Мобилно меню

4.9056603773585 1 1 1 1 1 Rating 4.91 (53 Votes)

1 9-passionМоля се в настъпващите  дни всички да почувстваме великата Божия любов в душите ни. Най-големият проблем на човека, или поне един от големите проблеми, е, че не чувства любов. Някога през живота си сме били наранени от хора, които сме обичали, или те самите не са ни обикнали, когато ние сме имали нужда от това. Очаквали сме едно, а са ни дали друго и в един момент сме били предадени. Затова Страстната Седмица представлява възможност да почувстваме великата любов, която съществува в Бога. Затова страдащите чувстват болката на Христос, затова Христос чувства болката на човека. Това е седмицата на великата любов. Най-голямата празнота в нашия живот е тази: искам някой да ме възлюби, да ми съчувства и да мисли за мене. И Христос казва, че Бог толкова много  възлюбил човека, че  отдал Своя Единороден Син, за да Го възлюбим и ние, да Му се доверим и да живеем. Това е Страстната Седмица, седмицата на безкрайната Божия любов. Отвъд събитията, които ще видим и и от които ще се трогнем, трябва да чувстваме как тази празнота на душата ни се запълва и тогава ще можем да кажем, че тази седмица е имала смисъл и нашето сърце някак се  е открехнало. Христовият Кръст не е нещо, случило се само веднъж. Христос бил разпнат веднъж, но целият Му живот бил Кръст, болка и подготовка за този последен момент.

Когато твоите ученици не те разбират, чувстваш, че сякаш пак умираш. Когато казваш едно, а те разбират друго,  пак чувстваш, че сякаш си мъртъв в себе си. Когато изопачават твоите подбуди, когато например те наричат обхванат от бяс, когато много пъти наричали Христос заблуден, когато се опитали да Го хвърлят от рътлината – в онези мигове Господ се чувствал изоставен преди окончателния Кръст. Преди да бъде разпнат, много пъти вече бил изпитал болка – и понесъл малки кръстове в отношенията Си с другите. Веднъж дори Негови ученици си тръгнали от Него и Сам Той  искрено и открито казал на другите: Да не би и вие да искате да си тръгнете? Нима да те напускат хората, които обичаш, не е болка?

Повод за всички тези събития от Страстната Седмица е възкресяването на св. Лазар. Това било поводът и така името на Христос се разчуло и навсякъде достигнал слухът, че Той направил страшно чудо – възкресил четиридневен мъртвец. Оттогава хората искали да видят и Христос, и Лазар и от омраза към Лазар поискали да унищожат и Господа. Повод за всичко е завистта, омразата и неприязънта. Много пъти не понасяме любовта, която някой показва към нас. Не понасяме някой просто да прави някакво добро. Нещо му става на човека и не понася щастието на другия. Другият ни е виновен. Каза ми го свещеникът, с който служим в една енория в Атина.  Попитах го:

- Защо сме такива?

- Ние не можем дори със себе си да се оправим! Как тогава единият да издържи другия? Да гледа как напредва и да му се радва?

Веднага щом виждали някакво добро, повечето започвали да Му завиждат. Трогващото обаче е, че преди Своето страдание Христос не чувствал смут, а излъчвал мир, спокойствие, незлобие и това предал на Своите ученици, създал благодатна атмосфера, която придала мир и тишина и в техните души. Докато отивал да умре, Той окуражавал учениците Си, а не те Него. Той дори покрива Юда до такава степен, че кара мнозина да се гневят. Мнозина го питали: Защо го е направил Свой ученик? В крайна сметка, спасил ли се е Юда, какво е направил с него Господ? Чудното е, че докато знаел, че Юда е крадец, знаел неговия характер, Той му позволил да задоволи своята страст. Поставил го до Себе Си и му казал:

- Ти ще отговаряш за касата.

- Но той е крадец?!

Но Христос отвърнал:

- Остави го! Ще краде от нас, ще Ме вижда да правя чудеса, и ако се трогне душата му, ще омекне с добро!

Защото със сила никой не се променя. Не знам дали сте забелязали, че когато искаме да направим някой грях, понякога нещата не се подреждат. Друг път обаче ни се подреждат много добре. Всички обстоятелства са идеални за извършването на греха. Така и с Юда. Бог не му попречил да изживее своята страст. Човекът не се променя насила. Не можеш да принудиш човека да отсече някоя своя страст. Само когато се почувства добре, само когато почувства голяма любов, от него може да изчезне някоя негова немощ.

