Мобилно меню

4.8666666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.87 (15 Votes)
Св. Симеон Нови БогословПрез тази година се навършват 985 години  от  блажената  кончина (1020 – 2005 г.) и 955 години от откриването на светите  мощи (1050-2005 г.) на св. Симеон Нови Богослов.

Св. Симеон  Нови  Богослов  е  един  от по-късните  по  време  велики  отци  на  Църквата. Роден  е  през 949 г. в  знатно и богато   семейство в пафлагонийското  селище  Галат. Получил литературно  и  философско  образование  в  Константинопол, където  му предстояла  блестяща  кариера  в  царския  двор. Но  това  не  го блазнело: младежът  жадувал  за  духовен  живот.
Скоро той му  се  посветил под ръководството  на  мъдрия  старец  Симеон  Благоговейни. В  основата  на  неговото  духовно-аскетическо  възпитание  старецът  поставил  “Лествицата”  и съчиненията  на  св. Марк  Подвижник, върху  които  младият  послушник  изграждал  своя  подвиг. След  дългогодишно  послушничество  в прочутия  Студийски  манастир, по  съвета  на  духовния  си  наставник  постъпил  в  обителта  на  св. Мамант, където  бил постриган  за  монах. В  това  време  преп. Симеон усилил  още повече  своите подвизи, украсил се с добродетели  и  достигнал  такава  висота,  че  бил достойно избран  за  игумен  на манастира  и  ръкоположен  в  презвитерски  сан, въпреки че не желаел това. Винаги  със  сълзи  на  очи  говорел  за  неизразимото  величие  на  свещеническото  служение  и  с  благоговейно  умиление  извършвал  св. Литургия. Като  игумен  той се  посветил  на  усърдна  проповедническа  и  църковно-писателска  дейност, която  била  от  полза  не  само  за  братята  на  манастира,  но  и  за  цялата Църква. След  като  благоустроил  св.  Обител  външно  и в духовно  отношение,  поставил  за  игумен  един  свой  изпитан  ученик, а  сам  се  отдалечил  в  усамотение, като  се  предал  напълно  на  богомислие.  По-късно  преподобният напуснал  своя  доброволен  затвор,  за  да  основе  с благословението  на  патриарха  нов  манастир. Новата  обител  била  основана в  местност,  принадлежаща  на  неговия ученик  и  последовател, патриция  Христофор  Фагур. В  тази обител живял  в  продължение  на  13 години, които  оползотворил  в  душеполезни  трудове  и  занимания, след  което  последвала  блаженната  му  кончина. Св.Симеон  починал  през 1020 година. Много  са  случаите  на благодатна  прозорливост и  изцеления  по молитвите  на  праведника, които  зачестили  особено  в  края  на  живота  му. Тридесет  години  след  смъртта му  (в 1050 г.)  били  открити  неговите  благоуханни  и  чудотворни  мощи. Паметта  му  се  празнува  на  12 март – деня, в  който  се  представил  пред Господа.

     Св. Симеон  ни  е  оставил  преди  всичко  множество  слова, които   произнасял  пред манастирското  братство, а  също  така  и  някои  тълкувания  на  Свещ. Писание, писма  до  монаси  и миряни  и  молитвени  песни. На него  принадлежи  и  умилителната молитва: “От скверни устни, от мерзско сърце, от нечист език, от осквернена душа, приеми моление, Христе мой...”, една  от  молитвите  преди  Св. Причастие, която  той  написал  в  стихове. Съчиненията  му  са проникнати  с  дълбоко  благодатно  прозрение  в  истините  на  вярата, поради което  Църквата  с право го  нарича Нови Богослов, отличавайки  го от  живелите много  преди него  св. апостол и  евангелист  Йоан  Богослов и  св. Григорий Богослов, с  които  той  е  сроден по  дух и  благодатни  дарования.
Основна  тема  на неговите  творения е учението  за  благодатта  на  Св. Дух, тази  “душа в нашата  душа”, както се изразява самият  той. Друга  характерна  черта  на  неговите  съчинения е  непосредствената  сърдечност, топлота  и умиление, които  лъхат  от  всеки  техен  ред. В един от своите химни той благодари на Спасителя за всичко, което е изтърпял от своите гонители; в скърбите си преживявал Христовите страдания и се учел да пребивава във смирение: “Благодаря Ти, Господи, благодаря Ти Сърцеведецо, праведний и всемилостивий. Благодаря Ти, че си станал човек, подобен на мене, но нетленен и без грях, за това, че несправедлево си пострадал от беззаконници. Дай ми сили, Господи да Те следвам!”Светецът се молел да бъдат съпричастни на Христовите страдания всички християни и самия той: “Удостой твоят грешен и малък раб да бъде съпричастен на Твоите пречисти страдания, за да се приобщя към Твоята слава...”

