Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (45 Votes)
1_71.jpg„... на старостта тояга е и свещ на младостта.”

Драги потомци на славни български деди,

През 30–те години на 20-ия век българска културна делегация посещава скандинавските страни. Възхитени от добрите обноски на хората помежду им, към природата и животинския свят, те запитали техния министър на културата: „На какво се дължи всичко това?” Той посочил стоящата на бюрото му Библия и казал: „Ей на тази Книга, която можете да видите във всеки дом, се дължи нашата култура и добрите отношения помежду ни...” (сп. “Зов, София, 1931-1934 г.)

Върху непреходните и вечни морални ценностти, дадени от Бога чрез Библията, преведена от св. братя Кирил и Методий и донесена от техните ученици в България през 9 век, беше изградена и българската култура...

Св. Библия е преди всичко история на еврейския народ и на човечеството въобще. Затова тя се нарича още Книга на живота и Книга за живота.

Мнозина започват да четат Библията или като научен труд, или като история, или дори като... роман. Това е грешка, водеща до отказ за четене въобще.

Св. Библия дава единствен верен и полезен отговор на тройния въпрос: „Откъде идваме?”, „Кои сме?” и „Накъде отиваме?” Затова прочетете само първите три глави. От тях ще научите, как Св. Троица (Бог) е сътворил видимия и невидимия свят в шест творчески периода, явяващо се като Божие творение. А сътвореният човек – мъж и жена – са Божии служители, със свободна воля, домакини на Божието творение. В 3-та глава ще разберем, как и защо се е стигнало до грехопадение - нещо като разцентрованост на човешкия ум, чувство и воля. Ще видим после и страдалческите последствия от това грехопадение, когато Каин уби своя брат Авел (Битие 4 гл.).

Каквото е естествената навигация на морския и животинския свят, такова и Библията за човешкия живот. Нещо като духовна „навигация”.

Св. Библия не е семеен кодекс, но ни дава единствения верен отговор за това, как да устроим семейния живот с нашата половинка – живот, изпълнен както с любов, мир и взаимно усъвършенстване, така и със здрави и възпитани деца. (Ефесяни 5 гл., с. 1443). Да, с деца, достигащи светостта на дякон Васил Левски, всеотдайността на отец Матей Преображенски-Миткалото и отеческата историко-мисионерска дейност на преп. Паисий Хилендарски (Притчи 31 гл., с. 739; Еклисиаст 11:9 и 12:13, с. 748; Премъдрост 7 гл., с. 760; Сирах 6:17-37, с. 778; Сирах 25:1-2, 26:1-4 и 17-23, с. 795-797; Сирах 30 гл., с. 800, и 44 гл., с. 813; Послание до колосяни 3:18-21, с. 1453).

Библията не е медицински справочник за здравето, но ни дава единствен верен отговор откъде и защо идват болестите, как да се предпазваме и как да се лекуваваме (Сирах 38 гл., с. 807, и Яков 5 гл., с. 1370).

Библията ни показва, как полезно да се управляват човеко-държавните дела (Премъдрост 6 гл., с. 759; Сирах 10 гл., с. 781).

Библията не е съдебен справочник, но ни показва, как се водят делата мъдро и справедливо (ІІІ Царства 3 гл., Соломон, с. 373; Пророк Даниил 13 гл., с. 1034; Лука 18 гл., с. 1285; Йоан 8:1-12, с. 1308).

Библията не е книга, която ни прави религиозни, а наопаки – предпазва ни от религиозни суеверия (вж. Исайя 8:19-20, с. 829; Второзаконие 18:9-18, с. 217; Сирах 34 гл., с. 803; Деяния 16:16-31, с. 1348).

Притчите са писани сякаш вчера за нас (с. 712-821).

От св. Библия можем да прочетем поучителните истории на Товит (с. 560), на Юдит (с. 571), на Естир (с. 587), както и на праведния Йов (с. 599).

Псалмите, писани от св. цар Давид, са духовен балсам за страдащата от несправедливости душа (с. 630).

Развратно-неморалният живот, предизвикал всемирния потоп по време на Ной и напомнен от Христос (Матей 24 гл.), е описан в Битие 6 гл.

Отношението ни към живота днес не е по-различно отпреди 3 хиляди години, когато прочетем Премъдрост Соломонова от 1 до 3 гл. (с. 755-757).