Аз съм виждал хора, които идват в храма, които са пушили, вземали са наркотици, вършили са тежки грехове, водили са много разпътен живот, и без да им кажеш нищо, не насила, а постепенно, в близост до Бога, тяхната душа омеква, намират нещо по-хубаво и сами оставят това, което правят. Човек не може да се промени насила. Никой не може да те накара да оставиш твоите навици, ако някой друг не ти даде нещо по-сладко.

Със започването на Великия Пост в училище едно момче, което пушеше, ми каза:

- Тази година искам да спра цигарите!

Не аз му го казах. Отвърнах му:

- Браво! Колко дни се бориш?

- От понеделник до днес – беше четвъртък на първата седмица – Ще се помъча до Пасха да не пуша!

- Кой ти го каза?

- Никой!

- Браво! Това има стойност! Ще правиш това, което можеш, колкото можеш, колкото издържиш, с любочестие, и ако видиш, че те напускат силите, не трябва да те обхваща паника! Ще стигнеш дотам, докъдето можеш да стигнеш.

 След близо десет дена не се сдържа. Каза ми:

- Жалко! Всичко загубих! Исках да издържа до Пасха!

Казах му:

- Не е работата в това, което ти искаш, а колко можеш и за това ти помага твоето аз и Бог. Толкова е искал Бог да се подвизаваш, толкова издържаш, толкова можеш.

Майка му не може да приеме това и казва: Защо само десет дни? Аз искам детето ми да спре цигарите! Обаче не е въпросът, както ти искаш, а колко другият издържа. Затова и Христос дава на Юда възможности да краде, но и възможности за покаяние. Той казва:

- Ще Ме вижда да правя чудеса, няма ли да се трогне? Ще Ме вижда да зная тайните на целия свят, няма ли се замисли? Ако Моята любов не го накара да се замисли, дори наказанието няма да го промени.

Станах свещеник, защото никой в моето семейство не искаше да стана свещеник. Каквото и да вършех друго, те нямаха проблеми. Казваха ми да правя едно или друго:

- Излизай, води нощен живот, пий, пуши, живей си живота!

И понеже не ме притискаха, затова избрах това, което исках без принуда. Ако ме принуждаваха, можеше и да не обичам това, което обичам. Затова и Христос не притиска никого и до Него има хора с различни характери – всеки със своята душевност. Христос уважава това – нещо, което понякога ние не правим спрямо нашите ближни. И аз като свещеник, и всички ние спрямо нашия ближен. Всичко, което Господ направил, го направил доброволно. Той го искал и го направил. Той ни възлюбил, бил разпнат доброволно, докато можел да  избегне това.

image089

Всичко станало през нощта – една нощ, най-страшната нощ в целия свят. Най-голямата нощ на най-голямата злоба, но и на най-голямата любов. Всичко става през нощта. През нощта човек се отдава на разврат, през нощта човек се моли, през нощта другият съгрешава. Нощта оставя поле за много неща в живота ни и Христос показал най-голямата Си любов през една нощ. Неговата най-велика молитва, молитвата в Гетсимания,  още не е  престанала да се простира върху цялата земя и целия свят. Архим. Софроний Сахаров казва, че тази Христова молитва има всемирни измерения. В нея Христос обхванал всички хора, които ще се родят от Адам и Ева до последното бебе, което ще се роди преди Второто Пришествие. За всички помислил и за всички се помолил в онзи миг. Той измил нозете на Своите ученици, смирил се. Това, което ние не правим, това, което аз не правя. Дойдох и седнах на предното място, докато Господ  е казал да сядаме на последното. Той ми казва да мия нозете на учениците, а тук другите се грижат за мене. Ученик съм на Христос, а дойдох със самолет, всичко е леко, уредено, платено, всичко  е леко и комфортно и казвам „Аз съм Христов ученик!”. Дойдох в името на Този, Който няма нищо. Напълно различна е Неговата душевна атмосфера, напълно различна е моята.

