съм, което съм обичал, за което съм жадувал, което досега съм просил в молитвата си, всичката смет, както казва св. ап. Павел (Фил. 3:8), която съм призван да отхвърля. Трябва да разбера, че това е смет, за да се изпълня с Бога.

И така, срещаме се лице в Лице. Бог още е отсреща, но аз започнах да разбирам колко далеч от мен е Той, затова обмислям, „претеглям” дали да приема и да вляза в схватка с Него! Ох! В началото си казвах: Какъв е Той - с откриването на Своето царство, в отблясъка на  Своята Светлина! А аз нося моята чернилка. Добре, ще се изправя. Струва си.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (26 Votes)
1_25.jpgпродължение
(
Молитвата - борба със Самия Бог)

Бог е Бог на тези, които пребивават в безмълвие и мълчание; ще почувстваме това, след като викаме към Бога. Колкото и да говорим за безмълвието, няма да разберем неговото значение и смисъл, ако не минем през тези последователни стъпала. Защо ли? Какво означава „безмълвието”? Какво представлява? Когато викаш, не чуваш другия; трябва да спреш, за да го чуеш; или, когато се вдига шум около тебе, собственият ти глас се смесва с гласа на другите, не може да се чуе и да се открои. Трябва всички да спрат, да спреш и ти, за да чуеш другия. Ако те разговарят, първо ще им кажеш „Тишина!” и след това ще говориш, за да се чуе гласът ти. Ние изпитваме това в обръщането на душата към Бога.

Ще видим, че в своя път, тоест в своето развитие, когато излиза от нас, за да стане истинско движение към Бога, молитвата е „безмълвие в безмълвието” - именно пълно безмълвие. Следователно, или ще трябва да се науча и да свикна - това е необходимо – да се моля сред шума, защото не е възможно да постигнем пълен покой, или ще трябва да стремя към пълна тишина- и непременно трябва да направя това - чрез молитвата, доколкото това е възможно. Дори чуруликането на птичката, ромоленето на рекичката или потока, който минава наблизо, дори повеят на вятъра прекъсва молитвата и заглушава думите ти. Ако не знаеш това, нищо не правиш. Ще трябва да се научим да се молим и при пълна тишина; затова значението на нощта е огромно – ето една от причините за това! Ще се моля сред шума, но особено ще се стремя към пълна тишина, за да мога да говоря на Бога. Бог конкретно отговаря на онези, които пребивават в безмълвие в някое тихо място, тоест в тишина, в безмълвие.

4.8974358974359 1 1 1 1 1 Rating 4.90 (39 Votes)
1_14.jpgДали наистина знаем какво представлява молитвата и как да се молим? От малки деца – каквито сме си - се учим да се молим, но дали молитвата ни следва правилния път? Молитвата е пътуване на душата към Бога, която цели да стигне до Бога и да се съедини с Него. Ако пътят не е верен, автомобилът или корабът никога няма да стигнат до крайната точка. Ако пътят на молещата се душа не е верен, тя никога няма да стигне до Бога. За пример можем да вземем лодката, в която лодкарят гребе с греблата, но в крайна сметка не прави нищо друго, освен да се върти на едно и също място. С нас също може да стане така и дори - да не го осъзнаем. Трябва да видим, дали нашата молитва е плодоносна молитва.

Разбирате, че човек, който не знае да се моли, в действителност е изчерпан човек. Той едва ли ще успее в живота си. Дори да бъде монах, той пак ще си остане земен човек и никога няма да стане небесен човек, да не говорим за ангел, защото няма да знае как да използва молитвата по правилен начин - това средство за пътуване и плаване.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (34 Votes)
1_83.jpgНикой от нас не отрича, че молитвата е основна потребност за всяка душа, дърво на живот, което храни човека и му дарява нетление, защото го прави причастник на вечния и нетленен Бог. Както не съществува човек без душа, така и не може да се говори за човек, жив в Христос, без молитва.

Молитвата на ума е непрестанно действие на ангелските чинове, хляб, живот и език на тези нематериални същества, тя е изражение на любовта им към Бога. Така и монасите, които в плът подражават, подвизават се и живеят ангелски живот, разгарят своята божествена любов чрез непрестанната молитва на ума.

Затова в историята много често виждаме монаси, които дори забравят да ядат с часове и дни наред, забравят себе си, бидейки посветени на духовното боговидение. Колко пъти се е почуквало на вратата на светците или се е случвало петел да пропее, а те нищо да не чуват, защото умът им е в екстатично общение с Бога! За тях молитвата е най-големият духовен подвиг, при който се влиза в отношение с Отца и Твореца на света, тя е топлината на тяхното сърце, възнасяне на небето – тя е прегръдка и нежно целувание на монаха към Жениха и Спасителя на нашите души.

4.9285714285714 1 1 1 1 1 Rating 4.93 (28 Votes)
1_8.jpgНеотдавна слушах проповед на тема: "Защо Бог не изпълнява молитвите на вярващите?" Никак не ми хареса посланието на иначе дългата и старателно подготвена проповед. Основното внушение беше следното: Бог не изпълнява молитвите ни, защото сме грешни хора. Не стига, че сме толкова грешни, материални и плътски, ами и дръзваме да занимаваме Бога с дребните си проблеми, все едно ни е “приятел”. Кулминационният момент в пастирското слово беше, че Бог не ни е приятел и не може да се отнасяме към Него така непосредствено. Разбирам, че желанието на свещеника беше да пробуди у слушателите чувство за смирение. У слушателите, обаче, остана едно горчиво чувство, което нямаше нищо общо със смирението – чувство на богоотхвърленост. И още по-лошо - убеждението, че Божията помощ има своя цена, а именно: нашите "добри дела". Но грешник, който чака от едната страна на реката, за да стане свят, та да мине от другата страна, където е Бог, е обречен да си остане навеки отделен от Него. А най-вероятното е да се удави, погълнат от вълните на отчаянието, унинието и меланхолията. Един различен поглед към този въпрос ни предлага митр. Антоний Сурожки в откъса: "Може ли съвременният човек още да се моли?"
                                       

 

И рече старецът...

Не търси съвършенството на закона в човешките добродетели, защото в тях няма да го намериш съвършен; неговото съвършенство е скрито в Христовия кръст.

Св. Марк Подвижник
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.