Библията не е богословски наръчник, но ни показва отношението на:

а) свещеника към народа (Йезекиил 33 гл., с. 993; Матей 20:25, с. 1219; Йоан 13:1-15, с. 1316; Йоан 21 гл., с. 1326; Деяния 20:28, с. 1354; 1 Петрово 5 гл., с. 1375).

б) на народа към свещеника (Сирах 7:31, с. 780; Матей 23 гл., с. 1222; 1 Солуняни 5:12-13, с. 1457; Евреите 13 гл., с. 1483).

в) на Христос към свещениците (Матей 7:21-29, с. 1202; Матей 23 гл., с. 1222).

Библията ни учи, какво да бъде отношението ни към труда (Сирах 16 гл., с. 783; Матей 20 гл., с. 1218; 2 Солуняни 3 гл., с. 1459;)

Библията ни учи, какво да бъде отношението на работодателите към работниците (Матей 20:1-16, с. 1218; Яков гл. 5, с. 1369).

Библията ни учи, какво да бъде отношението ни към богатството (Матей 6:12-20, с. 120; 1 Тимотей 6 гл., с. 1463).

Библията нагледно ни показва до къде стига човешката алчност, лишена от милосърдие (Пс. 36; Лука 12:13-21; Лука 16:19-31 – за богаташа и бедния Лазар; както и нравствената промяна на разкаялия се митар Закхей – Лука 19 гл., с. 1286).

Библията ни учи, кой е благословеният път за народа и кой не е (Второзаконие 28 гл., с. 226).

Библията ни учи, кого и как да обичаме. На времето един младеж отишъл до един манастир с молба, игуменът да му прочете нещо от Библията. Игуменът намерил онова място от нея, където пишело: „Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце и с всичката си душа, и с целия си разум... и ближния си като себе си...” (Матей 22:35-40; с. 1222). Младежът благодарил и си тръгнал. Върнал се след години отново при игумена и му казал: „Дядо игумене, онова, което ми прочете, вече изпълних... Чети ми нещо друго от Библията.” А игуменът му казал: „Чедо, с това, което си изпълнил, ти си научил вече цялата Библия”.

В посланията на св. Йоан Богослов, наречен апостол любовта, можем да прочетем и научим, коя е истинската богоугодна и човекополезна любов (с. 1380 сл.).

А „Химна на любовта” от св. ап. Павел ще го намерим в Първо послание до коринтянтяните, 13 гл. (с. 1417). В Библията няма да намерим „ценоразпис” за... погребенията, но пък тя ни благовести за радостите и блаженствата на безсмъртните ни души в небесните чертози, когато напуснем, искаме или не искаме, временната си земна хижа (Премъдрост 4 гл., с. 757; Йоан 5:24-30, с. 1303; 2 Коринтяни 5:1, с. 1425).

Библията ни учи, че ще има овъзмездяване за нашето милосърдие от вяра или за немилосърдието ни (Матей гл. 25, с. 1225, и Откровение гл. 22, с. 1502).

След тези кратки наставления спокойно можем да четем Новия Завет. Нов Завет ще рече нов съюз – договор между Бог и човек, чийто посредник е Господ Иисус Христос, нашият вечно жертвен приятел и Спасител (Йоан 15 гл., с. 1319).

Кой е Иисус Хриистос? Вечно обичан и вечно преследван. Вечно разбран и вечно неразбран. И до днес. Или както каза праведният богоприемец Симеон на майка Му – св. Дева Мария: „Ето, Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия” (Лука 2:34, с. 1260).

И все пак Господ Иисус Христос, за да бъде разбран, е говорил на народа с притчи. По мнението на свети мъже притчата за Блудния син (евангелист Лука 15 гл., с. 1281) се явява като евангелие в Евангелието. Защото тази притча в лицето на бащата, двамата братя и жертвената гощавка на завърналия се (блуден) син, обяснява цялата спасителна за човечеството Христова мисия.

Драги приятели,

Светата Библия отговаря на не един и два злободневни въпроса. Като например за бъдещето на планетата Земя (Матей 24 гл., 2 Петрово 3 гл. Откровение 22 гл.). Но по тези и други въпроси добре е да се обръщаме към свещениците и богословите. И не на последно място да посещаваме неделните служби и да слушаме поученията.

Един поет патетично написа: „Да не изпускаме от ръцете си светата Библия, на старостта тояга е и свещ на младостта...”

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/w9y 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Който следва Христа в самота и плач, е по-велик от оня, който слави Христа в събранието.

Св. Исаак Сирин