Всичко това станало в една градина, в градината на Елеонската планина, в Гетсиманската градина. Както – се казва – в древност в райската градина станала първата битка и била  загубена, така сега се води нова битка и бива спечелена. Адам чу Бога и се скри, а Господ, Новият Адам, чу тези, които идвали да Го заловят, и се показал и не се уплашил. Кого търсите? – ги попитал. И когато казали Иисус Назорееца, Той  смело отвърнал. Христос не се срамувал заради нас, не се срамувал да ни защити и да ни каже, че ни обича реално и до смърт. Потресаващото е, че когато попитали Юда: Какво лошо имаш да кажеш за Христос, кажи ни за Него нещо! единственото, което казал, било: Аз едно нещо мога да направя, да ви заведа да видите къде се моли. Нищо друго не мога да ви кажа. Нямам нищо в Негов ущърб. И св. Йоан Златоуст пита: „Добре, три години си бил с него, гледал си Го от сутринта до вечерта, виждал си Го да спи, да яде, да ходи, да  си почива, да говори, видял си всичко. Какво лошо си намерил в Христос?” – нищо, нищо не намерил. Ние сме хора, които – отвъд впечатляващия личния профил, който имаме – когато някой ни опознае, се разочарова. Не знам дали ви се е случило, но на мене постоянно ми се случва да разочаровам хората след първия контакт и познанство. Един човек дойде отдалеч да се изповяда и мислеше, че ще намери при мен нещо различно. След няколко изповеди ми каза:

- В крайна сметка и ти не си това, което очаквах. Разочарова ме!

Аз му отвърнах:

- Това, което каза, е много истинско.

Истинско е да те разочарова човек, защото, ако очакваш от него да намериш съвършена пълнота, няма да я срещнеш. Христос обаче три години никого не разочаровал. Просто Юда искал да Го предаде от злоба, поради някакви вътрешни душевни процеси и тайни, но нямал какво лошо да каже за Христос. Той само казал: Елате да ви заведа да Го намерите. Той нямал нищо срещу Него, защото Христос не направил някакво зло, за да го каже.

Това е нощта на предателството, на оставеността, на дрямката, на отричането на св. ап. Петър, който се сгрял с другите и когато се стоплил, се отпуснал, и когато се отпуснал, се отрекъл от Господа. Затова се казва, внимавай къде се отпускаш. Много пъти се отпускаме и когато се отпуснем, всичко разваляме.

Вчера ми се обади една госпожа и ми поиска 500 евро.

- Защо ги искаш? – попитах аз.

Между другото, тя слуша моите предавания по радиото заедно с дъщеря си и те много й харесват. Тоест, харесват й думите ми. Трогва се от думите, разчувства се, но след това какво правим? Та тя ми каза, че иска 500 евро, защото дъщеря й искала да направи аборт. Дъщеря й е в първи курс на лицея и й бях говорил преди един месец, защото тогава майка й ми се обади и ме помоли:

-  Говори с нея! Кажи й нещо!

- Какво да й кажа? Думите ги знае, въпросът е как ще ги превърне в дела.

- Кажи й нещо!

- Добре, ще й кажа!

Говорих й, а тя слушаше. Казах й:

-  Кажи сега ти нещо!

- Не, говори ти! Чувам те! Радвам се да те слушам.

Говорех, говорех, тя не ме прекъсваше и в даден момент я попитах:

- Какво ще кажеш за всичко, което чу?

Тя ми отвърна:

- Колко хубаво говориш!

Аз й казах:

- Виж, ще затворим сега телефона и ще ти се обадя след няколко дена, за да говориш ти. Няма аз да говоря, а ти ще говориш. Аз ти казах моето мнение и моето виждане за твоя живот. 

Тя не свари да ми се обади. Вместо нея се обади майка й да ми иска 500 евро за аборт. Дори не можеше да помисли, че може да задържи това дете, да го роди и да го даде някъде другаде. Не можеше да помисли това. Не можеше да го понесе.

Това се случва, затова ми е омръзнало да говоря. Не, не, че е тежко да говоря, харесва ми, приятно е да говориш. Сладко е постоянно да говориш, да говориш, другият да слуша, става ни приятно. Но въпросът е какво правиш, когато спреш да говориш. Думите са оскъдни – другият ги слуша и просто неговият слух и чувства се услаждат. Това си изпатил св. ап. Петър – отпуснал се, докато слушал много, знаел много, бил обещал много на Христос – аз няма да се отрека от Тебе, но ако си в труден момент, всичко се променя.

Разказах този случай на децата в училище и те се вцепениха и се питаха: Как е станало това? В първи курс на лицея и да е бременна?

Обадих се на майка й и я попитах:

- Къде е дъщерята ти?

