„Да възхвалим сега славните мъже и отци на нашия род…” (Сир. 44:1)
На 22 ноември Православна църква отбелязва паметта на един забележителен, макар и позабравен български светец - Михаил Воин от Потука. Св. Евтимий, патриарх Търновски, пише, че св. Михаил заедно с неговия военен отряд с марша: „С нами Бог, разумейте язици и покаряйте ся…” е проявил безстрашието на Давид срещу Голиат и смелостта на великомъченик Георги Победоносец за прогонването на агаряните, в помощ на византийския император Михаил (+867 г.).Преди осем десетилетия изследователят Васил Аврамов в своята книга „Войната на България с Византия” (София 1930 г., с. 101) пише, че цар Калоян на връщане от победоносната битка с Балдуин Фландърски през април 1205 г. взема мощите на прочутия и с чудесата си св. Михаил Воин от Потука, днешния (възстановен сега в това си качество) град Крън, Казанлъшко, и с големи царски и църковни почести ги пренася в Търново. Пътят му минава през Крънския проход, м. „Бедек”, през Трявна, Дряновска река, с. Присово и Търново.
Там, където мощите на светеца са „преспали”, като днешния гр. Крън, Трявна, Дряновска река, с. Присово и Търново, местното население е построило храмове и манастири на името на св. архангел Михаил.
Когато
турците в ок. 1396 г. превземат Крън (Круни, от гр. – чучур на чешма), бягащите
крънчани прехвърлят Балкана и си основават селище, но вече с българското име с.
Потук, недалеч от с. Етър, Габровско.
Слава
Богу, един християнин от гр. Крън има намерене да изгради параклис близо до
пътя Казанлък-Крън-Шипка-Габрово. Вероятно ще носи името на прославения воин св.
Михаил Воин от Потука или гр. Крън, „за да подражаваме на вярата му” (Евр. 13:7).
