Мобилно меню

4.6447368421053 1 1 1 1 1 Rating 4.64 (152 Votes)

Agios Porphirios editedИстина ви казвам, за всяка празна дума, която кажат човеците, ще бъдат съдени в последния ден (Мат. 12:36-37)

С наближаването на Великия пост Църквата насочва вниманието ни към Съда – онзи последен съд, след който човечеството, цялото творение ще бъде обновено и ще поеме по един нов път на развитие. Евангелието казва какъв ще е критерият на този страшен в своята окончателност Съд – любовта, която сме успели да отгледаме у себе си и да споделим с ближния. Нейните прояви са многобройни, както многобройни са и проявите на липсата на любов, на недостатъчна любов, на отчуждението и омразата. Празните думи, за които говори Спасителят, са думи празни откъм любов – и щом ще бъдем съдени за тях, дори за всяка една от тях, е добре да знаем тяхната сила.

За тази цел ще се върнем към разказа за сътворението на човека. Църквата учи, че човекът е бил създаден според замисъла на Твореца като една харизматична личност, с потенциал за развитие във вечността. Пребивавайки в единство със своя Създател, неговите душевни сили – разум, воля, емоции, са били в хармония. Хармонично са действали и множеството духовни дарове на човешката душа. След грехопадението човешката природа е силно ранена, поразена е от смъртта, душевните сили на човека са в постоянно противоборство, а от цялостната харизма на човешката природа се запазват само отломки – по-големи или по-малки, на всеки според даруваното му. Всеки дар, всеки талант на човека вече е относителен. Откъснати от Бога, устремени към себе си, а не към своя Създател и към ближните си, ние сме свободни да постъпваме с тези отломки от първоначалната харизма на човешката природа, както искаме – да ги употребяваме за добро или за зло. Затова има харизматични хора, които са злодеи и които със силата на своята харизма подчиняват множеството – но не за да го вдъхновят към нещо градивно и добро, а за да го свлекат със себе си в мрака, обитаващ в душите им.

4.7647058823529 1 1 1 1 1 Rating 4.76 (85 Votes)

4Който е чел Евангелията, е забелязал, че няма човешки грях, нито постъпка, които да накарат Христос да страни от човека, да го отпише като неблагонадежден, като неспособен да вмести в себе си Словото Му. Обвинявали Го, че „яде и пие с грешници“, ходи в домовете на най-презрените хора, общува с другородци и иноверци и изпълнява молбите им. Дори на справедливо осъдения разбойник на кръста Христос прощава в последния миг и му обещава: „Истина ти казвам, затова, че повярва в Мен, днес ще бъдеш с Мен в рая“.

Има само един грях, с който Христос е непримирим, който предизвиква гнева Му, срещу който Той изрича най-тежките си думи, увековечени в евангелските текстове. И това е лицемерието. „Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери“ кънтят словата Му вече векове. „Варосани гробници“, отвънка хубави, а отвътре пълни с нечистота. Христос не зачита и „мисионерските усилия“ на тези хора – „обикаляте земи и морета да спечелите един последовател, за да го направите след това достоен за огнената геена, като вас самите“.

4.972602739726 1 1 1 1 1 Rating 4.97 (73 Votes)

razboinikПродължение на беседата "Не можем да живеем без Бога"

Не бива никога да се отчайваме. Разбойникът, разпнат до Христос, използвал своя кръст, инструмента за неговото наказание, и се спасил. Следователно, човек никога не трябва да се отчайва, защото отчаянието е най-големият грях. Защото, ако човек се отчая, така сякаш хули Бога, казвайки Му: Не можеш да ме спасиш! Такъв, какъвто съм сега, не можеш да ме спасиш! А така хулим Бога. Все едно да кажеш на своите родители: Може да сте ми майка и баща, но не ме обичате, никога не ме обикнахте! Така хулиш родителя си. Защото няма родител, който да не обича детето си,  макар  и по начина, по който всеки го разбира. Затова всеки се наранява, ако детето му каже така. Колко повече, ако кажеш на Бога: Знаеш ли, Боже, не можеш да ме спасиш! За мен няма спасение! Сякаш отхвърляш Христовата кръв, която Той пролял на Кръста, отменяш Неговата жертва. Нима съществува грях, страст или нещо друго, което  Христовата кръв да не може да измие? И Христовият Кръст не може да те спаси?  Нима Христос  напразно се разпна за теб? Затова човек никога не трябва да се съмнява в силата на Христовата жертва. Затова в Църквата никога не можем да кажем на никой човек, каквото и да е направил, какъвто и да е той: Не знам какво да правя с теб, чедо... Такъв, какъвто си станал, няма спасение за теб. Никой не може да те спаси! Това е недопустимо в Църквата. За всеки, какъвто и да е той, съществува възможност за спасение, колкото и да е грешен, колкото и злини да е извършил, и това е лесно, ако с покаяние се обърне към Бога. Една дума казал разбойникът и се спасил, но я казал от сърце. Сърцето му се пречупило и в съкрушението си той казал на Христос: Спомни си за мене, Господи, когато дойдеш в Царството си. И чу отговора: "Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мен в рая".