- Спи.

Завчера беше това, в десет вечерта – да спи – любопитно нещо. И на другия ден рано сутринта тя ми изпрати съобщение, в което пишеше: „Не издържам, няма да го скрия от тебе, провалих се като майка. Дъщеря ми е бременна. Какво ще правя сега? Аз съм една провалила се майка”.

Трудните моменти на всеки човек, в които изменя на това, което сам е решил, са тайна. Никой не може да си представи развитието на другия човек. Човекът стига от върха до дъното. Затова не се смайвайте и не се шокирайте за нищо и за никого и никога не казвайте големи думи за себе, че "Аз съм, и винаги ще бъда". Можеш да гледаш някой в калта, а след 5 месеца, след 5 години да си търкаш очите и да казваш:

- Как се промени този човек!

И обратното. Човекът е тайна. В един момент всеки свещеник претръпва от изповедта поради това, което слуша, и вече очаква всичко. Можеш да видиш един свят човек да ти говори за свои много дълбоки преживявания и да се трогваш. И да гледаш един човек, който живее трагични моменти, когото също трябва да приемеш с хладнокръвие. И не може да разбере нищо друго. Това вижда, това чувства, това живее. Тайната на човешката личност. Човекът е тайнствено същество. Защо сега си тук, а не някъде другаде? Защото си добър? Защото другите са лоши? Не зная защо. Защо съм аз сега свещеник, а братовчед ми се занимава с бойни изкуства, с дзен будизъм и такива неща. Защо? След като е добър човек, познавам  го. Не зная. Това е тайна. Едно зная. Не трябва да съдя, защо този е така, защо онзи е инак... човешката природа е много изменчива. Когато Христос бил предаден, цялото Неговото тяло ни убеждава за тази велика любов. Когато имате някакво притеснение, си припомняйте Христос и казвайте това нещо: Съществува Някой, Който ме е възлюбил толкова много и ми го показа!

Когато открили рак в начален стадий на годеника на една девойка, тя се шокирала, защото още не била женена за него. Казала си: Сега, когато е рано, ако искам, мога да се разделя. Ще издържа ли с него завинаги? Ще мога ли да понеса неговия кръст? Хубаво беше, когато започнахме сред сладостта. Сега, когато се появи болката? Ще го възлюбя докрай! Това, което казва Христос – възлюби ги докрай. Той ни е възлюбил докрай, с доказателства; а  ние обичаме само, когато всичко е лесно.

Един човек леко се разболял душевно и казал на девойката, която го обича:

- Ако искаш, остави ме! Защото виждаш, че сега минавам през едно изпитание. Хайде, остави ме, не се забърквай и ти с мене!

А тя му отговорила:

- Сега те обичам още повече! Ще остана с тебе, каквото и да ти се случи! Аз те обичам за това, което си. Не само заради твоята добра страна!

Колко хубаво нещо е, когато чувстваш това! Колко сигурен се чувстваш и казваш: Обича ме, въпреки че съм еди-как си, че имам еди-кой си недостатък, че се появи и друга моя немощ, но ме обича и ме познава кой съм или коя съм и ме обича такъв. Това е най-хубавият израз на любовта и доказателство за голяма любов. Това е направил Христос: възлюбил ни е докрай. И казва: Аз за тебе дори ще умра! Кой е умрял за тебе? Никой. Но и да умре? И какво стана? Човек е. Какво ще ти донесе неговата смърт? Никой обаче не умира за тебе.

Истинската любов означава: „Аз за тебе живея! Само за тебе мисля!”. Господ ни е възлюбил по изключителен и неповторим начин.

Ходил съм на Голгота и ми хареса там. Когато отидох за първи път, влязох вътре, видях местата, където Господ е преживял страданията, и си мислех как е било пълно с кръв, представях си Господнята кръв и Света Богородица да стои права и всички тези неща. Когато отидат там,  всички хора плачат. Атеисти, всякакви, китайци, от Конго, всички хора, туристи, но само да видят Разпятието, и всички се трогват. Христовата любов е неповторима. Това, което някога казал старец Паисий, когато бил малко дете: Дори Христос да не е бил Бог, какъвто и да е бил, един такъв Човек, Който е казал такива неща и е показал такава любов, е уникален Човек в света, и като Човек да Го видиш. Той казал това, защото един учител му казвал: Недей да вярваш в това, което казват поповете!

