През тази година се навършват 985 години от блажената кончина (1020 – 2005 г.) и 955 години от откриването на светите мощи (1050-2005 г.) на св. Симеон Нови Богослов.
Св. Симеон Нови Богослов е един от по-късните по време велики отци на Църквата. Роден е през 949 г. в знатно и богато семейство в пафлагонийското селище Галат. Получил литературно и философско образование в Константинопол, където му предстояла блестяща кариера в царския двор. Но това не го блазнело: младежът жадувал за духовен живот.
Скоро той му
се посветил под ръководството на
мъдрия старец Симеон
Благоговейни. В основата на
неговото духовно-аскетическо възпитание
старецът поставил “Лествицата”
и съчиненията на св. Марк
Подвижник, върху които младият
послушник изграждал своя
подвиг. След дългогодишно послушничество в прочутия
Студийски манастир, по съвета
на духовния си
наставник постъпил в
обителта на св. Мамант, където бил постриган
за монах. В това
време преп. Симеон усилил още повече
своите подвизи, украсил се с добродетели
и достигнал такава
висота, че бил достойно избран за
игумен на манастира и
ръкоположен в презвитерски
сан, въпреки че не желаел това. Винаги
със сълзи на
очи говорел за
неизразимото величие на
свещеническото служение и
с благоговейно умиление
извършвал св. Литургия. Като игумен
той се посветил на
усърдна проповедническа и
църковно-писателска дейност,
която била от
полза не само
за братята на
манастира, но и
за цялата Църква. След като
благоустроил св. Обител
външно и в духовно отношение,
поставил за игумен
един свой изпитан
ученик, а сам се
отдалечил в усамотение, като се
предал напълно на
богомислие. По-късно преподобният напуснал своя
доброволен затвор, за
да основе с благословението на
патриарха нов манастир. Новата обител
била основана в местност,
принадлежаща на неговия ученик и
последовател, патриция Христофор Фагур. В
тази обител живял в продължение
на 13 години, които оползотворил
в душеполезни трудове
и занимания, след което
последвала блаженната му
кончина. Св.Симеон починал през 1020 година. Много са
случаите на благодатна прозорливост и изцеления
по молитвите на праведника, които зачестили
особено в края
на живота му. Тридесет
години след смъртта му
(в 1050 г.) били открити
неговите благоуханни и
чудотворни мощи. Паметта му
се празнува на 12
март – деня, в който се
представил пред Господа.
Св. Симеон ни е оставил преди всичко множество слова, които произнасял пред манастирското братство, а също така и някои тълкувания на Свещ. Писание, писма до монаси и миряни и молитвени песни. На него принадлежи и умилителната молитва: “От скверни устни, от мерзско сърце, от нечист език, от осквернена душа, приеми моление, Христе мой...”, една от молитвите преди Св. Причастие, която той написал в стихове. Съчиненията му са проникнати с дълбоко благодатно прозрение в истините на вярата, поради което Църквата с право го нарича Нови Богослов, отличавайки го от живелите много преди него св. апостол и евангелист Йоан Богослов и св. Григорий Богослов, с които той е сроден по дух и благодатни дарования.
Основна тема на неговите творения е учението за благодатта на Св. Дух, тази “душа в нашата душа”, както се изразява самият той. Друга характерна черта на неговите съчинения е непосредствената сърдечност, топлота и умиление, които лъхат от всеки техен ред. В един от своите химни той благодари на Спасителя за всичко, което е изтърпял от своите гонители; в скърбите си преживявал Христовите страдания и се учел да пребивава във смирение: “Благодаря Ти, Господи, благодаря Ти Сърцеведецо, праведний и всемилостивий. Благодаря Ти, че си станал човек, подобен на мене, но нетленен и без грях, за това, че несправедлево си пострадал от беззаконници. Дай ми сили, Господи да Те следвам!”Светецът се молел да бъдат съпричастни на Христовите страдания всички християни и самия той: “Удостой твоят грешен и малък раб да бъде съпричастен на Твоите пречисти страдания, за да се приобщя към Твоята слава...”
