Позабравеният отец Матей Миткалото е преминал от „земната хижа в небесния дом” на 1 март 1875 г. Роден в Ново село, Търновско, през 1828 г., той от млади години се ''сгодил за Христос” (2 Кор. 11:2), т. е. приел монашески начин на живот, взел кръста си и по неповторим начин е обгрижвал „малките Христови братя” (Мат. 25:31) - поробените българи.С познанията си по народна медицина, научени в Света Гора - Атон, о. Матей успешно лекува раните на дякон Васил Левски в Белград (1862 г.), чието приятелство прераства по-късно в жертвена любов (Йоан 15:13) по поробеното ни Отечество.Като брат на Преображенския манастир о. Матей с градинарските си умения, придобите пак в Св. Гора, учи селяните от Самоводене, Ресен и др. на ефективно зеленчуко-производство и лозарство. Mнозина от тях заминават на гурбет в Унгария, Австрия, Чехия. A жителите на селата Мусина и Михалци научава и на мелиорация, т. е. освен на колективно обработване и на напояване на земите покрай река Росицa, Павликенско.
Наред с книгите o. Maтей е предлагал и народни рецепти за различни болести, научени в Атон. Голяма част от тях отец йеромонах Неофит Калчев от Преображенския манастир (1848-1928 г.) ги използва в книгата си „Домашен лекар”, високо оценена както в България, така и в царска Русия, където е отпечатана през 1892 г.
Отец Матей Миткалото умира на 1 март 1875 г. - една година преди злощастната Дряновска епопея, за която о. Матей е работил с толкова плам и патриотична надежда. А е живял само 47 години.
В Библията четем: „А праведникът и да умре рано ще бъде в покой...Като благоугодил Богу, праведникът е обикнат, и като живял посред грешници е прибран... Достигнал съвършенство в кратко време, той е навършил дълги години... А хората видяха това и не разбраха, дори не помислиха, че благодат и милост има за светиите Му и промисъл за избраниците Му”. (Прем. Сол. 4 гл.)
Бог да го прости! И нека му даде да намери милост у Него в оня ден. (2 Тим. 1:18)
Отец Матей Преображенски беше наш, но дали беше като нас? И дали ние сме като него?
Денят на неговото отхождане от земния към небесния живот съвпада с първата седмица на Великденския пост. Неговото кръстоносене и Христоносене в полза на другите (1 Кор. 10:24) ни вдъхновява да подражаваме на вярата (Евр. 13:7) и на делата му (Яков 2:17). Това ще рече, както пише св. ап. Павел, да се насърчаваме към любов и към добри дела, като не напускаме събранието си (т. е. св. Литургия - св. Евхаристия) и да се подканяме един други, и толкова повече, колкото виждате, че се приближава денят съдни (Евр. 10:22-25). Амин.