По-нататък старецът разказва: Когато казах, че ще обичам Христос, защото е най-добрият Човек в света, когато казах това, почувствах, че Христос е Бог и тогава душата ми разбра, че не е просто Човек, а  Бог, Който стана Човек, за да ни възлюби толкова отблизо...

На Голгота е Христовият Кръст и до него има още два кръста. Това е целият живот на света. Цялото човечество е там. Христос, благодарните и неблагодарните. Някои казват:

- Благодарим ти, Христе, за това, което си направил!

Другите Го гледат и казват:

- Ако си Бог, спаси Себе Си и нас!

Това разделение винаги съществува в света. Всички в даден момент ще заемат някаква позиция спрямо Него. Или ще  Го вложат в живота си или ще Го изведат оттам. Или ще Го вложиш вкъщи и при децата си, или ще кажеш:

- Аз ще живея без Бога! Искам да изпълнявам моята воля, моя избор.

Свободен си, всеки човек прави своя избор и  всеки избор има своята  цена.

Когато потекла първата капка Христова кръв, казва св. Йоан Златоуст, от онзи час можем да наричаме Бога наш Баща. Тази молитва, която казваме „Отче наш”. От оня миг казваш: Боже мой, чувствам, че си мой Баща! Сприятелил си се с Бога. Вече чувстваш безкрайната Божия любов, която винаги е съществувала, но ти я чувстваш. Бог никога не ни е подценявал, винаги ни е обичал. Ние се отдалечихме от Неговата любов и сега почувствахме колко много ни е възлюбил.

Христос иска да направим нещо съвсем конкретно: Това правете за Мой спомен – когато отдал Своята кръв и плът – искам да Ме помните, да Ме помните чрез св. Причастие и въобще в живота си искам да Ме помните за това, което направих за вас!

И ние сега това правим, припомняме си великата жертва и любов на Христос и дано това докосне нашата душа и ако я докосне, това докосване ще се види в промяната, която постепенно ще се извърши в нас. Мисля, че една основна промяна ще бъде благодарността в душата ни. Хубаво нещо е да си благодарен на Бога, т. е. да нямаш оплаквания в живота си. Рядко, много рядко пристига някой имейл или писмо от човек, който няма в себе си горчивина, оплакване, болка, негодувание, притеснение. Да каже например – пет-шест такива имейли са дошли – пиша ти просто, че благодаря на Бога за всичко, което ми е дарил в живота! Това означава, че Страстната Седмица и Христос са го докоснали. Благодаря Ти за всичко! Няма оплакване.

Кой от вас няма никакво оплакване в живота?  Веднъж един човек ми каза, че няма оплакване, докато имаше всички проблеми на света: болести, проблеми, притеснения. Аз го попитах:

- Какво оплакване имаш?

- Нищо! Слава Богу! Всичко е наред!

- Какво е наред?  След като имаш това, имаш онова...

- Слава Богу!

А ние имаме оплаквания; ако погледнеш в главата ми и прочетеш мислите ми, ще видиш какви проблеми имам, недоволства, особено през този Велик пост – само проблеми. Невероятни изкушения, когато всички искат да те накарат да мислиш, да мислиш, да се притесняваш. И казваш, къде е това спокойствие и благодарност, които Христос донесе в живота ни? Благодарност, да се успокоим, да затихнем, нашите деца и приятели да видят това. Другият да се доближи до теб и да разбере, че излъчваш покой в живота си.

Девойката иска да се омъжи и не намира покой, а се тревожи.

- Успокой се първо!

- Защо Бог закъснява?

- Защото съжалява някой. Първо ти се успокой, да  намериш някой, да се успокоят с теб и дечицата, които ще родиш, иначе така ще ги подлудиш! Успокой се, утихни малко!

Ако видим нещата по този начин, ако видим Христос, целият ни живот ще се промени, тази промяна ще има въздействие и влияние върху всички сфери – и върху брака, и на работното място, и за това да не ни изгонят от работа сред кризата, защото това, което имаш, е най-отморяващото, най-любимото, най-лесното, всички неща тук са взаимосвързани.

Някой ме попита:

- Това, което казваш, теории ли са?

-  Не, това казва Църквата: дела.

- Къде са? Слез оттам, дето говориш, и ела да ме заведеш някъде да видя тези неща, за които говориш! Покажи ми един дом да видя, че това нещо се живее, че е истинно!

