Мобилно меню

4.9487179487179 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (39 Votes)

xrusostomos metewraИз Четвърта беседа върху Послание до римляни (PG 60, 417 sq.)

Но още не съм споменал за върха на злото, нито съм разкрил главната част на бедствието, тъй като често, когато се канех да го кажа, се изчервявах, а често се и срамувах. Кое е всъщност това? Вече трябва да се осмелим и да го кажем. Освен това, би било голямо малодушие, когато трябва да изкореним някое зло, да не се осмеляваме дори да говорим за него, сякаш мълчанието само по себе си ще излекува заболяването.

Затова няма да мълчим, дори ако се наложи безброй пъти да се засрамим и да се изчервим. Защото лекарят, когато трябва да почисти замърсената рана, нима се отказва да употреби нож или да бръкне с пръст до дъното на раната? Така че и ние няма да спрем това слово, защото заразата е още по-лоша.

А кое е злото? В живота ни е навлязъл един странен и противозаконен копнеж. Налегна ни болест тежка и неизлечима, разрази се по-лоша от чума. Измислиха ново и страшно беззаконие, защото то променя не само човешките, но и природните закони. Така блудството стана дребна работа и то вече се определя като обикновен разрат. И както при страданията, когато дойде много силна болка, тя надвива впечатлението от предишната, така и прекаленият размер на тази сквернота прави непоносимото да не изглежда вече като непоносимо, тоест разврата с жена.

Защото изглежда, че е прекрасно да може да се измъкне човек от тези мрежи и има опасност занапред женският пол да стане излишен, щом като младежите заместват всичко онова, което принадлежи на жените. И не е само това злото, но и с голяма волност се одързостяват към такъв разврат и беззаконието се е узаконило. Така че никой не се страхува и не трепери. Никой не се срамува и не се изчервява, но дори се гордеят за тези жалки действия, а благоразумните се смятат за глупави и онези, които се стремят да ги вразумят, уж били заблудени. И ако са по-слаби, ги бият, а ако са по-силни - осмиват ги, подиграват ги и ги засипват с безброй хули. С нищо не могат да помогнат нито съдилищата, нито законите, нито възпитателите, нито бащите, нито слугите, нито учителите.

Защото успяха едни да покварят с пари - такива се интересуват как да спечелят някоя пара. А онези, които са по-разумни и се грижат за спасението на душите си, щом веднъж са им показали доверие, едни от тях много лесно ги приспиват и мамят, а други пък се страхуват от силата на безнравствените хора. Впрочем, по-лесно би се избавил някой, когото са заподозрели, че се стреми към царската корона, отколкото да се измъкне някой от ръцете на онези мерзавци, ако се опита да избави децата от тях.

Така насред градовете, сякаш са някъде в голяма пустош, мъже с мъже вършат разврат. Които пък са избегнали тези клопки, трудно ще избегнат обаче злословията от онези, които вършат подобни безобразия.

Първо, защото са твърде малко и затова лесно биха могли да останат незабелязани сред множеството на вършещите злини; и второ, защото самите онези мерзавци и мръсни бесове, като не могат по друг начин да навредят на тези, които не са им обърнали внимание, се опитват да ги накажат по този начин. Защото, като не са могли да ги наранят смъртно, нито да засегнат самата им душа, стремят се да накърнят поне похвалата за тяхното благоразумие, която тези хора получават от обществото, и да развалят добрия им образ.

Затова и чух, че мнозина се изненадват как досега не е завалял огнен жупел, как градът ни още не е изпитал онова наказание, което е понесъл Содом, макар и да е заслужил много по-тежко наказание, защото не се вразумяват дори и от злините, постигнали содомци? Но макар че онова селище вече две хиляди години крещи с вида си по-силно и от човешки вик към цялата вселена, за да не дръзне някой да върши подобен грях, не само не е намалял стремежът им към този грях, но са станали и по-нагли, все едно че спорят и се борят с Бога; и се опитват на дело да докажат, че колкото повече Той ги заплашва, те толкова повече ще бъдат привързани към тези злини.

