Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (16 Votes)
ПросфораЛистчетата с имена „за здраве и спасение” се оставят на свещопродавницата. В тях може да има имена единствено на православно вярващи християни. Причините за това са следните - имената на православните християни се поменават по време на специално последование, което непосредствено предшества св. Литургия и се нарича Проскомидия.

След като извади от богослужебния хляб, наричан просфора, частици за Света Богородица, за св. Йоан Предтеча и за още осем лика светци - пророци, апостоли, светители, мъченици, преподобни мъже и жени и безсребреници - свещеникът изважда частици, като поменава имената на живи и покойни православни християни. Това свидетелства за единението между всички членове на небесно-земната Христова църква - единение, което е възможно само при условие, че изповядваме завещаната ни от св. апостоли православна вяра.

Когато свещеникът влага отделените за живите и за покойните православни християни частици в св. Чаша, той произнася следните слова: „Отмий, Господи, с Твоята скъпоценна Кръв греховете на поменатите тук, по молитвите на Твоите светии.”

Ето защо трябва да записваме имената само на тези наши сънародници и близки, които са съзнателно вярващи и не се противят, нито хулят православната вяра и Църква. Апостол Павел ни учи, че Господ Иисус Христос е „с кръвта Си умилостивителна жертва чрез вярата” (Рим. 3:25), ще рече - безкръвната Жертва, която се принася на св. Литургия, е умилостивение за вярващите, за тия, които са членове на Христовото Тяло не формално, а истински вярват, посещават богослуженията и живеят с молитва и покаяние.

На св. Литургия за упокой се поменават само православни християни, отишли си от този живот „във вяра и надежда за възкресение”, т. е. починали с упование на Божията милост, със съзнателна вяра в Пресветата Троица, заминали си от този свят от естествена или насилствена смърт, но не оставили този живот самоволно, т. е. чрез самоубийство.

За да се избегнат евентуални недоумения и затруднения както за тези, които записват имената, така и за тези, които ги прочитат по време на св. Литургия, предлагам в систематизиран вид следните правила, препоръки и разяснения:

1. Да се пише четливо;
2. Над имената да се напише: „За здраве и спасение” или „За упокой”;
3. Да се изписва пълната форма на името даже ако се упоменават деца (напр. Тодор, а не Тошо, Георги, а не Гошо и др.);
4. Желателно е да се записват църковните съответствия на светските имена (напр. според руската църковна практика Екатерина, а не Катя, Михаила, а не Мила или Милка);
5. Ако се вписват имена на свещенослужители, посочва се техният сан, напр. Петър йер(ей), Вениамин архиеп(ископ), Кирил митр(ополит), Йоан мон(ах) и пр.;
6. Децата до 7-годишна възраст се наричат младенец, а между 7 и 14 години - отрок, отроковица (напр. Георги младенец, Иванка отроковица и др.);
7. Не се вписват фамилни или бащини имена, титли или професии, или степени на роднинство на поменаваните спрямо записващите имената;
8. В бележките се допускат следните допълнения към имената: воин, болящ (а), путешествующ или пътуващ, затворник;
9. В бележките „За упокой” винаги да се вписва новопреставлен или новопреставлена, когато от деня на кончината на упоменатия не са се изпълнили 40 дни; може също така да се пише след името на починалия - убит, ако лицето си е отишло от този свят чрез насилствена смърт.

Дадените за поменаване на св. Литургия имена се поменават преди началото на св. служба, а на много места имената се произнасят и на ектенията, която следва след прочитане на литургийното свето евангелие. При особена нужда от молитва за болен, името му може да се спомене на специални, вмъкнати допълнително прошения в състава на сугубата ектения на литургията.

Източник: "Църковен вестник", бр. 14/2003

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/6hdp 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Накажи душата си с мисълта за смъртта и като си спомняш за Иисус Христос, събери разсеяния си ум!
Св. Филотей Синаит
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.