Както отиваш в някой диетологичен център и казваш:

- Ще отслабна ли?

- Да.

И внезапно минава някой човек и ти казват:

- Виждате ли този слаб човек? Той тежеше 180 кг и сега  е 100 кг. Вижте как се е променил!

- Добре!

 Виждаш резултат. И тъй, този човек също ми каза:

- Покажи ми тези неща, за да се убедя!

Не знаех какво да му отговоря, защото къде сега да му покажа, мислех за някои познати, казвах си: Ох, не този, много е нервен, ох, не този. А този? Този си позволява ругатни, този има онова...

Казах му:

- Виж това, което казвам е много велико!

- Добре, съгласен съм! Обаче, къде е да го видя?

-  Е, чедо, това са разтърсващи неща, ако ги помислиш...

Накрая разбрах и се засрамих. Казах му:

- Знаеш ли? Старец Паисий на Света Гора е преживял всичко това!

- Да, но сега не е жив. Въпросът е аз къде ще живея тези неща?

- Ама това е и нашият въпрос! Да се подвизаваш, да се подвизавам, и да ги живеем!

В крайна сметка разбирам, че хората и всички, които са около нас, искат автентичност, която стои над думите. Разбрали сте това.

Понякога хората ми казват: Познавам християни и се разочаровам. Те живеят Страстната Седмица много умилително, но след това животът им не е с Христос. И питаш, какво направи в Църквата? Тези сълзи, които течаха през Страстната Седмица, какво са, какво направиха? Това е моят въпрос, моето недоумение, моята мъка.

Християнският живот се е превърнал във фотография, витрина, показност. Показваме нещо, а на дело нищо.

Ако някой беден ме види навън и ми каже:

- Относно това, което говори, аз съм една много хубава възможност да го преживееш! Дай ми!

- Нямам дребни!

Един беден човек ми каза:

- Дай ми!

- Нямам дребни!

- Не пречи! Може и едри!

Едно говорим, друго вършим. Животът ни е много фалшив. Затова не се променят хората, затова нашите думи не са убедителни, затова говорим на децата си или на нашия спътник, но не ни разбират, в смисъл, че им говорим истинни думи, а чувстват, че изкарваме нещо фалшиво от нас.

Християнството е праксис, не проповед, не думи, не профил, а дела във всекидневния живот. Виждате това всеки ден в живота в отношенията си с вашите ближни, деца,  годеник, мъж, жена. Всеки ден нашата вяра и връзка с Христос се отсъжда дали е истинска или фалшива. Аз по този въпрос съм се провалил и затова съм си така, както съм. Някой ме упрекна:

- Ти не се ожени!

Казах му различни оправдания, но истината е, че е трудно да имаш семейство, постоянно да живееш заедно с някой друг. Това да идваш, да говориш неща и да си тръгваш, оставяш добро впечатление, но всеки ден да си с някой и да проявяваш Христос в живота си е подвиг, най-трудното, най-хубавото, най-истинското и не всеки го може.

От Евергетиноса (сборник от XI в. със светоотечески поучения, бел. ред.) разбрах, че трябва да се научиш да пееш в живота си сред притесненията, които понякога имаш. Когато пътникът върви в гората и се умори, започва да си свири някой песен и така залъгва своята умора. Да кажеш един псалм, една песен.

Животът е труден и има кръст, но заедно с Христос кръстът става поносим. Аз това разбрах. Това, което правим, ще го осъзнаем в хода на живота. Сега тази девойка, която ще прави аборт, утре, вдругиден, когато отиде, ще помни това. Тя го е избрала и то ще й остави белег за цял живот. Какво да прави.

Дойде една друга жена, която след двайсет години изповеди все повтаря, че е извършила аборт:

- Добре, чедо, вече го изповяда! Опростено ти е!

- Знам го, но не мога да се успокоя!

Кой й каза, да не се успокоява?

Видя ли? Тоест нещата са такива, нашето устройство е такова, че не издържаш ти самият да бъдеш причина някой друг човек да не живее. Много трудно нещо. Сега животът на тази девойка ще се промени, тя ще се промени, може да стане светица, но нека да внимаваме как живеем и какви решения вземаме във всяка една област на живота ни.

Превод: К. Константинов


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/xdpr6 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Имайте непресторена любов помежду си, пазете Преданието, и Бог на мира да бъде с вас и да ви утвърди в любов.
 
Св. Павел oт Обнора
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.