Богослови и изследователи от България, Гърция, Великобритания, Австралия, Румъния, Сърбия, Франция, Германия, Белгия, Зимбабве и Южна Африка участват в Деветата международна конференция на ORIC, която се провежда от 4 до 8 септември, празника на Рождеството на Божията майка, в Бачковския манастир. Тазгодишната тема на форума е „Тайнството на Богородица“ и събира изследвания върху светоотеческото богословие, христологията, византийската богородична традиция и иконография, съвременната православна мисъл и икуменическия диалог.
Конференцията беше открита на 4 септември от д-р Олга Севастиянова, председател и основател на международната богословска общност ORIC – St. John Chrysostom Orthodox Research Group. Началото на форума беше предшествано от св. Литургия в съборния храм „Успение Богородично“ на Бачковската света обител. Приветствия към участниците отправиха Величкият епископ Сионий, игумен на Бачковския манастир и домакин на конференцията, и митрополит Серафим (Кикотис) на Зимбабве и Ангола, екзарх на Южна Африка от Александрийската патриаршия, който участва в работата на форума. Епископ Сионий пожела плодотворна работа на богословската общност, събрана в една от най-старите православни обители на Балканите. Той подчерта, че конференцията се провежда „под благословията на Българския патриарх Даниил и под спасителния покров на светата Божия Майка“, както и под духовното напътствие на св. патриарх Евтимий Търновски, с когото Бачковската обител е неразривно свързана.
Митрополит Серафим насочи вниманието към всемирното значение на почитта към Божията Майка. В приветствието си той припомни определението „Платитера“ – „по-широка от небесата“, което изразява тайната на Пресвета Богородица като вместила Невместимия и като тази, която простира своя молитвен покров над човечеството.
Основните научни заседания на конференцията са разпределени в три дни и проследяват развитието на богословието за Божията Майка от първите християнски векове до съвременната православна мисъл.
Първият ден беше посветен на корените на богородичното богословие преди Третия вселенски събор в Ефес през 431 г. и на неразривната връзка между мариологията и христологията. Д-р София Теодорат от Австралия разгледа учението за Божията Майка в съчиненията на св. Ириней Лионски, а д-р Йоанис Каминис – образите на утробата и Богородица у св. Григорий Богослов. Д-р Калин Ангелов представи изследване върху понятието „по образ и подобие“ в богословието на св. Василий Велики, а председателят на ORIC д-р Олга Севастиянова се спря на „тайнството на Девата“ у св. Григорий Нисийски и неговото значение като образец за преобразяването на човешката личност.
Втората част на първия ден насочи разговора непосредствено към христологията. Проф. Светослав Риболов разгледа мястото на Христос и Богородица в богословието на Теодор Мопсуестийски, а Георгиос Какурис представи учението на св. Прокъл Константинополски за богочовечеството на Христос и приснодевството на Неговата Майка. Денят завърши с дискусионен панел с участието на митрополит Серафим, проф. Светослав Риболов, д-р Пантелеймон Шампидис и проф. Йоанис Каминис.
Вторият ден на конференцията е посветен на разгръщането на богородичното богословие във византийската традиция и неговото отражение в църковното изкуство. Сред разглежданите образи са Богородица като Застъпница, Покровителка, Храм, Кивот, Рай и Царица. Д-р Тео Андреу от Сейнт Андрюс разглежда Богородица като образ на Църквата и Дъщеря Сионова в Пасхалния канон на св. Йоан Дамаскин, а д-р Ахилеас Делопулос от Атина – Божията Майка едновременно като Майка и Рабиня Господня в творчеството на същия църковен отец. Д-р Теохарис Папависарион изследва прославата на Богородица в богословието на св. Николай Кавасила и Теофан Никейски.
Отделна сесия е посветена на богородичната иконография. Сръбският изследовател Небойша Дабич поставя въпроса за мястото на изображението на Божията Майка спрямо иконографската композиция „Мелисмос“. Д-р Николинка Климукова и Ивон Кючукова представят иконографските типове на Пресвета Богородица в ранните печатни гравюри в България и тяхното богословско значение. Интересен поглед към присъствието на Богородица извън строго богословската литература предлага д-р Пантелеймон Шампидис от Солун, който разглежда образите на Панагия в творчеството на големия гръцки писател Александрос Пападиамантис.
Сред най-необичайните теми в тазгодишната програма е докладът на румънския богослов д-р Емил М. Маргинян, който противопоставя апофатичното мълчание на Божията Майка на „генеративния шум“ на изкуствения интелект. Изследването, озаглавено „Апофатичното мълчание на Божията Майка: поглед от св. Силуан Атонски и AI Generative Noise“, поставя традиционната православна представа за богословското мълчание и съзерцанието в контекста на съвременната дигитална култура, в която текст, образи и информация могат да бъдат генерирани практически безкрайно. Славиша Костич от Белград разглежда Богородица като посредница между Бога и света в богословието на о. Павел Флоренски.
Третият ден преминава от съвременния православен богословски синтез към това, което организаторите определят като „живяно богословие на Божията Майка“. Прот. д-р Стивън Хедли от Везле разглежда значението на целомъдрието за приближаването към тайната на Богородица, а Елена Дюлгерова от София – Пресвета Богородица като образ на Църквата и на духовното майчинство в православната традиция. Д-р Панайотис Псилос от Хараре представя доклад за Богородица и приемането на Божествения огън.
Заключителната част на научната програма излиза и извън пределите на собствено православното богословие. Спирос Бекаторос от Страсбург разглежда прехода от христологичната функция към църковната реалност на Богородица в православната мисъл. Особен интерес представлява участието на преп. Нишад Исак Чанди от Сирийската църква „Мар Тома“, свързан с Университета в Претория. Неговият доклад е посветен на Божията Майка „отвъд конфесионалните граници“ и на възможността за ново осмисляне на мариологичното учение в рамките на икуменическия богословски диалог. Пасхалис Цицифилас от Атина представя мястото на Божията Майка в гръцката православна църковна традиция – както в монашеството, така и в енорийския живот. Д-р Пантелис Левакос от Льовен насочва вниманието към канона на Благовещение и богородичната химнография като израз на православното богословие за спасението.
След приключването на трите основни дни с научни заседания участниците ще посетят Кръстова гора на 7 септември. На празника Рождество Богородично, 8 септември, те ще участват в св. Литургия в съборния храм на Бачковската обител. Заключителната част на програмата включва поклонническо и културно пътуване до Пловдив – посещение на Епископската базилика на Филипопол, Небет тепе, храма „Св. Константин и Елена“, Античния театър и Стария град.
Форумът в Бачковския манастир е деветата международна конференция на ORIC. Общността възниква от богословски семинар към Университета в Абърдийн, а през 2018 г. започва да се развива като международна мрежа от православни богослови и изследователи. Днес тя организира редовни изследователски семинари, международни конференции и колективни научни публикации. Организаторите подчертават, че богословието не трябва да бъде индивидуално академично занимание, а общностно търсене, при което изследователите обсъждат своите текстове, работят по съвместни проекти и съчетават академичната работа с молитва, богослужение и поклонничество. Предишни международни конференции на ORIC са провеждани в различни православни академични и църковни средища, сред които Клуж, Яш и Тбилиси.
