Колко приятни за нас са вълните на това духовно море – по-приятни дори и от морските вълни! Едните се повдигат от възмущението на ветровете, а другите – от желанието да се слушат проповеди. Едните, когато се повдигат, довеждат кормчията в голям страх, а другите, щом се появят, дават възможност на проповедника да говори с дързост и увлечение. Едните служат като знак, че морето е яростно, другите – като признак, че е радостна душата. Едните се удрят о камъни и произвеждат глух шум, а другите засягат учението и издават приятен звук. По същия начин и подухването на лекия ветрец, кога засегне нивите, ту прекланя до земята, ту повдига нагоре главите на класовете, представлява на сушата подобие на морски вълни. Но и от тези ниви нашата нива e по-приятна, защото не подухването на ветрец, а благодатта на Светия Дух възбужда и загрява вашите души; и огънят, за който някога казваше Христос: „Огън дойдох да туря на земята, и колко бих желал да беше вече пламнал“ (Лука 12:49) – този огън, виждам аз, е хвърлен и гори във вашите души. Щом като страхът Христов е запалил в нас толкова много лампади, то нека влеем в тях елея на учението, за да стане светлината за нас по-продължителна.