Наистина, как не се е случило нещо такова, макар че се вършат тези содомитски грехове, а не се налага наказанието на содомци? Защото тях ги очаква друг, още по-изгарящ огън и безкрайно наказание. От друга страна, макар и хората след потопа да са вършили много по-големи злини от онези, които бяха наказани с потопа, след това не се е случило да има такъв пороен дъжд и потоп.

И тук причината е същата. Защо наистина първите хора, когато нито съдилища са имали, нито страх от владетелите е имало, нито закон да ги заплашва, нито толкова пророци да ги връщат в правия път, нито страх от наказание в ада, нито надежда за вечното царство, нито познание за истината, нито чудеса, които могат да възкресят и камъните – как тогава те, които не са имали нищо от изброеното, са били наказани толкова строго за греховете си, а сегашните, които участват във всичко това и живеят сред страха от божествените и човешките съдилища, до днес още не са наказани със същите наказания, макар да са достойни за още по-строго наказание? Следователно, не е ли ясно и за едно дете, че им се готви по-строго наказание? Защото, ако ние така се ядосваме и възмущаваме, как Бог, Който се грижи за всичко и особено за човешкия род, и се отвращава и силно мрази злото, би понесъл да се извършва това без наказание?

Не е така, не! Но Той ще протегне срещу тях всемогъщата Си десница, ще нанесе неустоим удар и страданията на онези мъчения ще са толкова страшни, че в сравнение с тях нещастията на содомци ще изглеждат смешни. Защото тези с мръсните си плътски сношения кои варвари и кой животински вид не са задминали?

При някои от безсловесните животни има много силен полов нагон и неудържимо желание за сношение, което прилича на някаква лудост. Но при тях не се наблюдава това влечение на мъжко към мъжко и си остават в границите, които природата им е поставила. И хиляди пъти да се увеличи нагонът им, те все пак не прекрачват законите на природата. А тези, уж разумни същества, които са се запознали с божественото учение и учат дори другите какво трябва и какво не трябва да правят, които са слушали Писанията, дошли от небето, самите те с проститутките не завързват връзки толкова лесно, колкото с младежи. Сякаш не са човеци, сякаш няма Божи промисъл, който наказва престъпленията, но все едно някакъв мрак е завладял всички и вече никой нито вижда това, нито ги чува – до такава степен се одързостяват във всяко отношение и при това с толкова голяма ярост. А бащите на развращаваните деца мълчаливо търпят това и нито изчезват заедно с тях, нито мислят как да поправят злото. Защото дори да трябваше да закарат децата си в изгнание в чужбина заради тази страст – било по море, било на някой остров, било на необитаема земя, било във вселената над нас, не би ли трябвало да се постараят и да направят всичко, така че да не се внасят тези срамотии? И ако някъде има някое село, нападнато от тежка болест, например холера, няма ли да отведем оттам синовете си, дори те там да печелят много добре и здравето им все още да е добро? Сега обаче, когато навсякъде има такава голяма поквара, ние не само водим децата си към тази пропаст, но и онези, които искат да ги освободят, ние ги пропъждаме, сякаш те носят бедите. Наистина, какъв гняв и какви мълнии заслужава цялото това поведение, когато се стремим да поправим думите на предупреждаващите и да ги „изчистим“ с мярката на светската мъдрост, а душата, която лежи в блатото на разврата и непрекъснато се разлага, не само я пренебрегваме, но и когато пожелае да се поправи, ние й пречим?

И нима някой ще дръзне да каже, че е възможно тези, които са затънали в такива грехове, да се спасят? Как да се спасят? Защото тези, които са избегнали страстта на разврата, онази тиранична любов, която разрушава всичко (макар че са малцина тези), те обаче не избягват жаждата за богатство и слава. А повечето от тях са обладани и от тези последните страсти, но и на страстта на разврата се отдават с огромен устрем.

Превод: проф. Иван Ж. Димитров


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/wchxa 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Защо удряш въздуха и тичаш напразно? Очевидно, всяко занимание има цел. Тогава кажи ми каква е целта на всичко, което се върши в света? Отговори, предизвиквам те! Суета на суетите: всичко е суета.

Св. Йоан Златоуст
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.