Мобилно меню

4.9285714285714 1 1 1 1 1 Rating 4.93 (28 Votes)
1_8.jpgНеотдавна слушах проповед на тема: "Защо Бог не изпълнява молитвите на вярващите?" Никак не ми хареса посланието на иначе дългата и старателно подготвена проповед. Основното внушение беше следното: Бог не изпълнява молитвите ни, защото сме грешни хора. Не стига, че сме толкова грешни, материални и плътски, ами и дръзваме да занимаваме Бога с дребните си проблеми, все едно ни е “приятел”. Кулминационният момент в пастирското слово беше, че Бог не ни е приятел и не може да се отнасяме към Него така непосредствено. Разбирам, че желанието на свещеника беше да пробуди у слушателите чувство за смирение. У слушателите, обаче, остана едно горчиво чувство, което нямаше нищо общо със смирението – чувство на богоотхвърленост. И още по-лошо - убеждението, че Божията помощ има своя цена, а именно: нашите "добри дела". Но грешник, който чака от едната страна на реката, за да стане свят, та да мине от другата страна, където е Бог, е обречен да си остане навеки отделен от Него. А най-вероятното е да се удави, погълнат от вълните на отчаянието, унинието и меланхолията. Един различен поглед към този въпрос ни предлага митр. Антоний Сурожки в откъса: "Може ли съвременният човек още да се моли?"
                                       

4.9072164948454 1 1 1 1 1 Rating 4.91 (97 Votes)
1_174.jpgМного отдавна живял един свят старец, който много се молил и скърбял за греховете на човечеството. Струвало му се странно това, че толкова много хора посещават църквите, молят се на Бога, а живеят все така лошо и от греховете не отстъпват. “Господи, - казвал той – нима не чуваш молитвите ни? Ето, колко много хора постоянно ти се молят да живеят в мир и покаяние и никак не могат. Нима е суетна тяхната молитва?”.

Веднъж, потопен в тези си мисли, той заспал. В съня му дошъл светлозарен Ангел, взел го на крилете си и го понесъл високо, високо над земята... Колкото по-високо се издигали в небето, толкова по-слаби ставали звуците идващи от земята. По едно време човешките гласове престанали да се чуват, затихнали песните, виковете, шумът на суетния мирски живот. Само отнякъде долитали хармонични, нежни звуци, като от някакъв прекрасен музикален инструмент.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (15 Votes)
1_38.gifМолитвеният принос, молитвеното творчество на о. Софроний е огромно. Много от молитвите са просто набързо нахвърляни чернови, които старецът никога не е имал време да редактира. „Всичко, което съм писал, винаги съм писал къде във влака, къде на ръба на масата, в полунощ, полуболен. Никога не съм имал подходящи условия за такава работа”. За сметка на това, както сам отбелязва архим. Софроний, у него е имало такова вдъхновение, че молитвите сами се изливали на хартията

Целият живот на стареца Софроний е един непрестанен стремеж към Светлината на Божието Лице, към „Този, Който е” (1 Йоан 2:13). Подобно на Моисей, десетилетия той отправя молитви изпълнени със сълзи към Бога: „Открий ми Лицето Си!” Неутолимата жажда да проникне в тайните на Божественото Битие не намалява дори до последното му издихание. Животът на стареца е едно изпълнено с молитва, болезнено търсене на път към Твореца, за да Му зададе въпроса: „Защо си Ме създал?” Отражение на живото предстоене пред Вечния и Жив Бог се явява огромното молитвено творчество на стареца Софроний. За съжаление, тези молитви могат да дадат само ограничена представа за дълбокия молитвен живот, течащ в него. Молитвата на стареца е всеобемаща. Повод за нея е всичко окръжаващо подвижника, тя e за всичко. Всяко движение, всяко действие започва и завършва с онова неописуемо чувство за Божественото присъствие. Това съзнание за Божественото присъствие освещава всичко.

4.8863636363636 1 1 1 1 1 Rating 4.89 (44 Votes)
Pantocrator_6v_Sinai_w200.jpgИисусовата молитва е велик подвиг на ума и сърцето, тя е духовният труд par excellence и средство за освещаването както на монаси, така и на всички православни християни. Тя представлява кратко призоваване с една мисъл, което вярващите повтарят непрестанно в Името на Господ Иисус Христос: „Господи, Иисусе Христе, Сине Божи, помилуй мене, грешния”.

Първата част на молитвата – „Господи, Иисусе Христе, Сине Божи” – съдържа изповядване на вярата в Божеството на Христос, но също и в цялата Света Троица. Втората част е изповед на човека, който се моли: той признава падението, всемирното и своето собствено, своята греховност и нуждата си от спасение. Тези две части – изповядването на вярата и покаянието на онзи, който се моли – дават пълнотата и съдържанието на молитвата.

Името „Иисус” е дадено чрез откровение свише. То произхожда от енергията на Божието Битие, идва при нас извън времето и по никакъв начин не е човешко изобретение.
 
Това откровение е действие на Божеството и придава всемирна слава на Името. Това Име е онтологически свързано с Лицето, което се именува – с Христос. Молитвата с Иисусовото Име има като крайъгълен камък думите на Господа, които Той изрича малко преди да възлезе на Голгота: „Досега не сте искали нищо в Мое име: искайте, и ще получите, за да бъде радостта ви пълна… истина, истина ви казвам: каквото и да поискате от Отца в Мое име, ще ви даде” (Иоан 16:24, 23). Тези думи на Христос са едновременно и заповед, и обещание. Достойното призоваване на Името Му е изпълняване на заповед и прави живо Неговото присъствие. Човекът, който непрестанно се моли, поставя себе си на пътя на заповедите, на пътя на Господа, а Пътят е Самият Той. Затова такъв човек има за спътник Господа и сам се присъединява към Него. Името на Иисус Христос става средство и „място” за единение на вярващия със Спасителя Бога. Когато това Име се призовава по богоподобаващ начин, то донася благоволението на Светия Дух и тогава човек живее завинаги пред Лицето на Господа.

4.875 1 1 1 1 1 Rating 4.88 (8 Votes)
pokloni_1.jpgЗа еднообразие във външната дисциплина по време на богослужението в храма, църковният устав (Типик) регламентира в по-големи подробности времето и начина за извършване на земните поклони от вярващите, които присъстват и се черкуват. Тук предлагаме някои правила и препоръки, взети от църковния устав и от решенията на различни събори.

 

И рече старецът...
Душо моя, търси Единствения... Душо моя, ти нямаш никакъв дял със земята, защото ти си от небето. Ти си образът Божи: търси своя Първообраз. Защото подобното се стреми към подобно.
Св. Тихон от Воронеж