4.9393939393939 1 1 1 1 1 Rating 4.94 (99 Votes)

св. ЛукаИз писмата на св. архиепископ Лука Войно-Ясенецки до свещениците от Симферополска и Кримска епархия (6 юни 1952 г.)

Бъдете твърди в ревността си за Божията правда, за каноните и постановленията на Църквата.

До моето знание достигна, че възприемници (кръстници) при кръщаването на младенци често пъти стават хора, които не знаят никакви молитви и дори не умеят да се прекръстят, жени, имащи некръстени деца, и хора, незнаещи дори дали са били кръстени.

Кръщаването на младенци в Православната църква се извършва по вярата на техните родители и възприемници, чието задължение е да обучават децата на Божия Закон, молитви и благочестие. Това, разбира се, не могат да направят възприемници, които сами не знаят и най-простите молитви, не умеят да се кръстят и по време на тайнството кръщение се смеят на произнасяните от свещеника молитви-заклинания над сатаната.

4.8928571428571 1 1 1 1 1 Rating 4.89 (112 Votes)

ICOANA CU CANDELA2Благословен да бъде Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа... както и ни избра чрез Него, преди да се свят създаде, за да бъдем свети и непорочни пред Него с любов,  както предопредели да ни осинови за Себе Си чрез Иисуса Христа, по благоволение на Своята воля (Еф. 1:3-5).

Св. апостол Павел казва нещо много важно, за което трябва да внимаваме. Той употребява глагола „предопредели“ (προορρίσας). Смятам, че този глагол в Новия Завет, и най-вече в посланията на св. ап. Павел, трябва да се тълкува буквално от προ-ορώ  – пред-виждам. Ще рече, не че Бог предопределя в онзи смисъл, в който днес ние казваме този е предопределен за еди-какво си, сякаш Бог ни е поставил да правим нещо и щем-не-щем ние го изпълняваме, тъй като сме предопределени за това.

Не. Бог е видял отпреди и е познал отпреди всеки човек, който свободно и непринудено е щял да приеме да стане Божи син по благодат и да бъде свят и непорочен пред Него с любов. Всичко, което Бог е направил за нас, го е направил от любов. Нашето сътворение, съществуване, живот, Въплъщението на Бога Слово, всичко Той е направил, движен от безкрайна любов. Не по принуда, Бог не се подчинил на някаква потребност на Своята природа или на нуждата на любовта, а доброволно, по Своя воля е създал човека. Бог е поискал и е създал човека, Той е поискал и е станал Човек, Той е поискал и се е разпнал и т. н. Когато е създал човека, Той му е дал възможност реално да стане Божи син, но чрез Иисус Христос. Да стане реално Божие чедо чрез Христос, участвайки в Неговия живот. Когато се причастяваме с Тялото и Кръвта Христови, ние ставаме едно с Христос, съединяваме се с Него, Христос пребъдва в нас и ние в Него. Така ставаме истински Божии чеда – след като сме братя на Иисус Христос, след като в нас тече Неговата кръв и живот.

 

И рече старецът...
Лакомото желание за храна се прекратява с насищането, а удоволствието от питието свършва, когато жаждата е утолена. Така е и с останалите неща... Но притежаването на добродетелта, щом тя веднъж е твърдо постигната, не може да бъде измерено с времето, нито ограничено от наситата.
Св. Григорий Нисийски
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.