Любовта към враговете и спасителната молитва за тях е също следване на Иисус Христос. Същевременно близостта до Гопода, когото той мистично съзерцавал, изпълвала Божия угодник със всеобхватно чувство за лично недостойнство и подсилвало ужаса му: “Аз треперя и се радвам, ставам безгласен затова, че Творецът на света ме е посетил, мене, грешния човек.”
С цялото сияние на Своята божественост Господ Иисус Христос ще блесне по време на Второто пришествие, а сега Той освещава всеки вярващ като звезда, която се приближава до вярващите и прониква в сърцата им. Във вечния живот, когато ще изчезнат всички образи и символи, ние ще се наслаждаваме на Божия Син, като го съзерцаваме.
Строгото монашеско подвижничество на преп. Симеон би могло до известна степен и в определена мяра да бъде вградено в личния живот на мнозина православни християни съобразно духовните им сили, религиозното им разположение и благословението на духовния им наставник. Подвижничеството е средство по пътя към спасението, а към спасение са призвани както монаси, така и миряни. Предлагам един по-обширен откъс от слово на св. Симеон за значението на Христовото възкресение: “ Дойде Пасхата, радостният ден на Христовото възкресение, който ни спохожда веднъж в годината, но за ония, които разбират тайнствения смисъл на Възкресението, бива всеки ден и дори непрестанно. Дойде и изпълни сърцата ни с всяко веселие и неизказано утешение, не само поради това, че сложи край на великопостния труд, но много повече с това, че показа нашите души усъвършенствани от този труд и призова всички вярващи към покой и благодарност. И тъй , нека поблагодарим, братя, на Христа Господа, Който ни удостои да преплуваме морето на поста и ни въведе с радост в пристанището на Възкресението. Да Му благодарим всички – и тези, които с усърдие и жар са прекарали поста в добродетелни подвизи, и онези, които поради духовно разслабване и небрежение са били не тъй мъжествени и дори са паднали духом в подвизите си. Защото Христос дава на усурдните подвижници венци и награди, и то дори много по-големи, отколкото би следвало; но същият Той проявява снизхождение и към по-немощните като милостив и човеколюбив. А така постъпва, понеже гледа повече на разположението и произволението на нашите души, отколкото на телесните усилия, които ние полагаме, когато се подвизаваме с по-голяма или по-малка ревност в добродетелите. Христос, нашият Бог, след като бе разпнат на Кръста и прикова върху него греховете на целия свят, умря, слезе в преизподнята, и като възлезе от ада, отново се съедини със Своето пренепорочно тяло и веднага възкръсна от мъртвите, а накрая се възнесе на небесата с голяма сила и слава. По същия начин и сега, когато ние, оставяйки този свят и суетата му и изповядвайки страданията на Христа Господа, влизаме в гроба на покаянието и смирението, - тогава Сам Той слиза от небесата, влиза в нашето тяло като в гроб, съединява се с нашите души, умъртвени от греховете, и ги възкресява, а чрез това им дава благодатта да виждат славата на тайнственото Възкресение. По този начин Възкресението Христово става възкресение и на нас, падналите и умъртвени от греха.”
Св. Симеон ни е оставил преди всичко множество слова, които произнасял пред манастирското братство, а също така и някои тълкувания на Свещ. Писание, писма до монаси и миряни и молитвени песни. На него принадлежи и умилителната молитва: “От скверни устни, от мерзско сърце, от нечист език, от осквернена душа, приеми моление, Христе мой...”, една от молитвите преди Св. Причастие, която той написал в стихове. Съчиненията му са проникнати с дълбоко благодатно прозрение в истините на вярата, поради което Църквата с право го нарича Нови Богослов, отличавайки го от живелите много преди него св. апостол и евангелист Йоан Богослов и св. Григорий Богослов, с които той е сроден по дух и благодатни дарования.