Любовта към враговете  и спасителната молитва за тях е също следване на Иисус Христос. Същевременно близостта до Гопода, когото той мистично съзерцавал, изпълвала Божия угодник със всеобхватно чувство за лично недостойнство и подсилвало ужаса му: “Аз треперя и се радвам, ставам безгласен затова, че Творецът на света ме е посетил, мене, грешния човек.”

С цялото сияние на Своята божественост Господ Иисус Христос ще блесне по време на Второто пришествие, а сега Той освещава всеки вярващ като звезда, която се приближава до вярващите и прониква в сърцата им. Във вечния живот, когато ще изчезнат всички образи и символи, ние ще се наслаждаваме на Божия Син, като го съзерцаваме.

Строгото монашеско подвижничество на преп. Симеон би могло до известна степен и в определена мяра да бъде вградено в личния живот на мнозина православни християни съобразно духовните им сили, религиозното им разположение и благословението на духовния им наставник. Подвижничеството е средство по пътя към спасението, а  към спасение са призвани както монаси, така и миряни. Предлагам  един по-обширен   откъс  от слово на св. Симеон  за  значението  на  Христовото  възкресение:  “ Дойде  Пасхата,  радостният  ден  на  Христовото  възкресение,  който ни  спохожда  веднъж  в годината,  но за  ония,  които  разбират  тайнствения смисъл  на  Възкресението, бива  всеки  ден  и  дори  непрестанно. Дойде  и  изпълни  сърцата  ни  с  всяко  веселие  и  неизказано  утешение, не  само  поради това,  че  сложи  край  на  великопостния  труд, но  много повече  с  това, че  показа  нашите  души  усъвършенствани  от  този  труд  и  призова  всички  вярващи  към покой и  благодарност. И  тъй , нека  поблагодарим, братя, на Христа  Господа, Който  ни  удостои  да  преплуваме  морето  на  поста  и  ни въведе  с  радост  в  пристанището  на Възкресението. Да  Му  благодарим  всички – и  тези, които  с  усърдие  и  жар  са прекарали  поста  в  добродетелни  подвизи, и  онези, които  поради  духовно  разслабване  и  небрежение  са  били не тъй  мъжествени  и  дори  са паднали  духом  в  подвизите  си. Защото  Христос  дава  на усурдните  подвижници  венци  и награди, и  то дори много  по-големи, отколкото  би  следвало; но  същият Той  проявява  снизхождение  и  към  по-немощните  като  милостив и човеколюбив. А  така  постъпва, понеже  гледа  повече  на  разположението  и  произволението  на  нашите  души, отколкото на  телесните  усилия, които  ние  полагаме, когато  се подвизаваме  с  по-голяма  или  по-малка  ревност  в  добродетелите. Христос, нашият  Бог, след   като  бе  разпнат  на  Кръста  и  прикова  върху  него  греховете  на  целия  свят, умря, слезе  в  преизподнята, и като  възлезе  от  ада, отново  се  съедини  със Своето  пренепорочно  тяло  и  веднага  възкръсна  от мъртвите, а  накрая  се  възнесе  на  небесата  с  голяма  сила и  слава.  По  същия  начин  и  сега, когато  ние,  оставяйки  този  свят  и  суетата  му  и  изповядвайки  страданията  на  Христа  Господа, влизаме  в  гроба  на  покаянието  и  смирението, - тогава  Сам  Той  слиза  от  небесата,  влиза  в  нашето тяло като  в гроб,  съединява  се с  нашите  души, умъртвени   от греховете, и ги  възкресява, а  чрез  това  им  дава  благодатта  да  виждат  славата  на  тайнственото  Възкресение. По този  начин  Възкресението Христово става  възкресение  и  на  нас, падналите  и  умъртвени  от греха.”

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/a9x4 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Всеки ден вие полагате грижи за тялото си, за да го запазите в добро състояние; по същия начин трябва да храните ежедневно сърцето си с добри дела; тялото ви живее с храна, а духът – с добри дела; не отказвайте на душата си, която ще живее вечно, онова, което давате на тленното си тялото.
Св. Григорий Велики