Продължаваме да запознаваме читателите на „Двери” с мненията на румънски духовници относно причастната практика. След митр. Серафим (Жоанта) и йеромонах Рафаил (Нойка), ви представяме размислите на свещ. Юлиан (Нистя) – клирик в румънската църква в Париж, превел на румънски език трудове на митр. Калистос (Уеър), митр. Йоан (Зизиулас), прот. Николай Афанасиев, Христос Янарас и др.
Аз съм за честото причастяване, а не за онова, което се извършва веднъж в годината. Не вярвам във вярата на онзи, който се причастява веднъж в годината. Ако имаш възможност да се причастяваш често, защо се причастяваш рядко? Някой ще каже – заради греховете ми. Не мислете, че онези, които рядко пристъпват към Чашата, се причастяват по-добре от онези, които по-често приемат св. Тайни, тъй като рядко причастяващите се не прекарват цялото това време в подготовка. Те също се готвят преди самото причастие. Тогава къде е смисълът? С други думи, Христос иска да ти преподнесе Своите Тяло и Кръв, а ти не искаш да ги приемеш. Нашата св. Църква извършва тъкмо затова божествената литургия, за да може верните да се причастяват. Не за да се причастяват само свещениците, а вярващите да пристъпват към Чашата, да речем, само чрез Великия пост.
Но аз не карам хората да се причастяват често, защото не мога да ги убедя да се изповядват често. Ако на хората са им безразлични Божиите дела, не мога да ги накарам насила, докато те самите не го поискат. А онзи, които поиска да се причасти, нека не се колебае, понеже – ох, какъв ужас! – не са минали шест седмици. Той ще бъде ли по-подготвен след шест седмици? Той ще бъде готов не повече, отколкото ако се е причастил на втория или третия ден или след седмица. В миналото хората са се причастявали по-често, особено в първите векове. И светителят Йоан Златоуст е увещавал хората да се причастяват по-често, тъй като още в онези времена е отслабнал стремежът за по-често приемане на св. Тайни. Равнодушен човек не можеш да го накараш да се причастява по-често. Такъв човек го убеждаваш, че трябва да се изповяда, а след това и да се причасти.
Хората, които имат благословията на духовния си отец, могат да се причастяват на всяка Божествена литургия. Защо исторически се е утвърдило през Великия пост да се извършва Преждеосвещена литургия? Тъй като вярващите са искали да се причастяват по-често, а не само в събота и неделя. Наистина, това до голяма степен зависи от духовния отец, но трябва да знаете, че и духовниците имат различни представи. Има такива, които не позволяват причастие. Не знам те самите как пристъпват към причастието, щом не пускат вярващите.
Превод: Анна Георгиева
Източник: „Киевская Русь”