Основна тема на неговите творения е учението за благодатта на Св. Дух, тази “душа в нашата душа”, както се изразява самият той. Друга характерна черта на неговите съчинения е непосредствената сърдечност, топлота и умиление, които лъхат от всеки техен ред. В един от своите химни той благодари на Спасителя за всичко, което е изтърпял от своите гонители; в скърбите си преживявал Христовите страдания и се учел да пребивава във смирение: “Благодаря Ти, Господи, благодаря Ти Сърцеведецо, праведний и всемилостивий. Благодаря Ти, че си станал човек, подобен на мене, но нетленен и без грях, за това, че несправедлево си пострадал от беззаконници. Дай ми сили, Господи да Те следвам!”Светецът се молел да бъдат съпричастни на Христовите страдания всички християни и самия той: “Удостой твоят грешен и малък раб да бъде съпричастен на Твоите пречисти страдания, за да се приобщя към Твоята слава...”
Любовта към враговете и спасителната молитва за тях е също следване на Иисус Христос. Същевременно близостта до Гопода, когото той мистично съзерцавал, изпълвала Божия угодник със всеобхватно чувство за лично недостойнство и подсилвало ужаса му: “Аз треперя и се радвам, ставам безгласен затова, че Творецът на света ме е посетил, мене, грешния човек.”
С цялото сияние на Своята божественост Господ Иисус Христос ще блесне по време на Второто пришествие, а сега Той освещава всеки вярващ като звезда, която се приближава до вярващите и прониква в сърцата им. Във вечния живот, когато ще изчезнат всички образи и символи, ние ще се наслаждаваме на Божия Син, като го съзерцаваме.
Строгото монашеско подвижничество на преп. Симеон би могло до известна степен и в определена мяра да бъде вградено в личния живот на мнозина православни християни съобразно духовните им сили, религиозното им разположение и благословението на духовния им наставник. Подвижничеството е средство по пътя към спасението, а към спасение са призвани както монаси, така и миряни. Предлагам един по-обширен откъс от слово на св. Симеон за значението на Христовото възкресение: “ Дойде Пасхата, радостният ден на Христовото възкресение, който ни спохожда веднъж в годината, но за ония, които разбират тайнствения смисъл на Възкресението, бива всеки ден и дори непрестанно. Дойде и изпълни сърцата ни с всяко веселие и неизказано утешение, не само поради това, че сложи край на великопостния труд, но много повече с това, че показа нашите души усъвършенствани от този труд и призова всички вярващи към покой и благодарност. И тъй , нека поблагодарим, братя, на Христа Господа, Който ни удостои да преплуваме морето на поста и ни въведе с радост в пристанището на Възкресението. Да Му благодарим всички – и тези, които с усърдие и жар са прекарали поста в добродетелни подвизи, и онези, които поради духовно разслабване и небрежение са били не тъй мъжествени и дори са паднали духом в подвизите си. Защото Христос дава на усурдните подвижници венци и награди, и то дори много по-големи, отколкото би следвало; но същият Той проявява снизхождение и към по-немощните като милостив и човеколюбив. А така постъпва, понеже гледа повече на разположението и произволението на нашите души, отколкото на телесните усилия, които ние полагаме, когато се подвизаваме с по-голяма или по-малка ревност в добродетелите. Христос, нашият Бог, след като бе разпнат на Кръста и прикова върху него греховете на целия свят, умря, слезе в преизподнята, и като възлезе от ада, отново се съедини със Своето пренепорочно тяло и веднага възкръсна от мъртвите, а накрая се възнесе на небесата с голяма сила и слава. По същия начин и сега, когато ние, оставяйки този свят и суетата му и изповядвайки страданията на Христа Господа, влизаме в гроба на покаянието и смирението, - тогава Сам Той слиза от небесата, влиза в нашето тяло като в гроб, съединява се с нашите души, умъртвени от греховете, и ги възкресява, а чрез това им дава благодатта да виждат славата на тайнственото Възкресение. По този начин Възкресението Христово става възкресение и на нас, падналите и умъртвени от греха.”
